Поучения от преп. Йосиф Оптински

Към една монахиня старецът отправил следните наставления:
Когато постъпките и греховете на ближните те възмущават и ти нарушават душевното спокойствие, ти се ръководи от следното:
Първа Неделя след Петдесетница, на всички светии. За тайната и съда на светиите

Матей 10:32–33, 37–38, 19:27–30
Евр. 11:33–12:2
В Първата неделя след слизането на Светия Дух честваме паметта на всички светии.
За света животът и подвизите на светиите са непостижима тайна. Светът недоумява, когато чете за хора, които „изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани… скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти.“ Светът пита: „Защо е нужно това? Какъв е смисълът на този фанатизъм?“
За привнасянето на чужди учения в Църквата

В името на Отца и Сина и Светия Дух!
В Посланието до Ефесяните чуваме следните думи на апостола. Той казва на християните да не участват в безплодните дела на тъмнината. Какви са тези дела на тъмнината? Работата е там, че още по апостолско време, а и след това, сред новопокръстените християни е имало такива, които са се увличали по всякакви окултни учения като например Кабала, особено онези, които приемали кръщение, бидейки преди това иудеи. Кабала е магическо учение, което иудеите били приели още по времето на Вавилонския плен. Това учение е дуалистично – учи за два бога: за това, че има не само Бог, наречен Йехова или Яхве, но също и друг бог – Сатанаил.
Поучение в деня Петдесетница

Днешният празник е също тъй велик, както празниците Рождество Христово и Пасха. Защото в деня Рождество Христово се родил Христос Господ, на Пасха възкръснал, а в деня Петдесетница Бог Отец дал на Моисей скрижалите на заповедите за всички народи и с гръмовен глас говорил тъй, че го чули огромното множество иудеи. Тези заповеди са дадени и нам за изпълнение.
Православие, монофизитство и миафизитство

Известно е, че Арменската църква многократно както в диалозите с Православната църква, така и в диалога си с други вероизповедания, категорично отхвърля определението монофизитска и предпочита да се самоопределя и заявява като миафизитска. Наскоро стана ясно, че Арменският патриарх се е обърнал към Фенер с искане да бъде възстановен междуконфесионалният диалог.
Проповед за Неделя Седма след Пасха, на Светите Отци от Първия Вселенски събор

След Тайната вечеря настъпил прощалният час. И Господ Иисус Христос изрекъл Своята прощална беседа - тази чудна смес от скръб, радост и тайни, която ни разкрива душата и сърцето на Спасителя в най-важните часове от земния Му живот.
Слово на празника Възнесение Господне

За това, че трябва с чиста съвест да се причащаваме със Светите Тайни
Братя и отци, днес е Възнесение и този празник представлява завършекът на Домостроителството на нашия Господ Иисус Христос. Защото, като извършил всичко, Той по волята на Отца се възнесъл в слава (1 Тим. 3:16) и нас възкресил заедно с Него и ни поселил на небесата (Еф. 2:6) чрез Своята света плът.
Шеста Неделя след Пасха, на Слепия. Зрението и слепотата

Иоан 9:1–38
Деяния 16:16–34
Господ казал: „За съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи“ (Иоан 9:39). И днешните четива показват два противоположни примера за такъв съд.
Веднъж когато Иисус видял на улицата човек сляп по рождение, учениците Го попитали: „Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?“ А Иисус отговорил: „Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му“.
Синаксар за Неделя Пета след Пасха — на Самарянката

В този ден — неделя Пета след Пасха — правим спомен за жената Самарянка и за беседата на Господ Иисус с тая жена, станала при Иакововия кладенец. В тая Своя беседа Иисус потвърдил, че Той е очакваният Месия.
Сделката с демоните

Някои хора крайно лекомислено се присмиват над възможността човек да сключи договор със злите духове, в резултат на което да получи някакви особени способности. Но какво биха казали те за онези магически книги, които под въздействието на проповедта на апостол Павел били изгорени в Ефес (Деян. 19:19)? Ако те биха съдържали някакви празни, безсмислени бълнувания, при това напълно безрезултатни, защо са били толкова разпространени и с такава висока цена?
Неделя Четвърта след Пасха, на Разслабения. Духовните и телесните болести

Нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата (Ин. 5:7).
Разслабеният се оплаква, че той тридесет и осем години прекарал лежейки при къпалнята в Силоам, но не се намерил човек, който да го спусне в къпалнята, когато ангелът раздвижи водата.
За астрологията

Що се отнася до всички разсъждения на езичниците относно влиянието на звездите и мнимия опит на астрологическата наука, чиито резултати те наричат ἀποτελέσματα, то ние трябва с всички сили да пазим от тях чистотата на нашата вяра. С подобни словопрения те се стремят да отслабят в нас подтика към молитва[1], и за злите дела, които заслужават най-справедливо осъждане, с безбожна извратеност учат по-скоро да обвиняваме Бога, Твореца на звездите, отколкото човека, извършил прегрешението.
Трета Неделя след Пасха, на светите жени Мироносици

„И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; видът му беше като светкавица, а дрехата му - бяла като сняг” (Мат. 28:1-3)
След възкресението се явява ангел. Защо се появява той и отмества камъка? Заради жените, които тогава Го видели [Господа] в гроба. Те сега виждат, че в гроба тялото го няма и затова трябвало да повярват в Неговото възкресение.
Бог всичко вижда

Защо така съгрешили Ананий и Сапфира? (Деян. 5 гл.) Защото забравили, че Бог вижда техните дела и помисли.
Слово за Неделя Антипасха, Томина Неделя

„Не бъди невярващ, а вярващ” (Иоан. 20:27).
Истината за Христовото Възкресение е тъй важна, че върху нея се гради цялото християнство: „ако Христос не е възкръснал, суетна е вярата ни“ (1 Кор. 15:17).
И затова не е чудно, че свети Тома, който не бил свидетел на първото явяване на Възкръсналия Животодавец на учениците, толкова силно желаел с пълна увереност да се убеди в тази истина, че не повярвал дори на своите съученици, които му казали: „видяхме Господа“ (Йоан 20:25).


