На всеки ден от своя годишен богослужебен кръг светата Хри­стова Църква чества паметта на един или повече светии. А днес тя празнува в чест на всички светии. Всички светии ни наставляват на едно и също нещо: да бъ­дем благочестиви!

Защо? Защото, както пише свети апостол Павел в Първото си послание до Тимотея, – «благочестието е полезно за всичко, понеже съдържа обещание за сегашния и за бъдещия жи­вот» (4:8). И аз избрах за тема на моята днешна проповед: благочестието – ползата от него за тукашния живот.

Архипастирско послание до честния клир и православните християни в диоцеза на богоспасяемата Сливенска епархия по повод нестинарските игри

Боголюбиви отци, братя и сестри,

Нашият предшественик, блаженопочившият Сливенски митрополит Иоаникий, вечна и блажена да бъде паметта му, всякога в навечерието на така наречените «нестинарски игри» е намирал за нужно да се обърне към Богохранимото ни паство с думи на отеческа загриженост и отговорност за душите на поверения ни народ. Като негов предан приемник считаме за наш архипастирски дълг да последваме неговия завет и да кажем няколко думи за опасността от провеждането на тези езически практики, като предупредим и предпазим свещенослужителите и православните християни от Богодаруваната ни Сливенска епархия от небогоугодни и вредни за душите на народа влияния.

„А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина“ (Иоан 16:13).

Има много християни, които нямат подобаващото и правилно понятие за най-главните и необходими християнски истини; а има дори и такива, които изобщо нищо не разбират, които са християни само по име, но по мисли и чувства не са по-добри от езичниците. Болно и прискърбно е да се гледат тези наистина нещастни хора; те не вкусват радост в този живот, няма да се насладят на радостите и в бъдещия. Болно и прискърбно е да ги гледа човек, и то най-вече е болно и прискърбно, защото е толкова трудно, даже почти невъзможно, да бъдат научени на нещо!

Ние ще поменаваме починалите, както умеем, на земята, а заминалите си от нас души ще ни поменават на небесата, и тяхната небесна молитва за нас ще принесе далеч повече душевна полза нам, отколкото нашата – за тях.

С добро започна Господ, с добро и ще завърши. С добро започна, когато ни сътвори, с добро и ще завърши, когато ни спаси от греха, проклятието и смъртта.

«Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога» (Марк 16:19).

Чудно е не това, че Господ се възнесъл на небето, а това, че се възнесъл с плът и взел със Себе Си и тялото, в което се облякъл на земята. Чрез Божеството Си Той винаги пребъдва с Отца и Светия Дух. Затова и заради нашето спасение Той приел човешко тяло и след възкресението Си се възнесъл заедно с него и седнал отдясно на Бога Отца, по-горе от херувимите и небесните серафими. Защо?

Нашият Господ Иисус Христос след изцеряването на слепородения казал: „За съд дойдох Аз на тоя свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи” (Иоан 9:39). Тези Господни слова не могли спокойно да слушат гордите мъдреци и праведници на този свят, каквито били иудейските фарисеи. Тяхното самолюбие и високо самомнение се оказали накърнени. На Господните слова те отвърнали с въпрос, чрез който изразили едновременно и негодувание, и самомнение, и насмешка, и ненавист към Господа, съединени с презрение към Него.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

„А който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен“ (Иоан 4:14). Така нашият Господ Иисус Христос говори на нас, които подобно на самарянката през целия си живот дохождаме при най-различни извори: на вода, храна, пари, удоволствия – на всичко онова, което ни се струва да е смисъл и съдържание на нашия живот.

КОЙ, КОГА И ЗАЩО Е ПРОМЕНИЛ „СЪБОРНА“ С „ВСЕЛЕНСКА“ В ТЕКСТА НА СИМВОЛА НА ВЯРАТА В БПЦ?

„Що се отнася до най-свещения Символ на истинната и една наша християнска вяра, то за всеки вярващ е необходимо и спасително повече от всичко друго, което спазваме, да го пази неприкосновено, без да поврежда нито една дума и ударение, да го изповядва от цялата си душа, а понякога и да дава отчет в разбирането му, според мярата на силите си“ (Свт. Симеон Солунски)

По повод Окръжното послание (от 20.ІІІ.2026) от Русенския митрополит Наум (Димитров) за казване на Символа на вярата с „Вселенска“ вместо „Съборна“, и по повод решението на Св. Синод за същото и практическото му неизпълнение в по-голямата част от храмовете на БПЦ, както и по повод на манипулативните публикации на Ренета Трифонова (тук и тук), сътрудничка и единомисленичка на гръмко нашумелия по телевизии, студия и медии архимандрит Никанор (Мишков) (във велика схима Серафим), по същия въпрос, в настоящия материал ще изложим смисъла на термините „Съборна“ и „Вселенска“ и ще проследим историята на променянето на „Съборна“ с „Вселенска“ в Символа на вярата в Българската православна църква.

Ако искаме да бъдем участници в страданията на великомъченик и Победоносец Георги, трябва да размишляваме и живо да си представяме онези тежки мъки, които той е претърпял заради Христа; и ако не с тяло, то със сърце трябва да страдаме също тъй, както той е страдал с тялото си и по всякакъв начин да подражаваме на неговото търпение в живота при всички наши нещастия и злострадания.

Син на богати и благородни родители, възпитан в науките и в християнското благочестие, той скоро заслужил чинове и почести при царя-идолопоклонник. Но св. Георги не можел да понесе неговите неправди и зли замисли против християните. Той раздал богатството си на бедните и се явил като изобличител на царя-идолопоклонник Диоклетиан.

На днешната света Литургия се чете Евангелското повество­вание за изцеряването на един разслабен (Иоан. 5:1–15),

В Иерусалим, при «Овчи порти», имало къпалня, наричана по еврейски Витезда – Дом на милосърдие. Тя имала пет при­твора. В тях лежало голямо множество болни, слепи, хроми, из­съхнали, които очаквали раздвижването на водата, защото Ан­гел Господен от време на време слизал в къпалнята и раздвижвал водата, и който пръв влизал след раздвижването, оздравявал, от каквато болест и да бил налегнат. Там лежал и един човек, болен от тридесет и осем години, – разслабен.

Защо нас не са ни сполитали такива и толкова големи огорчения, когато сме служили на света, потънали в житейски грижи? Защо сега, когато пристъпихме към Бога, за да Му служим, ни сполитат беди от всякакъв род?

Знай, че заради Христа върху нас като рояк стрели се изсипват скърби. Изстрелва ги нашият враг дяволът, за да ни отмъсти за вечните блага, на които се надяваме и които се стараем да получим. А също и за да разслаби нашите души с печал, униние, леност, и така да ни лиши от очакваното блаженство.

Изглежда никой не е извършвал такава навременна услуга, не е оказвал такава помощ и не е показвал такава любов към Иисус Христос, както светите жени мироносици. Макар Йосиф Ариматейски и Никодим да погребали както подобава тялото на Христа, след като Го свалили от кръста, светите жени мироносици не се уплашили нито от враговете Христови, нито от страшните римски воини; в нощта те се отправят към гроба Господен с благовония, за да покажат цялата си любов към своя възлюбен Учител. Затова биват възнаградени повече от всички, като първи виждат Ангелите при гроба и първи Го срещат в Гетсиманската градина.

Нашите деди не се съмнявали в истините на религиозната вяра. Днес обаче в нашето общество има много странични влияния, които са отчуждили голяма част от народа ни от Църквата, от вярата в Бога, от вярата в Христа като възкръснал Спасител. Затуй трябва да обърнем по-голямо внимание върху съдържанието на днес прочетеното евангелие, да се поучим от случая с апостол Тома, да усилим своята собствена вяра и да я присадим всред всички наши сънародници.

В Петъка на Светлата седмица празнуваме обновлението на храма на Пресвета Владичица и Богородица, който се намира вън от стените на Цариград, и се нарича „Живоприемен Източник” или още „Балъклъ”. Спомняме и великите и свръхестествени чудеса, които са станали в този храм на Майката Божия.