„Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете” (Лука 6:37).

Тъй като Господ понякога казва: „не съдете по външност”, ала понякога заповядва: „съдете с праведен съд” (Ин. 7:24), то на нас не ни е напълно забранено да съдим, а показва различието на съда.

Лк. 12:16–21

Еф. 5:9–19

Един богат човек получил също тъй богат урожай. Седи си той, разсъждава „в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си. И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се”!

Всички знаем притчата за заблудената овца и за изгубената драхма. Колко велико е милосърдието на Господ към нас грешните! Оставя всички изправни и се обръща към неизправните, за да ги изправи; търси ги и когато ги намери, Сам се радва и призовава цялото небе да се радва заедно с Него.

Господ иска от нас любов към ближния на дело, а не на думи. Казано е в заповедите: „възлюби ближния си като себе си”. А как ти обичаш себе си? Искаш за себе си здраве, богатство и спокоен живот, това желай и за своя ближен. Искаш да имаш дом, а в дома - изобилие от всичко, същото желай и за ближния си. Обичаш в твоя дом да има достатъчно от всичко, в хамбарите, на масата, в шкафовете, в сандъчето с ценностите, това желай и за своя ближен.

Когато християнските родители, изпълнявайки Христовия завет, помагат на чуждите, отнемайки от своите деца, отнетото се връща двойно на децата. Това го зная от собствен опит.

Лк. 8:41–56

Еф. 2:14–22

В посланието до Ефесяни апостол Павел пише за Господ Иисус Христос, че „Той е нашият мир, Който направи от двата народа един и разруши преградата, що беше посред”. Той „с плътта Си унищожи враждата, а с учението - закона на заповедите, за да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир и в едно тяло да примири двата народа с Бога чрез кръста, като на него уби враждата”.

Скъпа Е.!

Това, до което си се докоснала на 16-годишна възраст, е причината за сегашното ти тежко душевно състояние. Врагът Божий, към когото си проявила интерес и любопитство, не те оставя и до днес, смятайки те за свой длъжник…

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Веднъж попитали преподобния Серафим, с какво праведникът се отличава от грешника. Защото нали и единият и другият са грешни, тъй като на земята няма абсолютно безгрешен човек, всеки е грешен, а щом е така, къде е тази мяра на греха, престъпвайки след която човек престава да бъде праведник и става грешник? Къде е границата, отче свети, в какво се състои разликата?

Силни думи за това, какво е праведникът като молитвен ходатай за вярващите пред Божия престол, биват казани във втора глава на книга Царства.

Не си струва светът да бъде обичан. Ти търсиш в него утехи и удоволствия, а той те възнаграждава със скърби и болести, а често и с погибел на душата. Ти се стараеш да заситиш глада си, а натрупваш сластолюбие и пресищане. Ти протягаш ръка към напитка, за да утолиш жаждата си, а се пристрастяваш към пиянството; ти търсиш задоволство в семейния живот, а натрупваш само врагове, ако не сред родителите, то сред децата; ти искаш да се обезпечиш с някоя и друга парица, а се пристрастяваш към парите. Буквално с каквото и да се захванеш, всичко се оказва враждебно към тебе, всичко ти вреди, всичко само поражда у теб страсти, които се превръщат в твои врагове и мъчители.

Вие се страхувате от смъртта, плаши Ви страшният Съд за греховете. Помненето на греховете е полезно, за тях трябва да се скърби и да се плаче.

„Вие сте Ми приятели... Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си” (Иоан 15:14-15).

Братя, днес аз искам да побеседвам с вас за необходимостта от слушане на словото Божие.

„Отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание” (Марк 7:9).

В светския живот това се случва на всяка крачка, тоест на всяка крачка се отменя Божията заповед заради човешкото предание. Тази отмяна е станала нещо толкова обичайно и „законно”, че хората дори не я забелязват.

„А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си” (Лк. 7:12).

След като в Капернаум Иисус Христос задочно изцелил слугата на стотника, оттам отишъл в един град, наречен Наин. С Него тръгнали много от учениците Му и много народ. Когато Той се приближил до градските порти, в този момент видял да носят мъртвец единствен син на майка си, а тя била вдовица и с нея вървяло множество народ от града. Като я видял, Господ се смилил над нея и казал: „Не плачи. И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани! Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му” (Лк. 7:11–15).