Отстъплението на новия Израил от Спасителя към края на времената ще претърпи огромно развитие, както предвъзвестил апостолът: «оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението», а после, като следствие и плод на отстъплението, ще се «открие човекът на греха, синът на погибелта» (2 Сол. 2:3), който ще дръзне да се нарече обещания Месия, ще изиска за себе си поклонение като на Бог и ще го получи от подготвилите се да приемат антихриста с явно и тайно отстъпление от Христос. Отстъплението ще бъде толкова голямо, че «понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта» (Мат. 24:12).

Евангелието разказва, че Господ Иисус Христос взел със Себе Си на планината Тавор само трима от дванадесетте апостоли – Петър, Иаков и Иоан. Защо именно тези трима апостоли? Защо се преобразил пред тях, а не възвел на планината всички ученици?

„И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя” (Мат. 17:18).

Препремилостивият Господ по молбата на един човек изгонил от неговия син ням и глух бяс, който бил толкова свиреп, че го хвърлял в огън и във вода, и особено при новолуние го мъчил до крайно изтощение.

Откритията на Новото време. Гравюра на Ян Коларт, XVI век.

Антимодернизмът срещу съвременния свят

От самото название е видно, че антимодернизмът се бори срещу съвременността. Съвременността не се харесва на антимодерниста и той се стреми да разбере какво в нея не е наред: кога е започнала тази „съвременност“ – епохата на Новото време, кои са нейните стълбове, кои са нейните критици и защо. Възникват и още множество други въпроси.

Откъде идва търпението по време на изкушение? От знанието, че то се изпраща, за да бъде изпитана вярата в Бога, тъй че изкушенията се явяват един вид средство за проверка на верните. Затова и Иаков братът Господен ни увещава да се радваме, когато ни сполитат изкушения, като прибавя: „Изпитанието на вашата вяра произвежда търпение; търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени” (Иак. 1:3–4).

Наскоро не бях се зачитала в църковните хроники: кой, къде, с кого и как. Но дори и да не ги чета, пак не мога да избягам напълно от тях – все ще се намери някой да ми прати това-онова.

На мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна. Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат (Мат. 14:15-16).

Веднъж Господ отплувал на кораб в пустинно място насаме за молитва, а народът, като чул за това, тръгнал подире Му пешком от градовете. Като излязъл от кораба, Иисус видял множеството народ и като се смилил над тях, изцерил болните им. Когато дошла вечерта, пристъпили към Него учениците Му и казали: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.

Иска ми се, слушатели, да кажа няколко думи в чест на пророка Божий Илия и за ваше назидание. Ще ви разкажа какво се случи вчера.

Господ Иисус Христос бил в Капернаум, главния град на Галилея в онова време. Тук Той последователно в един ден на­правил четири чудеса: изцерил една кръвоточива жена (Мат. 9:20-22), възкресил дъщерята на Иаира (Мат. 9:23-25), излеку­вал двама слепи (Мат. 9:27-31) и после – един ням, хванат от бяс (Мат. 9:32-34).

В днешното литургийно свето евангелие (Мат. 9:27-35) ни се разказва за третото и четвъртото чудо.

„От сърцето излизат зли помисли” (Мат. 15:19). А в сърцето откъде са се взели? Техният корен е живеещият в нас грях, а техните разклонения, размножаването им и конкретният им вид зависи от собственото произволение на всеки човек.

При изцелението на разслабения Иисус Христос представил и друго немаловажно доказателство за Своето божество и равенство с Бога Отца.

Истинската свобода

Истинската свобода е действената способност на човека, който не е поробен от греха, да избира по-доброто в светлината на Божията истина и да го привежда в действие с помощта на Божията благодат.

Измамната представа за свобода

Днес по време на светата Литургия бе прочетено, мои възлюбени братя и сестри в Христа, евангелието от Матея за изгонването от Господа на бесовете от двама бесновати и много свирепи човеци. На какво ни учи то?

„Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата” (Лука 5:1-5).

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Христос казал на апостолите да отплават от брега към дълбокото на езерото и да хвърлят мрежата отдясно на кораба, на което те Му отговорили: „Господи, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме. Но по думата Ти ще хвърлим мрежата.“ И когато хвърлили мрежата от дясната страна на кораба, изтеглили оттам множество риби. В края на това събитие, когато апостол Петър се удивлявал на този чуден улов — защото рибите били толкова много, че се наложило да повикат и втори кораб на помощ, тъй като и двата били пълни до ръба и дори започнали да потъват, Господ му казал: „Отсега ще ловиш човеци.“

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Когато младеж избира своята спътница в живота, когато невестата смирено отговаря „да“ на въпроса на свещеника: „Имаш ли добро и непринудено желание и твърда решимост да вземеш за съпруг този, когото виждаш пред себе си?“ – всеки път, когато някой избира един измежду мнозина, този избор е изпълнен с доверие, вяра, надежда и любов. Младите вярват, че изборът им е правилен. Бъдещите съпрузи се надяват, че съвместният им живот ще бъде изпълнен с радост, защото се обичат, защото са готови да се жертват – той заради нея, тя заради него. Но годините минават, житейските скърби се умножават и това, което някога е изглеждало леко и радостно, се оказва трудно, тежко и мъчително. Не всяка семейна двойка издържа изпитанията на брака, не всички успяват на дело да осъществят единството на душата и тялото, тайнствения съюз на двама, които са станали едно.