Само св. евангелист Лука привежда тази притча в своето Евангелие. Преди нея той е поставил две кратки притчи: за заблудената овца (вж. Лк. 15:1–7) и за изгубената драхма (вж. Лк. 15:8–10).

За Библията има област на чудната светлина на Бога – това е народът на Бога, Църквата на Бога, дялът на Бога, избраният род, избраното потомство, събранието на предопределените по предведението на Бога за спасение.

„Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, ... или като тоя митар.“

Днес рядко ще чуем някой да произнася тези или подобни думи на глас и да демонстрира онова грубо, примитивно и неприкрито фарисейство на фарисея от евангелската притча. Но фарисейството днес далеч не е изчезнало, то просто твърде много се е усъвършенствало с помощта на притворството и лицемерието. Сега то съществува в нас като едно тихо и добре прикрито вътрешно настроение, един фин и почти незабележим комфорт, който изпитваме, когато се сравняваме с другите. И когато установяваме за кой ли път, че сме по-добри от тях.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Вчера с вас говорихме за това, че иудейският синедрион начело с първосвещениците и свещениците отлично са знаели кого се готвят да убият – Единородния Син на Небесния Бог Отец.

Евангелският разказ за началника на митарите, богаташа Закхей, който днес четохме на Божествената Литургия, е положено да се чете също и по време на освещаването на нов дом. На нас, православните свещеници, много често ни се налага да изпълняваме просби както на наши енориаши, така и на хора отдалечени от Църквата, да извършваме чина на освещаване на дома и по време на богослужебното последование в домовете на християните да четем този евангелски разказ, напомняйки на Божия народ историята за този дребен на ръст, ненавиждан от всички богаташ, който пред погледа на целия народ в присъствието на много хора изведнъж решил половината от цялото си имущество да раздаде на бедните.

„Когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това? А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това. Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми. А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? Ако ли речем, от човеците - бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк. И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това” (Марк 11:27-30).

Спасителят доказва Своето небесно пратеничество чрез свидетелството на Иоан Предтеча. Те мълчат, защото нямат какво да възразят, но изобщо не вярват.

Днес с радост честваме кръщението на нашия Господ. Но не ни ли прилича повече, братя, днес да страдаме и да скърбим?! Кръщението на св. Иоан било „покайно кръщение” (Марк. 1:4) и от цялата „Иудейска страна” идвали при него на Йордан за да се кръстят от него и да „изповядат греховете си” (Марк. 1:5).

Мк. 1:1–8

2 Тим. 4:5–8

Свети Иоан Кръстител призовавал към покаяние. Той изпълнявал пророчеството на Исаия: „Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му” (Мк. 1:3). Свети Лука продължава това пророчество така: „Всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки” (Лк. 3:5). Лука привежда няколко примера за това, как Иоан Кръстител снишавал „планините” и изпълвал „доловете” на човешките сърца.

"Нова заповед ви давам, да любите един другиго" (Ин. 13:34).

За нас, слушатели, заповедта за взаимната любов е наистина нова заповед, защото ние или не я знаем, или я забравяме, изоставяме я и не я изпълняваме. Та затова за Новата година чуйте тази нова заповед: обичайте се един другиго, обичайте се взаимно.

Разколническият патриарх Пимен

с президента Петър Стоянов (Снимка: Двери.бг)

В интервю за предаването "Панорама", излъчено на девети януари тази година, патриарх Даниил по повод някои въпроси относно скорошното му „мирно посещение” в Истанбул, освен всичко друго заяви и следното:

От днешното евангелско четиво научаваме как иудейският цар Ирод, измамен от влъхвите, замисля убийството на Богомладенеца.

„Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене?” (Пс. 115:3).

Днес правим възпоменаване на едно от най-великите Божии благодеяния към нас: раждането на нашия Спасител Иисус Христос. Това ние правим в Божията църква и го правим заедно. А как всеки от нас поотделно трябва да отдаде почит на този празник? Какво можем извън църквата ние да принесем на нашия Спасител за Неговите благодеяния към нас?

„Той (Иисус Христос) е нашият мир” (Ефес. 2:14).

Приближава великият празник за всички християни – празникът на Рождеството на Господа и Бога и нашия Спасител Иисус Христос от Пречистата, Безневестна Дева Мария; празникът на най-великото, дивно и всеспасително събитие, многократно предсказано от пророците, предначертано чрез различни образи и подобия за ветхозаветните хора.

Новогодишната нощ е прощаване с отминаващата година като със стар приятел, който е споделял с нас скърбите и радостите, а сега завинаги ни напуска; тя е среща с настъпващата година, която като гост вече хлопа на вратите на нашия дом.

Никакви причини не са извинителни, когато човеците се отказват от Божия пир, или от Царството Божие, но последната от трите причини, посочени в днешния евангелски текст е най-дребната и най-недостойната.