Неделя 6-та след Петдесетница. Прощават ти се греховете…
„Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи?” (Марк. 2:9)
В Името на Отца и Сина и Светия Дух.
Разбира се, че е по-лесно да кажеш на човека: Стани здрав, вземи си одъра и ходи! Във всеки случай на нас така би ни се искало. Би ни се искало щастието, здравето и всичко, към което се стреми нашата душа, да получаваме тъй лесно и просто, както някога сме получили самия живот – даром и без каквито и да било усилия от наша страна.
Слова за спасението
Ние трябва да вървим по златния, средния път. Нито да изоставаме, нито да избързваме.
Поучение за Неделя Пета след Петдесетница
„И като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им” (Мат. 8:34).
Не е никак учудващо, че Гадаринските жители молили Иисус Христос да се отдалечи от града им. Огромно количество от техните свине погинали – повече от две хиляди – а това за тях било голяма щета, защото те обичали свинете и ги употребявали за храна[1]. При това те били идолопоклонници и не вярвали в истинския Бог и Неговия Син Иисус Христос.
Християнският съд и модернистката добродетел неосъждане – част 1
Съдът съобразно с истината е съд за същността
Въпросът за съда се явява изключително важен за християнина, но в същото време той е ясен и прост. На този въпрос отговорът може да бъде само един: християнинът е длъжен да съди право и миролюбиво.
„Говорете истина един другиму; праведно и миролюбиво съдете при портите си” (Зах. 8:16).
Ние съдим за същността на един или друг човек според думите, делата и постъпките му. Това и значи да съдиш право и да съдиш според истината.
Проповед за Четвърта неделя след Петдесетница
Спасителят често посещавал Капернаум на северозападния бряг на Генисаретското езеро, главен град на тогавашна Галилея. Този град като да е бил Негово местожителство. Свети апостол и евангелист Матей казва: „Пристигна в града Си” (9:1), тоест в Своя град. Много пъти Господ поучавал в Капернаумската синагога (Марк 1:21; Лука 4:31), тук в Капернаум живеел в дома на своята тъща св. апостол Петър (Мат. 8:14). Капернаум е бил свидетел на много чудеса, извършени от Иисуса Христа (Марк. 8:16; 17:24 и 27; Марк. 1:21-34; Лука 4:31-41; Йоан 4:46-54).
„Прибижи се Царството Небесно”
Изпращайки светите апостолите на проповед, Господ им заповядал всички да призовават, казвайки, „че се приближи царството небесно” (Мат. 10:7), тоест дойде царството – всички влизайте в него.
А ние какво би следвало да проповядваме? Трябва към всички да викаме: Синове на царството, не бягайте от царството и не отивайте в неволя и в робство, защото всички натам бягат.
Неделя Трета след Петдесетница
„Не се грижете и не думайте: какво да ядем или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това” (Мат. 6:31-32).
Христос не казва: Бог знае, а „Отец знае“, за да възбуди у тях голямо упование. Наистина, ако Бог е Отец, при това Отец всезнаещ и закрилящ, не може да презре синовете, които са в беда, щом даже и хората, бидейки бащи, не го правят.
За добродетелите и пороците
Каква полза, братя мои, ако някой се въздържа от блудство и всяка друга плътска нечистота, а в замяна на това е славолюбив и сребролюбив? Защото блудството разлага тялото, а славолюбието и сребролюбието разлагат душата.
Проповед за Втора неделя след Петдесетница, на Всички български светии
На днешната света неделя, братя и сестри, Българската църква чества паметта на всички български светии - знайни и незнайни.
Образът на бъбривеца
Лоцманът Браун можеше да бърбори с часове. И никога нищо не забравяше. За него това беше нещо невъзможно. И най-незначителните подробности можеха да престоят в ума му в продължение на няколко години и да си останат все тъй ясни и определени като някакви важни събития. Неговата памет беше не само лоцманска, тя беше универсална. Ако споменеше за някакво най-обикновено писмо, получено от него преди седем години, той положително щe почне да декламира цялата скучна тирада наизуст. И тогава, без да забележи, че се е отдалечил от темата на разговора, той с готовност се впускаше да разказва дългата биография на родителите на автора на това писмо и вие можете да се считате за щастливец, ако не изброи един след друг всички роднини на автора и не ви запознае и с техните биографии.
Проповед за Първа неделя след Петдесетница, на Всички светии
Със сегашното вечерно богослужение, братя и сестри, започва Празникът в чест на всички светии.
В моята проповед ще се спра на следния общ въпрос, който би трябвало всякога да си задаваме, когато честваме светец или светии: почитаме ли ние достойно светиите?
Щрихи из живота на преп. Амвросий Оптински
Понякога дори този толкова благ старец изпадал в оправдано негодувание и неумолима строгост. Той не можел да търпи своеволниченето и горделивостта. Упорството и настойчивостта на някои да си живеят по своя воля го изваждали от търпение. С праведен гняв мъмрел той ония, които били дошли уж за съвет при него, а продължавали да си живеят неморално, без да откриват пред него греховните си мисли и желания. На такива той казвал: „Нашият невидим враг сам влага греховната мисъл в душата на хората и веднага я записва като тяхна, та после на Страшния Божи съд да може да ги обвинява”.
Слово в деня на Светата Петдесетница
Днес, слушатели, ние ще се молим коленопреклонно. А за какво ще се молим? Ще се молим Дух Свети да слезе върху нас.
За починалите в Господа
Божията милост да бъде с Вас!
Това, което пишете за П. А. съвпада с моите мисли. Бог е милостив! Защо да тъжим?! Ако нямаше надежда тя да се спаси, тогава би трябвало да се терзаем, а сега така, както се стекоха нещата, мисля, че няма защо да скърбим. Та много ли ни отделя от нея? Докато се обърнеш и ще ни призоват.
Пътят на спасяващата се душа
Планът за спасението на човешката душа е изложен в Библията – в историята на древния Израил. Еврейският народ живеел в Египет под властта на фараоните. Като не се задоволявали само с господството си над Израиля, фараоните започнали да притесняват народа, като го заставяли да изпълнява най-различни тежки работи, да участва в строежа на пирамидите, които са се запазили до наше време. Не стигало и това, та фараонът издал заповед да се убиват младенците от мъжки пол, защото евреите твърде бързо се били размножавали.
Стенел народът под чуждото иго и чакал избавление от Бога. В лицето на Моисей му бил пратен избавител. Той извършил много чудеса, стоварвайки различни наказания върху египтяните и накрая фараонът отпуснал евреите, а Моисей ги извел от Египет. Такава е историята на древния Израил и тя служи за предобраз на това, което и до ден днешен се случва с новия Израил, с всяка християнска душа, търсеща спасение.