В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Бог не е „Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи” (Лк. 20:38), - казал Христос Спасителят на невярващите във възкресението на мъртвите садукеи.

Възлюбени в Христа братя и сестри! Светата Православна Християнска Църква, вярвайки твърдо в тези нелъжовни слова на Спасителя, всякога на всеослушание изповядва непререкаемата истина, че животът на човека не се прекратява със смъртта. Какво виждаме да умира? Само тялото, което е взето от земята и пак се връща в нея. Плътта се разлага и се обръща на прах, а сам по себе си човек, с всичките си чувства и с безсмъртната си душа, продължава да живее, преминавайки от този свят в другия, задгробния. Следователно общението между живите и мъртвите не се разрушава със смъртта, а продължава да съществува.

Отговарям на твоето писмо. Казваш, че не умееш да различаваш помислите. Е, придобий ум за това. Казваш, че не притежаваш необходимите добродетели за спасението – смирение и търпение. Е, учи се на тях. Защото истинен е Бог, Който е казал: търсете и ще намерите, искайте и ще ви се даде. А ако веднага ти се даде това благо, ти не би тръгнала да го искаш и би паднала в гордост. Значи, смирявай се и се моли: Господи Иисусе Христе Сине Божий, помилуй мене грешната! Всичко необходимо Бог ще даде в своето си време.

Никой на света не обича своя син така, както небесният Отец обича покаялия се грешник.

Питате за неразкаяните грехове.

Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат (Лк. 18:14).

Към някои хора, които били уверени за себе си, че са праведни и се превъзнасяли над другите, Иисус Христос казал следната притча. "Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!" И нататък Иисус Христос добавя, че "тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (вж: Лк.18:10-14).

Вдовицата пуснала в храмовата съкровищница две лепти, а Господ казал, че тя турила повече от всички, макар другите да пускали в пъти повече от нея.

С какво приношението на нейните две лепти превъзхождало другите приноси? С разположението, с което било направено.

Лк. 19:1–10

1 Тим. 4:9–15

Веднъж Господ Иисус Христос минавал през Иерихон. „И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст”.

Закхей искал само да види Иисуса и не се срамувал пред хората заради своето желание. Като малко момче той се качил на смоковницата. А Иисус Христос го видял и казал: „Закхее, слез по-скоро”. Закхей искал само да види, но ето че той самият не само бил видян, но бил и познат. И не само това. Господ казва: „днес трябва да бъда у дома ти”. Не казал „искам”, или „Е, добре, ще дойда”, а именно „трябва”, като че някой или нещо принуждават Владетеля на небето и земята да направи това. И Закхей „бързо слезе и Го прие с радост”.

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение.”

Лк. 2:29-30

Господ отпуска, превежда от този живот в другия по-добър такъв светия и праведен старец Симеон. А грешника изгонва от настоящия живот, дори той да не е искал да умира. Светия и праведен старец отпуска с мир, а при грешника смъртта е свързана или с неочакваност и внезапност, или с тежки болести и страдания.

Какво е необходимо да направим, слушатели, когато не получаваме от Бога просимото, независимо от това, че просим нещо добро, просим от цялата си душа, просим с разкаяние за греховете? Какво да правим? Трябва да продължим още и още да се молим и ще получим това, за което просим.

Това висше Изкуство на всемогъщия Бог, посредством което от нищо е било сътворено всичко (Ин. 1:3), наричано още и Негова Премъдрост, действа също и чрез майсторите, за да могат те да майсторят прекрасни и съразмерни неща. Макар те вече да произвеждат не от нищо, а от някакъв материал – дърво, мрамор, слонова кост, или някакъв друг материал, който бива оформян от ръцете на майстора.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Всеки от нас подобно на Иерихонския слепец вика към своя Господ, моли Го за изцеление от греха и за избавление от страстите измъчващи душата. И често ни се струва, че тези наши вопли остават без отговор. Ние не виждаме явни резултати от своите молби, не ни изоставят греховните привързаности, не утихва в душата ни нашата духовна бран и непрекъснатата борба със злото. И прелъстителното униние неотстъпно ни прелъстява с мисълта, че всички усилия са напразни, че всякакви опити да достигнем святост са чисто безумие, че нашата скръбна участ е да се теготим от задушаващите ни страсти и дребнави съблазни. А отгоре на всичко и „тия, които вървяха напред” (Лк. 18:39), както ги нарича апостол Лука в днешното евангелско четиво, „поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12), те заставят да мълчиш, увещават те да не си хабиш силите напразно, да не „правиш труд на Учителя (Мк. 5:35).

А за земното пътешествие, ако все още няма Божия воля за неговия край, значи то не е безполезно.

Лк. 18:18–27

Кол. 3:12–16

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Веднъж Господ Иисус Христос бил попитан от „някой си началник: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?” Господ, разбира се, знаел как ще завърши този разговор. Но той не казва веднага това, което би опечалило питащия, а посочва: „Знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си”. И едва когато човекът отвърнал, че той „всичко това опазил от младини”, Господ казал нещо, което го поразило: „още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене”.

Що е това тълпа? Това е нещо шумно, многометежно, в по-голямата си част глупаво, носещо се без цел насам-натам като вълните на морето, съставено често от разнообразни и противоположни мнения.

Мат. 4:12–17

Еф. 4:7–13

В неделята пред Богоявление ние четохме как Иоан Кръстител снишавал планини и изпълвал долове (срв. Лука 3:5) и как отговарял на въпросите: „какво да правим” (Лука 3:14). Без съмнение на него му се налагало много пъти да отговаря и на въпроса: „какво да правя”? Но евангелистите не привеждат такива случаи. Когато казаното от някой авторитет касае един конкретен човек и то стане общо достояние, тогава всеки се опитва да го приложи за своя сметка, което невинаги е полезно.