Днес Светата Църква почита Светия Кръст Господен, този Кръст, на който Спасителят Христос принесе Себе Си в жертва за спасението на човешкия род.

Възлюбени отци, братя и сестри! На този ден в евангелското четиво ние с вас чуваме следните думи, казани от Спасителя Христос: „да вземе кръста си и Ме последва” (Марк 8:34). Преди да пристъпим непосредствено към разясняването на тези думи за Кръста, да си припомним, макар и накратко онези събития, които довели целия човешки род до кръстоносенето.

В рая нямало нито скърби, нито болести. Те се появили, след като първите хора нарушили Божията заповед, вкусвайки от забранения плод. И затова в лицето на падналия Адам всички ние достойно и праведно сме осъдени от Бог на трудове, болести, скърби и бедствия. „Проклета да е земята поради тебе, - рекъл Правосъдният Бог на престъпния човек, - с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си (Бит. 3:17). Оттогава досега на земята не е имало нито един човек, който в живота си да не е изпитвал скърби.

Мк. 2:1–12
Евр. 1:10–2:3

Апостол Павел говори за Господа Иисуса Христа, че Той е несравнимо по-висш от ангелите, защото „кому от Ангелите някога Бог е казал: "седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“ (Евр. 1:13). В същото време за ангелите ни е открито, че в някои отношения те са по-висши от човека, че „на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен“ (Мат. 18:10), че са много силни и в миг могат да се пренасят от място на място, че са утвърдени във вярност към Господа и вече не могат да отпаднат от Него. И ето, оказва се, че тези велики същества са само „духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение“ (Евр. 1:14). Могъщи и безплътни, те трябва да служат на нас, грешните, плътските, постоянно препъващи се и отстъпващи от Бога!

Когато Моисей и Аарон започнали да ходатайстват пред фараона да отпусне народа, отговорът бил още по-голямото натоварване с работа на угнетените израилтяни до такава степен, че те подигнали ропот срещу своите ходатаи: „Сторихте ни омразни пред очите на фараона” (Изх. 5:21).

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Скъпи мои, чеда Божии, деца на Светата Православна Църква! Днес е особен ден – Тържество на Православието, денят на тържеството на Светата Православна Съборна и Апостолска Църква, Тържествуващата небесна Църква и войнстващата земна Църква. И това е ден на радост за въплъщението на Божия Син заради пълнотата на Божеството в Неговото тяло – Църквата Христова. А Негово тяло са всички онези, които са се подвизавали и се подвизават, живеейки във вярата и в истината, в лоното на Църквата.

Тирон означава новобранец. Теодор съвсем наскоро бил постъпил в армията, в мармаритския полк в град Амасия, когато започнало гонението срещу християните при императорите Максимиан и Максимин.

Ето че настъпи светият пост. Да благодарим на Господа Бога, че Той ни дава време да се покаем за греховете си. Няма да бъде безполезно сега да ви кажа, благочестиви слушатели, няколко думи за това, с какво най-вече трябва да бъдем заети през дните на светия пост.

Колкото по-често искаме прошка, толкова по-дълбоко този навик ще се вкоренява в нашето сърце и ще укрепва. Както писал преподобни Антоний Оптински: „Това, че ви е трудно да искате прошка, е от липсата на изработен навик. А когато човек привикне към такова делание, тогава да се поклони публично в краката на някого за него ще бъде тъй леко и естествено, както за жаден да изпие чаша вода”.

Лк. 23:1–34; 44–56

Иуд. 1:11–25

С голяма болка апостол Иуда преживявал отпадането на хората от истината. Той пише за такива хора: „Те са безводни облаци, носени от ветрове, есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени” (Иуд. 1:12). Това са образи на потъпканата надежда.

Всички знаят какво е появилият се облак след продължителна суша и какво е плодното дърво за овощаря. Но ето че облакът преминава без да даде и капчица дъжд. И дървото, от което са чакали плод, се оказва мъртво! Така истинският пастир възприема духовната гибел на тези, които са поверени на неговата грижа. До такава степен той е свързан с тях. Също тъй болезнено и апостол Павел преживявал пастирските неудачи. Той казвал, че „комуто делото изгори”, тоест на когото паството бъде разпиляно, „той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън” (1 Кор. 3:15).

На 12 февруари тази година Светият Синод утвърди решението от 11 февруари на Сливенския епархийски духовен съд за низвержение без отлъчване от Църквата на иконом Иван Янков Иванов от гр. Сливен.

Отец Иван си спечели печална слава с продължителния си протест срещу избирането на новия Сливенски митрополит Арсений преди две години, изразявайки своето несъгласие със своеобразни пърформанси, протестно гладуване и народняшки проповеди, които бяха горещо приветствани от женската му аудитория както на живо, така и виртуално.

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение” (Лк. 2:29–30).

Светият и праведен Симеон, когато видял Спасителя, нашия Господ Иисус Христос, почувствал успокоение, макар веднага да си спомнил, че скоро след това на него му предстои да умре, защото така му било предсказано от Светия Дух. Виждайки пред себе си Спасителя, той не се боял да види своята смърт. Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение…

Слушатели християни! При спомена за това, че със сигурност някога ще трябва да умрем, ние изпадаме в безпокойство, тревожим се, боим се и се ужасяваме. Но ако в същото време си спомним за нашия Спасител, тогава лесно можем да се успокоим.

Скъпа в Господа М. Н.!

У Бога няма мъртви. Отец А. отиде със сина си в дру­гия свят. В този свят, в който в недалечно бъдеще и на нас ни предстои да отидем.

Само св. евангелист Лука привежда тази притча в своето Евангелие. Преди нея той е поставил две кратки притчи: за заблудената овца (вж. Лк. 15:1–7) и за изгубената драхма (вж. Лк. 15:8–10).

За Библията има област на чудната светлина на Бога – това е народът на Бога, Църквата на Бога, дялът на Бога, избраният род, избраното потомство, събранието на предопределените по предведението на Бога за спасение.

„Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, ... или като тоя митар.“

Днес рядко ще чуем някой да произнася тези или подобни думи на глас и да демонстрира онова грубо, примитивно и неприкрито фарисейство на фарисея от евангелската притча. Но фарисейството днес далеч не е изчезнало, то просто твърде много се е усъвършенствало с помощта на притворството и лицемерието. Сега то съществува в нас като едно тихо и добре прикрито вътрешно настроение, един фин и почти незабележим комфорт, който изпитваме, когато се сравняваме с другите. И когато установяваме за кой ли път, че сме по-добри от тях.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Вчера с вас говорихме за това, че иудейският синедрион начело с първосвещениците и свещениците отлично са знаели кого се готвят да убият – Единородния Син на Небесния Бог Отец.