Наскоро не бях се зачитала в църковните хроники: кой, къде, с кого и как. Но дори и да не ги чета, пак не мога да избягам напълно от тях – все ще се намери някой да ми прати това-онова.

На мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна. Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат (Мат. 14:15-16).

Веднъж Господ отплувал на кораб в пустинно място насаме за молитва, а народът, като чул за това, тръгнал подире Му пешком от градовете. Като излязъл от кораба, Иисус видял множеството народ и като се смилил над тях, изцерил болните им. Когато дошла вечерта, пристъпили към Него учениците Му и казали: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.

Иска ми се, слушатели, да кажа няколко думи в чест на пророка Божий Илия и за ваше назидание. Ще ви разкажа какво се случи вчера.

Господ Иисус Христос бил в Капернаум, главния град на Галилея в онова време. Тук Той последователно в един ден на­правил четири чудеса: изцерил една кръвоточива жена (Мат. 9:20-22), възкресил дъщерята на Иаира (Мат. 9:23-25), излеку­вал двама слепи (Мат. 9:27-31) и после – един ням, хванат от бяс (Мат. 9:32-34).

В днешното литургийно свето евангелие (Мат. 9:27-35) ни се разказва за третото и четвъртото чудо.

„От сърцето излизат зли помисли” (Мат. 15:19). А в сърцето откъде са се взели? Техният корен е живеещият в нас грях, а техните разклонения, размножаването им и конкретният им вид зависи от собственото произволение на всеки човек.

При изцелението на разслабения Иисус Христос представил и друго немаловажно доказателство за Своето божество и равенство с Бога Отца.

Истинската свобода

Истинската свобода е действената способност на човека, който не е поробен от греха, да избира по-доброто в светлината на Божията истина и да го привежда в действие с помощта на Божията благодат.

Измамната представа за свобода

Днес по време на светата Литургия бе прочетено, мои възлюбени братя и сестри в Христа, евангелието от Матея за изгонването от Господа на бесовете от двама бесновати и много свирепи човеци. На какво ни учи то?

„Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата” (Лука 5:1-5).

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Христос казал на апостолите да отплават от брега към дълбокото на езерото и да хвърлят мрежата отдясно на кораба, на което те Му отговорили: „Господи, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме. Но по думата Ти ще хвърлим мрежата.“ И когато хвърлили мрежата от дясната страна на кораба, изтеглили оттам множество риби. В края на това събитие, когато апостол Петър се удивлявал на този чуден улов — защото рибите били толкова много, че се наложило да повикат и втори кораб на помощ, тъй като и двата били пълни до ръба и дори започнали да потъват, Господ му казал: „Отсега ще ловиш човеци.“

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Когато младеж избира своята спътница в живота, когато невестата смирено отговаря „да“ на въпроса на свещеника: „Имаш ли добро и непринудено желание и твърда решимост да вземеш за съпруг този, когото виждаш пред себе си?“ – всеки път, когато някой избира един измежду мнозина, този избор е изпълнен с доверие, вяра, надежда и любов. Младите вярват, че изборът им е правилен. Бъдещите съпрузи се надяват, че съвместният им живот ще бъде изпълнен с радост, защото се обичат, защото са готови да се жертват – той заради нея, тя заради него. Но годините минават, житейските скърби се умножават и това, което някога е изглеждало леко и радостно, се оказва трудно, тежко и мъчително. Не всяка семейна двойка издържа изпитанията на брака, не всички успяват на дело да осъществят единството на душата и тялото, тайнствения съюз на двама, които са станали едно.

„Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях“ (Мат. 6:28–29).

Бихте могли да се досетите, че ще говорим против прекомерната загриженост за облеклото и украшенията. И вече може би някои си мислят, че тази тема е твърде незначителна, за да привлече вниманието на християнското събрание в час, определен за спасително поучение.

Днес в проповедите на повечето съвременни проповедници чуваме следния обнадеждаващ рефрен: „Светиите са били хора като нас, но са били преобразени от Светия Дух...”

На днешната Неделя, първа след Неделята на всички светии, се чества паметта на всички български светии. Значи днес ние прославяме всички български светии, възнасяме молитви към всички български светии, които са просияли от нашия род през вековете.

Към една монахиня старецът отправил следните наставле­ния:

Когато постъпките и греховете на ближните те възмуща­ват и ти нарушават душевното спокойствие, ти се ръководи от следното:

Матей 10:32–33, 37–38, 19:27–30
Евр. 11:33–12:2

В Първата неделя след слизането на Светия Дух честваме паметта на всички светии.

За света животът и подвизите на светиите са непостижима тайна. Светът недоумява, когато чете за хора, които „изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани… скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти.“ Светът пита: „Защо е нужно това? Какъв е смисълът на този фанатизъм?“