„На Твоя Кръст се покланяме, Владико”. Защо се покланяме на Господния Кръст? Какво е Кръстът Господен? Господният Кръст е оръжие.

Пълният чин на св. Кръщение включва в своята огласителна част четири запретителни молитви. За съжаление в българския Требник са оставени само две – третата и четвъртата, а първата и втората по неизвестни причини са били премахнати. Тези свещенослужители, които желаят отново да ги включат в чина на св. Кръщение, могат да си разпечатат текста от самата статия или да ги свалят от тук.

Той им проповядваше словото (Мк. 2:2).

Веднъж Иисус Христос дошъл в Капернаум. Когато в града се разчуло, че Той е в една къща, веднага се насъбрали много хора, така че и пред вратата нямало място. И Той им проповядвал словото.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Днес празнуваме Тържеството на Православието – един удивителен празник посветен на възстановяването на иконопочитанието. Ала Православието винаги е било гонено. И винаги след всички гонения то е празнувало своята победа, колкото и чудно да е това. Спомнете си първите векове на християнството, когато десетки, а може би и стотици хиляди християни са умирали в мъчения само защото са били християни.

Забележете, че никога не е имало случаи, например, индус да бъде измъчван, за да приеме християнството.

Празникът Тържество на Православието е установен в ІХ век при Константинополския патриарх св. Методий след окончателната победа над иконоборството, като тържество на победата над всички лъжеучения-ереси. Православието е чистото християнство, без привнесени в него човешки измислици. То е основано на Свещеното Писание и Свещеното Предание, идващи от апостолите, които пък са изпратени от Самия Син Божий, след слизането на Светия Дух върху тях, да проповядват Истината на всички народи. По-нататък Вселенските събори и светите Отци на Църквата само утвърждавали това, което било в съгласие със Свещеното Писание и учението на светите Апостоли.

Тирон с коливо храни града.
Осквернената храна признал за негодна.

В този ден, в първата събота на Великия пост, празнуваме дивното чудо с коливото на славния великомъченик Теодор Тирон, което имало следната предистория.

В Закона е писано, че Бог заповядал на израилевите синове, всяка година да дават десятък от всичко, което придобиват и, изпълнявайки това, те имали благословение във всичките си начинания. Светите Апостоли, знаейки това, са наредили и са ни дали в помощ и като благодеяние за душите ни още нещо, по-голямо и по-висше – да отделяме десятък от дните на нашия живот и да го посвещаваме Богу, та по тоя начин и ние да получим благословение за всички наши начинания и да очистваме ежегодно греховете си, които сме извършили през цялата година.

„Дойде постът, майката на целомъдрието”^[1].

А какво време беше преди да настъпи този ден? Време на духовно блудстване.

Мат. 6:14–21

Рим. 13:11–14:4

Молитвата е за Бога. Но милостинята и постът също са заповядани от Бога. Затова, „кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве”.

Но как да постим тайно, когато 69 апостолско правило гласи: „Епископ, презвитер, дякон, иподякон или певец, който не пости в светата Четиридесетница преди Пасхата, или в сряда и петък, освен когато на това му пречи телесна немощ, нека бъде низвергнат, а мирянинът да бъде отлъчен”.

Днес разликата между мъдрите и глупавите се заличава. Има я, но не ѝ се отдава значение, тъй като не може да бъде точно определена. Хората са равни и взаимозаменяеми.

Така е и в областта на богословието и църковното образование. Преди не всеки можеше да говори за Бога, а сега това може да прави всеки, дори откровено порочен човек. Сега и стари и млади, че и съвсем невръстни, всички на равна нога участват в развитието на богословието.

На онези, които са от дясната страна на Съдията — милосърдните, Той ще каже: „Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили”. На тези пък от лявата Му страна, които не са проявили милост, ще рече: „Истина ви казвам: доколко не сте сторили това на едного от тия най-малките, на Мене не сте го сторили” (срв. Мат. 25:40 и 45).

Св. Василий Велики пише: „Велико дело е милосърдието!” Вероятно ще запитате: „А защо е велико?” На този въпрос светият Отец отговаря така: „Велико е, защото Сам Христос приема стореното, като да е направено лично Нему, и за него Той ще ти въздаде стократно!”

Никой да се не лени да поменава своите родители. Трябва също да се поменават и всички православни християни, и не само в този ден, а и по всяко време, на всяка молитва. Сами и ние ще отидем там, и също ще се нуждаем от молитва както бедняка - от късче хляб и чаша вода.

Да ръководиш човека, това най-хитро и изменчиво животно, по моето мнение наистина е изкуство на изкуствата и наука на науките. В това всеки може да се увери, ако сравни лекуването на душата с лечението на тялото, знаейки колко трудно е последното, и ще разбере колко по-трудно е нашето лекуване, а също е и по-важно и поради свойствата на лекувания, и по обхвата на знанията, и според целите на лечението^[1].

„Ще стана и ще отида при баща си.”
Лука 15:18

Братя, притчата за блудния син трябва да завладее цялото наше внимание. В нея всички ние се виждаме като в огледало. Сърцеведецът Господ немногословно и с примера само на един човек е показал как измамната сладост на греха ни отделя от истински сладостния живот по Бога и как изпитваната от нас тежест на греха върху душата и тялото ни подтиква по действието на Божията благодат да се обърнем, и мнозина действително отново се обръщат към Бога и към добродетелен живот. Нека си я припомним и да побеседваме за това, как грешникът трябва да се обърне към Бога.

„Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.”
Лк. 2:26

В евангелското четиво за празника Сретение Господне се казва, че имало някога в Иерусалим човек на име Симеон. Малко се казва за него в Евангелието, но то е най-важното, най-същественото. Той бил праведен и благочестив и с нетърпение очаквал утехата израилева, тоест пришествието на отдавна обещания от Бога Месия-Изкупител, „и Дух Светий беше върху него”.