
Патриаршеско и Синодално Пасхално послание

Христос воскресе!
Възлюбени в Господа чеда на Светата ни Църква,
Отново неизказаната Божия милост се докосва до сърцата ни, изпитвайки радостта от свещената Пасха – Празник на празниците и Тържество на тържествата! В този пресветъл ден на всеславното Христово Възкресение светата Православна църква ликува духовно, "виждайки Царя Христа да просиява от гроба като Жених".
Слово на Велики Петък. За любовта към Христа

Отново св. Църква призова своите чeда при гроба на нашия Спасител. Тя отново ни подканя с дивното и трогателно богослужение да си припомним кръстната смърт на нашия Господ и Неговите ужасни телесни и душевни страдания. И ние, изпълнени с възпоменания, осъзнаваме заедно с Църквата, че тези страдания и смърт Господ е приел заради нашето спасение. Заради нас Той до смърт е тъгувал в Гетсиманската градина и е молил Своите ученици да останат с Него. Заради нас Той е претърпял безбожен съд при първосвещениците Анна и Каиафа, а след това и при Пилат. Заради нас Той, привързан към стълба, е понесъл оплюване, унижение, бил бит и увенчан с трънен венец. Заради нас Той бил невинно осъден на смърт. Заради нас Той бил изоставен не само от всички хора, но и от Своите ученици. За да изпие цялата чаша на страданието, Спасителят бил изоставен даже от Своя Божествен Отец, за което и възкликнал на кръста: „Боже мой, Боже мой! Защо си ме оставил?” (Мат. 27:46).
Четвъртък на Страстната Седмица. Възпоменаване на Тайната вечеря

Днес Господ уми нозете на Своите ученици; днес учреди най-великото Тайнство, новозаветната Пасха, на което Тайнство и ние днес станахме причастници. Причастници на какво? На Неговите пречисти Тяло и Кръв. И какво? Не трябва ли по тази причина и ние да бъдем участници в подвизите, които Той е извършил в днешния ден? Или след участието на тайната вечеря ще се разбягаме на всички страни? Господ умил нозете на Своите ученици, показвайки пример на най-голямо смирение – не подобава ли и ние да следваме Неговия пример? Та нали Сам Той е казал: „ако искате да бъдете Мои ученици, правете и вие същото, смирявайте се и следвайте Моя пример”.
Сряда на Страстната Седмица. Помазването на Христа с миро и решението на Иуда да Го предаде

И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите… Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете. Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но - да се сбъднат Писанията (Мк. 14:43, 48–49).
Злото винаги се опълчва срещу подвижника чрез външно насилие. Като че неволно признавайки идейното и вътрешно превъзходство на доброто и невъзможността да се съревновава с него на полето на жизнената правдивост, злото при съприкосновение с доброто и противоборство с него винаги е готово да прибегне към мечове и колове, тоест към външна сила, за да докаже своето мнимо преимущество. По кръстния път светът на злото ще посрещне подвижника с коловете на клеветата, обидите, насмешките, укорите и с мечовете на всякакви външни ограничения и напасти. И в това нападение на злото има една особеност, която е отбелязана в евангелската история за залавянето на Христос.
Слово за празника Благовещение на Пресвета Богородица

„Милостно погледна унизеността на рабинята Си” (Лук. 1:48).
В каква само тишина и какво велико събитие се извършило в деня, който с тържествено възпоменание днес извикваме от дълбините на миналото!
За мъдрите и за неразумните девици

Петте мъдри девици, бодърствайки, побързали да сторят това, което не било обичайно за тяхното естество, взели достатъчно елей в съсъдите на своите сърца, тоест подаваната свише благодат, и успели да влязат с Жениха в небесния чертог.
Понеделник на Страстната Седмица. За безплодната смоковница

Евангелският разказ за безплодната смоковница дава отговор на въпроса защо по отношение на безплодната смоковница не е проявено Божественото милосърдие. Защо смоковницата бива осъдена на смърт? Защо Господ вече не очаква плод от нея? Нима грешната и безплодна душа не може да се надява на Божественото милосърдие? Та Господ много пъти е давал прошка и е проявявал милосърдие! Може би душата ще се покае и ще даде плод достоен за покаяние.
Вход Господен в Иерусалим

Господ отива на доброволна смърт. Защото по друг начин не можем да бъдем изкупени от смъртта. Той отива да умре вместо мен. Отива да пострада заради мен. Отива да остане съвсем сам, за да не бъда аз никога оставен сам. Там на кръста Той ще бъде съвсем сам. Отива на съд, където несправедливо ще Го осъдят, за да не кажа аз никога пред себе си, че животът е несправедлив към мен. Несравнимо по-голяма несправедливост преживя Той заради мен.
Похвално слово за Възкресение Лазарово

Ето, светлозарното тържество идва по-напред, като ни показва образа на Христовото възкресение. Ето, светлозарният празник на Лазар възсия, очертавайки Христовите чудеса. Ето, възкресението на Лазар, станало на четвъртия ден след смъртта му, носи плодовете на Христовото Възкресение, станало на третия ден. Ето, вторият предтеча, Лазар, се яви на тези, които седят в мрак и смъртна сянка, възвестяващ Светодателя и Спасителя Христа.
Защо в наши дни злото не се бои от нищо и върши каквото си иска
В наше време, когато наблюдаваме събитията по целия свят, оставаме с впечатлението, че адът е опразнен и всички негови обитатели са прескочили от там при нас. Тъмните сили, без да се крият, вършат всичко, което си поискат. Тази поквара се случва на всички нива, във всички държави, и понякога душата се изпълва с ужас. Как да не се отчайваме в такава ситуация? Как да си обясним всичко това и как да не се поклатим в нашите времена?
Проповед в Пета Неделя на Великия пост. Преподобна Мария Египетска

„Тебе, всепреподобна Марие, имаме като образец на покаянието, моли Христа да даде и нам покаяние във времето на поста...”
Светилен на утренята
В лицето на преп. Йоан Лествичник видяхме близък и достъпен за нас образец на поста и молитвените подвизи. Днес имаме пред себе си образ на покаянието също близък и достъпен в лицето на преподобна Мария Египетска. Кой не познава дивния живот на тази дивна жена? Кой не знае в какви дълбини на злото се бе спуснала тя, до какви висини на добродетелите след това се възвиси и как бе извършен този поразителен преход! Сега няма да разказваме известното на всички, а ще обърнем внимание само на какви основни истини относно подвига на покаянието ни наставя този поучителен живот.
Как сърцето бива завладяно от злото

„Пред погибел гордост върви, и пред падение – зъл помисъл” (Прит. 16:18 - слав.).
Затова не допускай зли помисли и няма да има падения. А в същото време за какво най-вече небрежат хората? За помислите. Позволяват им да се щурат, където и както им е угодно, и изобщо не се сещат да ги насочват към разумни и полезни неща.
Поучение в Четвъртата неделя на Великия пост

„Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост“ (Марк 9:29).
Днешното евангелско четиво разказва за това как Иисус Христос изцелил един бесноват, когото учениците Му не могли да излекуват. Когато Иисус Христос слязъл с учениците Си от планината след Своето Преображение и отишъл при народа, към Него се приближил един човек, паднал на колене пред Него и казал: „Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха“ (Марк 9:18).
Стихът в Библията, който най-често бива интерпретиран погрешно

„Не съдете, за да не бъдете съдени“ (Мат. 7:1).
Това може би е най-популярният сред светските хора стих от Евангелието. Той често се използва, бидейки обръщан срещу християните, сякаш текстът означава да не вярваш в никакви определени богословски или нравствени истини. Това е първото внушение. Или пък ако все пак се придържаш към някакви богословски или нравствени норми, то със сигурност не бива да говориш за тях, и по никакъв повод не бива да ги разпространяваш в общественото пространство като нещо, което има някакво значение за културата и обществения живот.
Проповед на Неделя Кръстопоклонна
Днес Светата Църква почита Светия Кръст Господен, този Кръст, на който Спасителят Христос принесе Себе Си в жертва за спасението на човешкия род.
Възлюбени отци, братя и сестри! На този ден в евангелското четиво ние с вас чуваме следните думи, казани от Спасителя Христос: „да вземе кръста си и Ме последва” (Марк 8:34). Преди да пристъпим непосредствено към разясняването на тези думи за Кръста, да си припомним, макар и накратко онези събития, които довели целия човешки род до кръстоносенето.
В рая нямало нито скърби, нито болести. Те се появили, след като първите хора нарушили Божията заповед, вкусвайки от забранения плод. И затова в лицето на падналия Адам всички ние достойно и праведно сме осъдени от Бог на трудове, болести, скърби и бедствия. „Проклета да е земята поради тебе, - рекъл Правосъдният Бог на престъпния човек, - с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си (Бит. 3:17). Оттогава досега на земята не е имало нито един човек, който в живота си да не е изпитвал скърби.


