За послушанието
Старецът каза: Който живее в послушание към духовния отец, има по-голяма награда от онзи, който живее в пустинята, като се уедини.
Неделя 26-та след Петдесетница. Защо е необходима благодарността.
Днешното евангелие ни разказва за тайната на благодарението. Десет прокажени се изцелили. И един от тях се върнал да въздаде слава на Бога и да Му принесе благодарност. Но защо не се върнали всички при Христос, за да Му благодарят за това чудо? Защо ги няма девет от десетте? Къде са останалите?
Нима хиляди хора не получават изцеление всеки ден? А в храма на молитва стоят само няколко десетки. Нима на всички Господ не дава слънчева светлина? А само малцина идват с благодарение. Нима мнозина не се радват на любов и земен успех, и на богатство, и на мъдрост, и на веселие, и на другари и приятели, и на челяд и потомство? Но къде са те? Само един от десет благодари за всичко на Бога.
За традиционните ценности
Единствено разбирането за ценността на Божественото Откровение е това, което обуздава народа и му дава щастие и спокойствие. В Писанието е казано: „Без откровение свише народът е необуздан, а който пази закона, блажен е” (Притчи 29:18).
Неделя 25-та след Петдесетница, за богатия юноша
За това, че за богатия е трудно да се спаси
Гордостта и тщеславието се раждат от богатството; богатството пък бива всякакво. Казват за някого: този човек има много пари, друг има много имот, трети е богат със знания; четвърти има много роднини и приятели, пети има добро здраве и красота; ние пък казваме, че всяко такова богатство, което е в света и от света е придобивано, и на което се надява човек, – всяко такова богатство е нищо, защото служи на човека само до гроба – и парите, и земята, и вещите, и роднините, и служебното положение, и познанията – всичко това остава от тази страна на гроба.
Излезе православният юлиански календар за 2025 година
На пазара вече е православният юлиански календар за 2025 година. В него е предоставена информация за богослужебния Устав, различните служби, постните периоди, постите и прочее полезна информация.
Тъй като през 2025 г. е планирано икуменическо честване на 1700-годишнината от Първия вселенски събор (325 г.) от православни и от еретици, на което ще се разгледат и перспективите за съвместно празнуване на Пасха, в календара е направен подробен преглед на апостолските и светоотечески установления за Празника на празниците, като също така се отговаря ясно и аргументирано на въпроса защо такова празнуване е абсолютно забранено от каноните и се счита за тежък грях.
Неделя 24-та след Петдесетница. За Божието всеоръжие
Лк. 13:10–17
Еф. 6:10–17
Веднъж в синагогата Господ Иисус Христос изцелил една прегърбена жена. Може би другите са виждали просто един болен човек, но Господ видял и „немощния дух” в нея. Случва се понякога злият дух да всява ужас у всички наоколо, но се случва и той да вреди само на обзетия от него. Във всеки случай неговата природа е враждебна на Бога и Неговото творение. И истинският последовател на Христовото дело води „борба не против кръв и плът”, а за самия човек, за неговата душа и тяло „против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата”.
Слово за празника Въведение на Пресвета Богородица
Братя! На този ден преди повече от две хиляди години била въведена в храма Майката на Господа, Царицата Небесна.
Неделя 23-та след Петдесетница. Какво значи да богатееш в Бога
„Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога” (Лк. 12:21).
Евангелието чрез притча ни представя един богат и користолюбив човек, който като получил изобилен урожай от жито, не помислил нито за благодарение към Бога, нито за човеколюбие към ближния нуждаещ се от препитание, но взел да си прави планове къде да събере многото жито и как да го запази за много години, предвиждайки за себе си от користолюбив човек да стане лентяй потънал в разкош.
За изгарянето книгите на нечестивците
За мнозина днешни „просветени” християни изгарянето на книги, съдържащи противоречащи на църковното учение мисли и разсъждения, представлява вандалски акт, който задължително би трябвало да скандализира съзнанието на съвременното християнско общество. Това своеобразно преклонение пред книгата като пред някакъв фетиш, без значение какво е нейното съдържание и дали то е полезно или пагубно за душата на четящия, датира от времето на западноевропейското „просвещение”, но както се вижда по-долу, не е било познато за светите отци от Вселенските събори. Те неизменно са постановявали книгите на еретиците да бъдат изгаряни. |
Проповед за Неделя 22-ра след Петдесетница. Притчата за милостивия самарянин
Тази притча ни привежда само евангелист Лука. Тя е изложена като отговор на Господа на въпрос на изкушаващ Го, тоест на искащ да Го улови на дума, книжник: «какво да направя, за да наследя живот вечен?».
Господ заставя лукавия законник сам да даде отговор с написаното в книгите Второзаконие (Втор. 6:5) и Левит (Лев. 19:18) относно любовта към Бога и към ближния. Указвайки му изискванията на Закона, Господ искал да го застави да вникне по-дълбоко в силата и значението на тези изисквания и да разбере колко далече стои той от тяхното изпълнение. Законникът очевидно и сам почувствал това, защото се казва, че той, «като искаше да се оправдае», попитал: «А кой е моят ближен?» С това той искал да каже, че ако и да не изпълнява изискванията на Закона, както би следвало, то е само поради неопределеността на тези изисквания, тъй като било неясно кого именно следва да разбира под свой «ближен».
Как да не се възгордяваме от добрите дела
Въпрос: Когато върша нещо добро, как трябва да смирявам своя помисъл? И как да се самоукорявам, след като извърша нещо добро?
Отговор: За да смириш помисъла си, дори да би извършил всички добри дела и да си опазил всички заповеди, спомни си Казалия: „Кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим” (Лк. 17:10), още повече пък когато ние още не сме стигнали дори дотам, че да изпълним и една само заповед. Винаги трябва да мислим по този начин и да се укоряваме при вършенето на добри дела, казвайки си: не зная дали то е угодно Богу.
Неделя 21-ва след Петдесетница
За възкресяването дъщерята на Иаир и изцелението на кръвоточивата
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Скъпи в Христа братя и сестри, в днешното Евангелие ние чуваме за възкресяването от Господа на умрялата дъщеря на Иаир, началник на иудейската синагога, и за изцелението на кръвоточивата жена, страдала дванадесет години от своята болест. И тъй като евангелското четиво е много дълбоко, поучително и назидателно за всички нас, то отново ще го приведем, за да го запомним по-добре.
За лицемерието
„Пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие” (Лк. 12:1).
Отличителна черта на лицемерието е всичко да се прави на показ. Да се действа пред очите на другите все още не е лицемерие, защото по-голямата част от задължителните за нас дела трябва да се извършват за хората, което ще рече сред тях и пред очите им.
Слово в 20-та неделя след Петдесетница. За действието на бесовската сила в нашия живот
Днес на литургията Св. Църква ни предлага за назидание разказа за изцелението на гадаринския бесноват (Лук. 8:26-39). Всяко евангелско повествование е източник на голямо утешение за нас немощните и униващи хора, обременени от много грехове и скърби. Можем да кажем дори и повече – всяка евангелска дума е блага и утешителна вест за нашето сърце. И колко много примери е имало в Православната Църква от апостолски времена до наши дни, когато хората под влияние на евангелското слово са се преобразявали, а някои от тях са станали велики светила на света, като например преп. Антоний Велики, Ефрем Сирин, преподобномъченица Евдокия и много други Божии угодници.
Ползата от съжителството с лоши по характер хора
Зная, че немалко скърбиш, задето не си подхождате по характер с М. Н. Във всичко това виждам действащия Божи Промисъл в делото на твоето спасение. Без да се съмняваш, вярвай, че Бог е допуснал това, за да те изпита, тъй като без Неговата воля дори и един косъм от главата ни не загива (Лука 21:18).