За двуединното служение. Рождество на Пресвета Богородица
Лк. 1:39–49, 56
Лк. 10:38–42, 11:27–28
Почти на всички Богородични празници на Литургията се чете Евангелие, което на пръв поглед няма пряко отношение към Божията Майка. Чете се за това, как Господ веднъж бил в дома на жена на име Марта и как нейната сестра Мария „седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. А Марта се улиса в голяма шетня”. А в края на това четиво се прибавя откъс от друга глава, където се споменава за Божията Майка, но като че някак не за нейна слава. Там Господ на пръв поглед не одобрил възклицанието на една жена: „Блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!"
Неделя 15-та след Петдесетница
Христос е син Давидов, но и Господ; тщеславието обръща в храна за себе си и добрите и лошите дела; още и против тези, които се тщеславят, раздавайки милостиня
„И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече: какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов. Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"? И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?”
Мат. 22:41-45
Тук Спасителят предлага учение за Себе Си под формата на въпроси и разсъждения. Казвайки горното Той не отхвърля това, че е син Давидов – не; Той и Петър не би укорил за това, но само изправя мнението на фарисеите. Затова Неговите думи: „как тогава Той му е син?” имат следното значение:
Съветите на стареца
Като давал съвети, старецът Амвросий никога не настоявал те да бъдат непременно изпълнявани. Щом виждал, че някой не одобрява съвета му, той винаги прибавял както при лични разговори, така и в писмата си: „Впрочем разсъдете сами и както намирате, че е по-удобно за вас, така постъпете.”
Неделя 14-та след Петдесетница. Мълчанието на окаменялата душа
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Сред множеството „лоши и добри” (Мат. 22:10) от поканените на сватбата се намерил само един, „който не бе облечен в сватбарска премяна” (Мат. 22:10). Това е удивително, защото били поканени всички наред, на поканата на царя откликнали всякакви хора, но сред тази пъстра тълпа, сред тази, ще се осмеля да кажа – сбирщина, се намерил само един, който бил виновен и достоен за „външната тъмнина” и за „плач и скърцане със зъби”. Всички останали, каквито и да били те, изпълнили сватбената трапеза на гостоприемния Господар.
Трудът прогонва демоните от нас
Неведнъж, братя, сме беседвали с вас за това, кое гони демоните от нас, и сме казвали, че ги прогонват постът, молитвата, кръстното знамение, четенето на словото Божие и боголюбезната добродетел смирението. А сега, тъй като ние открихме още едно оръжие против бесовете и то се оказва напълно действено, ще го предложим на вашето внимание.
Поучение за 13-та Неделя след Петдесетница. За ненавистта към греха
Остави пиянството, остави любовницата си, престани да живееш разпътно, остави сребролюбието и алчността – раздай на бедните, остави гордостта, престани да осъждаш, да лъжеш, да се гневиш. Повярвай, че ако не се обърнеш и не възненавидиш греха си, със сигурност ще погинеш. Трябва първо да почувстваш ненавист към греха и само тогава ще почувстваш истинска любов към Бога: Не можете да обичате Бога и мамона, Христа и велиара (срв. Лука 16:13; 2 Кор. 6:15), тоест своите грехове и зли привички.
Молете се в Божия дом
Не се лишавайте от утешението да се молите в Божия храм. Домашната молитва не може да замени църковната.
Неделя 12-та след Петдесетница. Какво добро да сторя, за да имам живот вечен
Когато Иисус Христос отговорил на питащия Го за средствата да се постигне вечният живот, че за тази цел трябва да спазва заповедите: не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си, обичай ближния си като себе си, тогава веднага и без да се замисли „момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига?” (Мат. 19:20)
Скъпи в Господа А.!
Ще Ви попитам и аз. Отговорете за себе си на моите въпроси.
Колко сте се учили и трудили, за да станете лекар и да помагате на хората в техните телесни недъзи? Бихте ли могли да застанете на това поприще, избягвайки училището, института и многото години практическо обучение по своята специалност?
Християнският съд и модернистката добродетел неосъждане – част 3
Ние не може да не съдим
Нека започнем с очевидната истина, че Бог е надарил човека с разум. Човекът не може да не съди и постоянно разсъждава за всичко, за което смята, че си струва да се мисли. Да мислиш, да осъзнаваш, това всъщност е непрестанен съд.
Неделя 10-та след Петдесетница. Изцеление на бесноватия юноша
Един нещастен и жалостив баща се измъчил много заради своя син, който по новолуние бил хващан от бяс и зле страдал: във време на припадък често падал в огън и често във вода. Обикновената надежда на човешката помощ била вече изчезнала у бащата. Но като чул за Галилейския Чудотворец – Господа Иисуса Христа, завел при Него своето страдащо дете.
Защо дори в храма не можем да се помолим както трябва
„Домът Ми дом за молитва ще се нарече, а вие го направихте разбойнишки вертеп” (Мат. 21:13). На всички е известно, че храмът изисква благоговейно отношение, събраност на мислите, задълбочено богомислие и стоене в присъствието Божие, само че кой ли изпълнява всичко това? Отиват в храма с желание да се помолят, постоят в него в началото с топло усърдие, а след това мислите започват да бродят насам-натам и в главата настава шумотевица по-голяма от тази, която заварил Господ в Йерусалимския храм.
Поучение за 9-та Неделя след Петдесетница
За какво се говореше в днешното Свето Евангелие? Изслушахте ли го вие с внимание, разбрахте ли го, съхранихте ли го в паметта си, вложихте ли го в сърцето си, приложихте ли го към себе си? А трябваше да направите всичко това.
За какво беше днешното благовестие?
Изопачаването на истината
Всяко изопачаване на истината възниква само поради това, че човек се опитва да коригира Божието Откровение или да го отхвърли, изхождайки от плоски, земни представи.
Поучение за 8-ма Неделя след Петдесетница
„Иисус видя много свят; и смили се над тях” (Мат. 14:14).
Господи Иисусе Христе, Сине Божий, Ти винаги си милосърден към човеците! И преди Си проявявал Твоето Божествено милосърдие към нас, нещастните, когато Си живял на земята, и сега се смиляваш над нас, клетите, когато пребиваваш на небесата. А ние сме тъй немилосърдни към Тебе, Господи, и към нашите ближни, и дори към самите себе си.
Видя Иисус много свят и се смили над тях.