Тирон с коливо храни града.
Осквернената храна признал за негодна.

В този ден, в първата събота на Великия пост, празнуваме дивното чудо с коливото на славния великомъченик Теодор Тирон, което имало следната предистория.

В Закона е писано, че Бог заповядал на израилевите синове, всяка година да дават десятък от всичко, което придобиват и, изпълнявайки това, те имали благословение във всичките си начинания. Светите Апостоли, знаейки това, са наредили и са ни дали в помощ и като благодеяние за душите ни още нещо, по-голямо и по-висше – да отделяме десятък от дните на нашия живот и да го посвещаваме Богу, та по тоя начин и ние да получим благословение за всички наши начинания и да очистваме ежегодно греховете си, които сме извършили през цялата година.

„Дойде постът, майката на целомъдрието”^[1].

А какво време беше преди да настъпи този ден? Време на духовно блудстване.

Мат. 6:14–21

Рим. 13:11–14:4

Молитвата е за Бога. Но милостинята и постът също са заповядани от Бога. Затова, „кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве”.

Но как да постим тайно, когато 69 апостолско правило гласи: „Епископ, презвитер, дякон, иподякон или певец, който не пости в светата Четиридесетница преди Пасхата, или в сряда и петък, освен когато на това му пречи телесна немощ, нека бъде низвергнат, а мирянинът да бъде отлъчен”.

Днес разликата между мъдрите и глупавите се заличава. Има я, но не ѝ се отдава значение, тъй като не може да бъде точно определена. Хората са равни и взаимозаменяеми.

Така е и в областта на богословието и църковното образование. Преди не всеки можеше да говори за Бога, а сега това може да прави всеки, дори откровено порочен човек. Сега и стари и млади, че и съвсем невръстни, всички на равна нога участват в развитието на богословието.

На онези, които са от дясната страна на Съдията — милосърдните, Той ще каже: „Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили”. На тези пък от лявата Му страна, които не са проявили милост, ще рече: „Истина ви казвам: доколко не сте сторили това на едного от тия най-малките, на Мене не сте го сторили” (срв. Мат. 25:40 и 45).

Св. Василий Велики пише: „Велико дело е милосърдието!” Вероятно ще запитате: „А защо е велико?” На този въпрос светият Отец отговаря така: „Велико е, защото Сам Христос приема стореното, като да е направено лично Нему, и за него Той ще ти въздаде стократно!”

Никой да се не лени да поменава своите родители. Трябва също да се поменават и всички православни християни, и не само в този ден, а и по всяко време, на всяка молитва. Сами и ние ще отидем там, и също ще се нуждаем от молитва както бедняка - от късче хляб и чаша вода.

Да ръководиш човека, това най-хитро и изменчиво животно, по моето мнение наистина е изкуство на изкуствата и наука на науките. В това всеки може да се увери, ако сравни лекуването на душата с лечението на тялото, знаейки колко трудно е последното, и ще разбере колко по-трудно е нашето лекуване, а също е и по-важно и поради свойствата на лекувания, и по обхвата на знанията, и според целите на лечението^[1].

„Ще стана и ще отида при баща си.”
Лука 15:18

Братя, притчата за блудния син трябва да завладее цялото наше внимание. В нея всички ние се виждаме като в огледало. Сърцеведецът Господ немногословно и с примера само на един човек е показал как измамната сладост на греха ни отделя от истински сладостния живот по Бога и как изпитваната от нас тежест на греха върху душата и тялото ни подтиква по действието на Божията благодат да се обърнем, и мнозина действително отново се обръщат към Бога и към добродетелен живот. Нека си я припомним и да побеседваме за това, как грешникът трябва да се обърне към Бога.

„Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.”
Лк. 2:26

В евангелското четиво за празника Сретение Господне се казва, че имало някога в Иерусалим човек на име Симеон. Малко се казва за него в Евангелието, но то е най-важното, най-същественото. Той бил праведен и благочестив и с нетърпение очаквал утехата израилева, тоест пришествието на отдавна обещания от Бога Месия-Изкупител, „и Дух Светий беше върху него”.

Вчера апостолското четиво ни наведе на тази мисъл, а днес тя пряко ни се внушава от Евангелието. „Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето” (Мк. 13:33). „И тъй, бъдете будни; понеже не знаете, кога ще дойде господарят на къщата…та, като дойде ненадейно, да ви не намери, че спите” (Мк. 13:35–36).

Покаяния отверзи ми двери, Жизнодавче!

Така започва да пее Църквата от днешната неделя – Неделята на митаря и фарисея.

Това означава, че скоро ще настъпи Великият пост и следователно скоро ние ще трябва да изповядаме нашите грехове. Да спрем вниманието си върху думите на това песнопение.

Свещеник Атанас Янев Баев е роден на 18 декември 1905 г. в с. Срем, Елховско. Завършва свещеническо училище в Черепиш през 1934 г., въпреки нежеланието на баща си. През 1925 г. се венчава за Станка Митева, с която имат три деца: Енчо, Йона и Мария. Ръкоположен е за свещеник на 9 август 1927 г. от Сли­венския митрополит Иларион в храм „Св. Димитър” в Сли­вен. Служил е последователно в Сремска енория (8 год.), в храм „Св. Николай” в гр. Ямбол (2 год.) и в Черноземска енория (4 месеца). Когато на 1 март 1938 г. пристига в село (днес град) Каблешково, там има 2000 жители, 500 къщи и също толкова венчила. Освен в Каблешково, отец Атанас Янев завежда енориите и в близките села Медово, Александрово, Лъка и Габерово.

„Закхее, слез по-скоро” (Лк. 19:5).

Що за мисъл ще да се е породила в главата на Закхей, когато се качвал на дървото? „Може пък да ми се отдаде да видя този дивен Учител и Чудотворец, на мен и толкова ми стига”.

Така са говорили старите хора. Това беше тяхната ясна визия и точно усещане за този живот. Тази визия е замъглена в наше време, това усещане за реалността е притъпено.