„Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна, и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше. Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби” (Мат. 22:11-13).

Виждаш ли какво казва Господ? Че на брачния пир се събират всички, които, бидейки зли, се преобразяват и стават добри и добродетелни.

В името на Отца, и Сина, и Светия Дух!

Днес чухме откъс от посланието на апостол Павел до Ефесяни. Нека се опитаме да разберем за какво говори апостол Павел, тъй като мнозина не разбират към кого се обръща и какво иска да каже.

Нека отново прочетем откъса: „А сега в Христа Иисуса вие, които някогаш бяхте далеч, станахте близки чрез кръвта Христова“ (Еф. 2:13).

За кого се говори тук? Кой е бил далеч и от кого бил далече? И се сближил чрез Христовата кръв. Става дума, разбира се, за езичниците.

Днес на литургията, възлюбени братя и сестри, беше прочетена притчата на Христа Спасителя за стопанина, който насадил лозе, оградил го с ограда, изкопал в него лин, построил кула и като го предал на лозари, отишъл си. Когато наближило времето на гроздобера, той изпратил слугите си при лозарите да му приберат плодовете. Но лозарите, като хванали слугите, едного пребили, другиго убили, а трети пребили с камъни. Той отново изпратил други слуги, повече от първите, и с тях постъпили по същия начин. Най-накрая изпратил при тях сина си, като си казал: ще се засрамят от сина ми. А лозарите, като видели сина, казали помежду си: това е наследникът; хайде да го убием и да завладеем наследството му. И като го хванали, извели го вън от лозето и го убили. И така, когато дойде стопанинът на лозето, какво ще направи с тези лозари?

Утешения в този свят не бива да се търсят страстно и настоятелно, но утешението, което дори и в този свят дарува Божията благодат, трябва да се приема с благодарност. Добро нещо е да се откажеш от утешенията на този свят и в същото време да не смяташ себе си за безутешен. Благ е Господ: както и в най-суровата и груба храна е вложил вкус, така и в най-тежкия жребий на този свят е положил известно утешение.

„Всичко това съм опазил от младини” (Мат. 19:20).

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Ще настъпи час, когато всеки от нас ще срещне своя Господ и Спасител. Ще дойде ден, когато ще трябва да дадем отговор пред Този, Който някога е задал въпроса: „Любиш ли Ме?“ (Иоан 21:16). Нима наистина и ние също като богатия младеж от днешното евангелско четиво ще започнем да изреждаме всички наши тъй наречени добри дела? Нима и ние също като него ще тръгнем да доказваме на Спасителя, че всички Негови заповеди сме „опазили от младините“ си?

Возлюбени, днес е велик ден – денят, поставящ началото на земната и небесната слава на Онази, Която бе земен човек, но стана и Небесна Царица. Днес е денят, когато завършва великият подвиг на Нейния живот в името на спасението на човечеството – денят на Успението на Пресветата, Пречиста, Преблагословена, Славна Владичица наша Богородица и Приснодева Мария.

По такъв начин днес светът възвеличава само един-единствен човек на земята – Светата Дева Мария, Богородица и Майката на Светлината.

„Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас“ (Мат. 18:35).

Благочестиви слушатели! Помните ли евангелската притча за царя, който поискал да си оправи сметките с един свой раб? Помните ли, как този цар най-напред напълно опрости на длъжника си десет хиляди таланта, а после толкова се разгневи на него, че го хвърли в тъмница, въпреки молбите му за пощада? Вие, разбира се, помните по каква причина царят внезапно се прогневи на своя длъжник. По причина на това, че онзи сам не прости един малък дълг на своя другар, не прости тъкмо тогава, когато сам беше измолил от царя прошка.

Отстъплението на новия Израил от Спасителя към края на времената ще претърпи огромно развитие, както предвъзвестил апостолът: «оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението», а после, като следствие и плод на отстъплението, ще се «открие човекът на греха, синът на погибелта» (2 Сол. 2:3), който ще дръзне да се нарече обещания Месия, ще изиска за себе си поклонение като на Бог и ще го получи от подготвилите се да приемат антихриста с явно и тайно отстъпление от Христос. Отстъплението ще бъде толкова голямо, че «понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта» (Мат. 24:12).

Евангелието разказва, че Господ Иисус Христос взел със Себе Си на планината Тавор само трима от дванадесетте апостоли – Петър, Иаков и Иоан. Защо именно тези трима апостоли? Защо се преобразил пред тях, а не възвел на планината всички ученици?

„И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя” (Мат. 17:18).

Препремилостивият Господ по молбата на един човек изгонил от неговия син ням и глух бяс, който бил толкова свиреп, че го хвърлял в огън и във вода, и особено при новолуние го мъчил до крайно изтощение.

Откритията на Новото време. Гравюра на Ян Коларт, XVI век.

Антимодернизмът срещу съвременния свят

От самото название е видно, че антимодернизмът се бори срещу съвременността. Съвременността не се харесва на антимодерниста и той се стреми да разбере какво в нея не е наред: кога е започнала тази „съвременност“ – епохата на Новото време, кои са нейните стълбове, кои са нейните критици и защо. Възникват и още множество други въпроси.

Откъде идва търпението по време на изкушение? От знанието, че то се изпраща, за да бъде изпитана вярата в Бога, тъй че изкушенията се явяват един вид средство за проверка на верните. Затова и Иаков братът Господен ни увещава да се радваме, когато ни сполитат изкушения, като прибавя: „Изпитанието на вашата вяра произвежда търпение; търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени” (Иак. 1:3–4).

Наскоро не бях се зачитала в църковните хроники: кой, къде, с кого и как. Но дори и да не ги чета, пак не мога да избягам напълно от тях – все ще се намери някой да ми прати това-онова.

На мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна. Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат (Мат. 14:15-16).

Веднъж Господ отплувал на кораб в пустинно място насаме за молитва, а народът, като чул за това, тръгнал подире Му пешком от градовете. Като излязъл от кораба, Иисус видял множеството народ и като се смилил над тях, изцерил болните им. Когато дошла вечерта, пристъпили към Него учениците Му и казали: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.

Иска ми се, слушатели, да кажа няколко думи в чест на пророка Божий Илия и за ваше назидание. Ще ви разкажа какво се случи вчера.