Във времената на моето детство живееше в нашия град Орехово-Зуево един юродив, когото всички наричаха Вася Тлъстичкия. Той беше невисок на ръст, но тежеше доста. Всички орехово-зуевски вярващи много го обичаха и изразяваха любовта си, като постоянно се опитваха да го нахранят с нещо вкусно.

„Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам” (Ин. 20:21).

Чудна работа! Колкото светите апостоли били плахи и боязливи преди смъртта на Господа, толкова смели и мъжествени станали те след Неговото възкресение!

Запитали веднъж старец Леонид Оптински как е най-лесно да се спаси човек. В отговор той казал:

Ето как – да си простосърдечен като Апостолите, да не прикриваш своите човешки недостатъци, да не се преструваш на много благоговеен, да не лицемериш – това е пътят на нашето спасение.

Христос Воскресе! Ангелите възпяват на небесата своя Възкръснал Творец. С нестихващи песни те прославят Победителя на дявола и смъртта. Ликуват всички природни сили, всички стихии тържествуват и славят Възкръсналия. Победени са злото и тлението, изчезва всичко скверно, което било привнесено в природата при грехопадението на Адам. Днес ще се обнови за нетление цялото естество за вечното Царство Божие, в което няма да има никаква нечистота!

След това (разпятието) идва Йосиф от Ариматея – ученик Иисусов (Иоан 19:38), не от дванадесетте, но може би от числото на седемдесетте ученици. С мисълта, че кръстът най-сетне е укротил яростта (на иудеите), Христовите последователи безбоязнено идват да се погрижат за погребението.

Ти се плашиш от греховете си! А за кого е дошъл Господ в този свят? За какво е претърпял страдания и позорна смърт, като е пролял пречистата Си и безценна кръв? – За да изкупи грешниците и да умие греховете им с Кръвта Си.

Извършеното над Него бе крайна степен на поругание. Не част от тялото, цялото тяло понасяше страдания: главата – от венеца, тоягата и ударите, лицето – от заплюването, бузите – от плесниците, цялото тяло – от бичуването, обличането в багреница и притворното покланяне, ръката – от тоягата, която Му дадоха да държи вместо скиптър, устата – от поднесения оцет.

„Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете и че от Бога е излязъл и при Бога отива, стана от вечерята, съблече горната Си дреха и като взе убрус, препаса се; после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан” (Иоан 13:3-5).

Виж, как не само с умиването, но и с други действия Христос показа Своето смирение. Той стана не преди да възлегнат, а когато всички вече бяха възлегнали. После не просто уми, но първо си свали одждата. Но и дотук не спря, а се препаса с убрус; и с това обаче не се задоволи, а Сам наля вода, не заповяда на някого да налее.

Мат. 21:1–11, 15–17.

Ин. 12:1–18

Филип. 4:4–9

Господ Иисус Христос извършил много чудеса за трите години на Своя земен живот. Апостол Йоан Богослов пише, че „ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги” (Ин. 21:25). Господ явявал Своята власт и над природните сили, и над стихиите, и над бесовете. Това винаги предизвиквало възхищение и благодарност у тези, които били до Него.

Като възкреси Лазар, Иисус вдигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо (Иоан 11:41-42).

Той говори като раб, за да не би те да се съблазнят...

Всички хора се делят на три категории: плътски, борещи се и съвършени.

Лк.

7:36–50

Веднъж някой от фарисеите помолил Господ Иисус Христос „да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата”. Домакинът внимателно Го наблюдавал. За фарисеите било свойствено да наблюдават дали някой няма да си измие ръцете преди хранене, или нещо друго ще направи, което не е по правилата.

Соломон е казал: „Слава за Бога е да облича всяко нещо в тайна, а слава за царете е да изследват работите” (Прит. 25:2). Има ли в Библията скрити тайни? Колкото и да изглежда странно, има, при това много.

Една от най-поразителните тайни се съдържа в родословието, записано в пета глава на книга Битие. Става дума за първите десет имена на древноеврейски език. Славянският превод не предава тяхното значение, което те крият. Но ако се изследват, ще бъдем поразени от едно неочаквано откритие.

Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него (Мат. 5:1).

Това стечение на многоброен народ около Иисус Христос, братя, неволно ни припомня някои събития от днешното време.

В пределите на епархията епископът действа с властта, която му е поверена от Бога като приемник на апостолите. В апостолския век първите епископи са били избирани и поставяни от самите апостоли. Свети Климент пише в първото си послание до коринтяните: „Апостолите били пратени да ни проповядват Евангелието от Господ Иисус Христос, а Иисус Христос – от Бога. Христос бил пратен от Бога, а апостолите – от Христа. Проповядвайки по различни страни и градове, те от първенците сред вярващите след духовно изпитване поставяли епископи и дякони за бъдещите вярващи^[1].