Господнето Преображение, което ние днес възпоменаваме, станало по следния начин: Иисус Христос, като взел със Себе си трима от Своите ученици Петър, Иаков и Иоан, възлязъл с тях на висока планина, на Тавор, и там във време на молитва се преобразил пред тях, тоест явил се в прославен вид: лицето Му просияло като слънце, дрехите Му станали бели като сняг и се явили Моисей и Илия, които беседвали с Него. Апостол Петър възхитен от това чудесно зрелище, казал на Иисус Христос: „Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия” (Мат. 17:4).

„И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа” (Мат. 14:19).

Господ заповядва да насядат на тревата, като по този начин наставлява народа на простота в живота; Той желаел не само да нахрани тялото, но и да поучи душата.

Когато светите апостоли изповядали Спасителя като Син Божий, Той казал, че „трябва… да пострада… и да бъде убит” (Мат. 16:21). Делото било съзряло, оставало само да бъде завършено с кръстната смърт.

Всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано (Рим. 15:4).

Тези думи чухме днес в апостолското четиво. Тяхното значение е, че всичко написано, разбира се, написано в словото Божие, е написано, и дори ни се предписва за наша поука.

Но така ли се отнасяме ние към словото Божие? Търсим ли в него ръководство за живот? Слушаме ли поне внимателно? Обичаме ли да четем словото Божие, или да слушаме четенето му в църква или у дома? Колко често по време на четенето на Апостола или Евангелието в църква ние стоим наглед безмълвни, притихнали с благоговение, наглед внимателни, а на практика свещените слова се плъзгат едва докосвайки нашата душа като вода по стъкло, без да проникват в дълбочина и без да докосват сърцето.

Не всяко добро дело е добро, а добро е само това дело, което се извършва заради Бога. Външността на делото не е неговата същност. Бог гледа на сърце. Колко би трябвало ние да се смирим, виждайки, че към всяко наше дело е примесена страст.

„Като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете!” (Мат. 9:2)

Нашият Господ Иисус Христос след връщането си от Гадаринската страна, където изцелил двама бесновати, дошъл в град Капернаум. При Него донесли един болен, разслабен, лежащ на одър. Като видял усърдието и вярата на болния и на тези, които го донесли, Господ простил греховете на болния и го изцелил.

Нашето внимание трябва най-вече да бъде съсредоточено върху изпълнението на заповедите. Повярвали сме вече, а сега какво следва? Изпълнявай заповедите, защото вярата без дела е мъртва.

„Позволи ни да идем в стадото свини” (Мат. 8:31).

Наистина и за нечистите духове животът в ада е мъчителен, след като те молят Господа да не ги праща в бездната, което значи в ада, а да им позволи да влязат в стадото свини.

Мнозина погрешно си мислят, че ако научат добре всички хора, то всичко ще стане прекрасно, всичко ще е наред. Провеждаме всеобща катехизация и всичко ще бъде наред.

Не, няма да бъде. Има свободен избор. Човекът може да се откаже от словото Божие. Ние сме длъжни да донесем словото Божие до всички, но не трябва да сме уверени, че всички веднага ще го приемат.

Мат. 8:5–13

Великият и непристъпен Бог дошъл на земята в Христа Иисуса и станал близък и достъпен. Той посещавал домовете, ядял с хората, докосвал се до тях и те Го докосвали, докосвали одеждите Му и чрез това общение с видим Човек те получавали помощ от невидимия Бог.

Възлюбени братя и сестри, многообразни и велики са Божиите благодеяния, чрез които щедрата и богата милост на Бога Отца и на Христа е устройвала и продължава да устройва нашето спасение.

„Първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:33).

Слушатели християни, защо днес сред нас има много недоволни? А недоволни наистина има твърде много. Недоволството е станало едва ли не всеобщо заболяване.

„На тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18).

Колко властители са въставали против Църквата, колко тежки гонения е имало срещу нея, в какво незавидно положение се е намирала тя в цялото предшестващо време, когато вярата била в процес на първоначално разпространение и умовете на хората не били още утвърдени в нея.

Сегашният празник е посветен, братя и сестри, на всички български светии.

В моята проповед ще се спра на един специален въпрос във връзка със светиите: какво е значението на мощите на светиите за нас, християните?

Батюшка Амвросий Оптински разказваше следния случай за силата на покаянието: