„Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние… И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно” (Иоан 17:11, 20-21).

Тази молитва на Спасителя трябва по-често да извикваме в паметта си, за да не се отклоним от пътя в мрака на безбожния свят, за да не се подмамим от ярките с крещяща светлина богопротивни учения, за да бъдем с Бога винаги, за да помним, че единението е възможно само в Божията Църква.

И когато Иисус свърши тия думи, народът се чудеше на учението Му (Мат. 7:28). Силата на Учителя бе такава, че Той заплени мнозина, докара ги до най-голяма почуда и със сладостта на словото Си ги убеди да не се отделят от Него даже и когато беше спрял да говори.

„Жени приеха умрелите си възкръснали...” (Евр. 11:35).

Свети апостол Павел, изобразявайки силата и действието на вярата, ни посочва примери за това как жени-майки според своята вяра приемали възкръснали своите деца. Така и Илия възкресил сина на вдовицата, така и Елисей с молитва възвърнал жив умрелия отрок на майка му.

Светото евангелие, което ние днес чухме на литургията, ни разказва за това, как Наинската вдовица погребвала своя единствен син, как била потънала в своята мъка, как когато Иисус Христос я видял, я съжалил, трогнат от мъката на майка и без думи, без просба от нейна страна, със силата на Своето Божество възвърнал умрелия към живота. Велико чудо е възкръсването от мъртвите и малко са тези, които са се удостоявали да го видят.

Повечето човешки грехове имат в своята основа недостатък на вярата, на религиозността, на църковността. Но този специално грях се състои в лъжовно усещане на преизобилие от духовни дарования. Този грях е особено разпространен сред монасите, сред духовно развити хора с повишена духовна чувствителност, които живеят аскетичен живот.

„Обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите.”

Лука 6:35

Тази заповед [за любовта към враговете] е твърде трудно изпълнима, но ако помислиш за наградата приготвена за изпълняващите я, тогава тя, макар и твърде трудна, изобщо няма да ти се стори такава (Св. Иоан Златоуст)^[1].

Научи се преди всичко никога да не наричаш враговете си с презрителни имена, а с такива, които показват почит. А ако устата привикнат да назовават оскърбилия с почетни и приятни имена, тогава и душата, слушайки това и вразумявана и научавана от езика, охотно ще се примири с него. Самите слова ще бъдат най-доброто лечебно средство за сърдечната рана (Св. Иоан Златоуст)^[2].

„Отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство” (Мк. 7:21–22).

Тук са изредени по-известните грехове, но и всички други, големи и малки, изхождат от сърцето и видът, в който се появяват първоначално са злите помисли.

Които от вас са били край море, имали са случай да наблюдават рибари през време на риболов. Обикновено те излизат за риба нощно време, защото през деня рибите предпочитат дълбочините на морето и едва привечер излизат на повърхността, за да търсят храна. Затова рибарите трябва да хвърлят своите мрежи през нощта, та сутрин рано, около три часа, да започнат да ги изтеглят. Когато към шест часа сутринта се върнат вкъщи, едни занасят рибата на пазара и я продават, а други преди обяд кърпят мрежите, а след обяд лягат да почиват, и вечерта отново отиват на своята тежка работа.

Като споменавате за причащението със Светите Тайни, Вие казвате: „Но ако Господ обърне внимание на моето окаянство, то аз едва ли някога ще бъда допуснат до причащението с източника на безсмъртието. Горко ми, защото аз съм раб лукав и ленив и като такъв съм плячка на ада и на смъртта!”

В днешното литургийно свето евангелие (Мар. 8:34–38) Господ Иисус Христос ни разкрива цената на човешката душа.

«Каква полза за човека — казва Той, — ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?»

Човекът не е само тяло, не е само плът, не е само кости, месо, мозък и кръв, не е само химически елементи.

По средата на Великия пост се предлага поклонение на Честния Кръст, за да бъдат въодушевени постните труженици да носят търпеливо поетото от тях иго до край, а защо се прави това и през септември? Защото просто така се е случило? Но у промислителната Премъдрост, Която всичко устройва, няма случайности.

По обичая си за полза на душата предлагам на разглеждане апостолските слова: „Със сърце се вярва за оправдаване, а с уста се изповядва за спасение (Рим. 10: 10). Тези думи са ясни за знаещите и разбиращите, но за по-незапознатите се изисква някакво обяснение.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!
 
Днешното евангелие ни разказва за „времето на плодовете”, за времето за крайната равносметка относно усилията на тези, на които Бог поверил тази земя, за да я обработват и пазят (Бит. 2:15), тоест на всички нас.

„Непрестанно се молете” (1 Сол. 5:17).

Някои от вас, мислейки си понякога, че Бог няма да ги чуе или предполагайки, че желанието им няма да се сбъдне, изобщо не се молят на Бога; не Го молят за това, което искат, което им е нужно, което не им достига. Не се молят Богу, не просят, а скърбят, измъчват се, безпокоят се, негодуват, дори понякога роптаят, че им липсва едно или друго.

„Който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане” (Марк 3:29).

Трудно ли е да се падне в този страшен грях? Съвсем не е трудно.

„Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?” (Мат. 19:16)

На този юноша, за когото се говори в днешното свето Евангелие, който попитал Спасителя какво да направи, за да се спаси и се натъжил след получения отговор, му станало тежко и болно, когато узнал от Господа, че трябва да продаде своето имущество и да раздаде на бедните, ако иска да се спаси.