И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува... И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти (Мат. 26:37-39).

Като казва: Ако е възможно да Ме отмине тази чаша, Той разкрива Своето човешко естество; с думите: обаче, не както Аз искам, а както Ти – показва Своето мъжество и твърдост, учейки ни да се покоряваме на Бога, въпреки противенето на естеството.

Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете и че от Бога е излязъл и при Бога отива, стана от вечерята, съблече горната Си дреха и като взе убрус, препаса се; после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан (Иоан 13:3-5).

Тук евангелистът изразява своето учудване, че Този, Който бе толкова велик и толкова въздигнат, понеже беше излязъл от Бога и при Бога отиваше, Който държеше всичко в Своя власт – че Той направи това, и въпреки цялото Си величие не се погнуси да се заеме с подобно нещо.

Замлъкнал Господ в сряда и до вечерта на четвъртъка, за да излее тогава речта си пред учениците, реч, подобна на която няма в писанията – не само в човешките, но и в Божествените. Днес по указанието на Църквата чуваме от устата на Господа да не пречат Той да бъде помазан с миро, защото това служело като подготовка за смъртта. За Него пред очите Му била вече само смъртта – заключителното тайнство на Неговото пришествие на земята за нашето спасение.

Днес народът, свещениците и иудейските началници за последен път чуват словото на Господа в храма. И то било всеобхватно; обхващало всичко – минало, настояще и бъдеще.

Евангелският разказ за безплодната смоковница дава отговор на въпроса защо по отношение на безплодната смоковница не е проявено Божественото милосърдие. Защо смоковницата бива осъдена на смърт? Защо Господ вече не очаква плод от нея? Нима грешната и безплодна душа не може да се надява на Божественото милосърдие? Та Господ много пъти е давал прошка и е проявявал милосърдие! Може би душата ще се покае и ще даде плод достоен за покаяние.

Подигнете портите, князе, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата! (Пс. 23:7 - слав. прев.) Това постановява и възвестява Светият Дух чрез устата на вдъхновения пророк.

Винаги се учудвам колко често и с какво усърдие някои от нас се опълчват срещу поста всеки път, когато настъпи неговото време.

Трябва да бъдем по-мъжествени. Ние се оказахме едно слабоволево поколение и Великият пост изглежда извънредно труден за нас, защото сме твърде концентрирани върху собствената си воля и право на самоопределение.

„Радвай се, благодатна! Господ е с тебе.”
Лука 1:28

Какво може да бъде по-радостно от вестта, която архангел Гавриил донесъл от небето на Дева Мария? Радвай се, благодатна – ти, която си изпълнена с Божията благодат, милост и любов; Господ отсега нататък ще бъде с тебе и в тебе; защото Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; и роденото от тебе чедо ще се нарече Син Божий, и ще пребъдва с теб и във Витлеем, и в Египет, и в Назарет, и в Йерусалим.

Останало още малко за доизказване: „и гледай, пренепорочна Девице, и ти да бъдеш с Него навсякъде, дори на Голгота, на която, когато ти Го видиш разпнат на кръста, меч – тежка скръб – ще порази душата ти”. Впрочем това предсказание за Спасителя било изречено от праведния старец Симеон в храма. Но тук или Бог не разпоредил на архангела да го възвести, или архангелът не знаел това, но му било разпоредено само да каже: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе.”

Петата седмица и Петата Неделя на Великия пост са подготовка за Страстната седмица. В Евангелското четиво на Петата Неделя се казва как Господ на път за Иерусалим, открил на учениците Си това, за което им говорил нееднократно, и отново потвърдил, че Неговият път е път на кръста, страданието и смъртта, и че първосвещениците и книжниците ще го предадат, ще Го поругаят и оплюят, ще Го бият и разпнат, и на третия ден ще възкръсне.

Този, който е порицаван като такъв, който няма дела, удостоверяващи вярата, т.е. не съхранява заедно с вярата и заповедите, може да започне да върши лъжливи и измамни чудеса, за да покаже чрез тях истинността на своята вяра и че тя е угодна на Бога. И не само че сам прави това, но и моли друг, който има дела, съответстващи на вярата, да извърши подобни измамни чудеса, за да докаже чрез тях истинността на своята вяра.

Макар и телом жив, но мъртъв (за света) бе Иоан.
И вечно жив (по душа) — умрял и бездиханен.
Съставил описание на възкачването по лествицата (с тридесет стъпала), показал ни пътя със своето възхождане.
Иоан умря в тридесетия ден на пролетта.

В Синодалния типик пише: „През Великия пост (освен първата и последната седмица)… постът се състои в ядене само на растителна храна с олио“^[1].

„В понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица и първите пет дни от първата седмица на Великия пост се пази строг пост (растителна храна без мазнина)“. „На Велики петък не се полага да се яде нищо. За немощни и престарели – само хляб и вода“^[2].

„На Твоя Кръст се покланяме, Владико”. Защо се покланяме на Господния Кръст? Какво е Кръстът Господен? Господният Кръст е оръжие.

Пълният чин на св. Кръщение включва в своята огласителна част четири запретителни молитви. За съжаление в българския Требник са оставени само две – третата и четвъртата, а първата и втората по неизвестни причини са били премахнати. Тези свещенослужители, които желаят отново да ги включат в чина на св. Кръщение, могат да си разпечатат текста от самата статия или да ги свалят от тук.

Той им проповядваше словото (Мк. 2:2).

Веднъж Иисус Христос дошъл в Капернаум. Когато в града се разчуло, че Той е в една къща, веднага се насъбрали много хора, така че и пред вратата нямало място. И Той им проповядвал словото.