„Тъй като богословските диалози не могат да разрешат въпроса за различието на догматите, те не разглеждат и факта, че съществува непреодолима пропаст” казва професорът от Богословския факултет на Солунския Университет г-н Димитриос Целенгидис в реч, произнесена в Лариса, цитиран от „Православен апологет”.

Професорът от Богословския факултет на Солунския Университет г-н Димитриос Целенгидис в реч, произнесена неотдавна по време на конференция, организирана от местния Богословски съюз и християнския център „Апостол Павел”, е изказал мнение, че римокатолицизмът и протестантизмът не могат да се разглеждат като Църкви и че са „ереси”. Разгръщайки темата на своя доклад „Значение на догматите в диалога с инославните за достигане на единство в Христа” („H σημασία του δόγματος στους διαλόγους με τους ετεροδόξους για την εν Χριστώ ενότητα”), г-н Целенгидис подчертал, че догматите, явяващи се индекс и свидетелство за православно мислене, би трябвало да са първо и основополагащо условие за диалога, имащ за цел възвръщането на заблудените в Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква. Тази Църква, както той подчертава, се явява не някоя друга, а именно Православната, от която римокатолиците са отпаднали през 1054 г. по причина на техните догматически отклонения, най-главното от които е „filioque”. В основата на това учение е залегнала вярата, че Светият Дух изхожда не само от Отца, (съгласно православния Символ на вярата), но и от Сина.

Невъзможно е да се ударят и разбият такива централни канони, каквито са каноните на Православното празнуване на Пасхата, без да се получи голямо сътресение в Църквата. И за да стане по-безболезнено предстоящото унищожаване на тези канони, вече отдавна, а и в наши дни все по-упорито се говори за “остарели”, “излишни”, “неуместни“, “практически изоставени и от никого неспазвани”, “излезли от употреба” и “отменени, т.е. неприлагащи се и фактически загубили своята значимост канони”^[1].

Повод за създаването на този сайт е стремежът да се направи оценка на съвременните опасности за църковното съзнание от позицията на Православното вероучение и светоглед. В това дело се ръководим от примера и духовните наставления на патрона на нашия сайт – иеромонах Серафим Роуз.

Основните опасности за съвременния християнин са икуменизма, новия календар, неверието, религиозното безразличие, рок-мисионерството, отричането на чудесата в Православната Църква, отричането на Православното благочестие и аскетизъм, ревизията на каноните и Църковната история, релативирането на правилата за духовен живот и изобщо всички пагубни за Църквата тенденции, които имат за теоретична основа модернизма.

Александър Павлович Таушев се родил на 19 октомври/1 ноември 1906 година в град Казан в благородно семейство. Баща му бил държавен служител и според изискванията на службата семейството често пътувало из Русия и това позволило на младия Александър да опознае сърцето на Светата Русь – нейните манастири и светини. И въпреки че Александър рано напуснал родината си, споменът за тези свети места го съпътствал през последвалите години от живота му. От ранно детство Александър проявявал интерес към книги с духовно съдържание, като напр. „Невидимая брань” и още на седем-осем годишна възраст почувствал отчуждение от обикновения светски живот и подсъзнателен стремеж към монашество.

(1934-1982)

Иеромонах Серафим, в света Юджийн Роуз е роден на 12 август 1934 г. в Калифорния, в курортното градче Сан Диего. Израснал в типично американско протестантско семейство. Още от дете впечатлявал учителите с необикновената си даровитост.

Той завършил с отличие началното училище и в 1952 г. постъпил в колежа Помона, близо до Лос Анджелос. По това време Юджийн започнал да изпитва дълбоко неудовлетворение от варианта на християнство, който предлагал протестантизма.

(1896-1966)

Животът на архиепископ Иоан Максимович така необикновено бе пронизан от християнски добродетели и благодатта на Светия Дух, че това го превърна в стълб на истинското Православие и пример за християнски живот от вселенско значение. Той беше обединил в себе си три типа висши християнски прояви, които рядко се срещат в съчетание една с друга: беше смел и уважаван църковен иерарх; аскет, въплъщаващ традицията на стълпничеството и приел върху себе си най-строга аскеза; юродив заради Христа, учещ хората на онова "безумие", което превъзхожда мъдростта на този свят.

Този разказ не може да се нарече пълна биография на архиепископ Иоан; той е само подбор на материал, с които вече разполагахме, представени под формата на предварително жизнеописание на този свят човек. Съставено е от Братството на св. Герман, основано с благословията на архиепископ Иоан, (който копнееше за канонизация и на преп. Герман, след тази на о. Иоан Кронщадски), за да мисионерства посредством печатно слово. Сега, напълно в духа на тази мисия, наш дълг е да кажем истината за този мъж, който въплъщаваше в себе си Христовия живот в нашите мрачни времена, когато истинското християнство е вече почти изчезнало.

Писмо до една жена

Вие питате как да подготвите сина си за причастяването със Светите Тайни за пръв път и може ли да се причастите с него на Благовещение и на Велики Четвъртък.

Бог е огън, който изтребя, Евр. 12:29. Когато даден предмет се докосне до огъня, той се променя – или изгаря, или се закалява.

Така и човекът, който се докосва до Бога – или погива, или се спасява.

„Пътища на руското богословие” - (Париж, 1937 г.) е капиталното съчинение на прот. Георги Флоровски, представляващо обзор на руското богословие от Кръщението на Русия до началото на ХХ век в неговата връзка и (мнимо) откъсване от богословието на Светите Отци и „византизма”.

Протопрезвитер Иоан Майендорф (1926-1992) - руски богослов-модернист. Завършил е Православния богословски институт в Париж (1949) и Парижкия университет. Ученик на архим. Киприан (Керн), последовател на Е. Жилсон. Участник в “Руското Студентско Християнско Движение”. През 1958 г. защитава докторска дисертация в Парижкия университет. От 1959 г. – професор в Свято-Владимирската семинария (САЩ). От 1967 г. – професор във Фордхемския университет. От 1984 г. – декан на Свято-Владимирската семинария. Участник в икуменическото движение; в течение на много години вземал участие в работата на Световния Съвет на Църквите. Основател (заедно с о. Александър Шмеман и архиеп. Иоан (Шаховски) на Американската автокефална Църква (1971). Основател на икуменическото младежко братство “Синдесмос”.

Филм за едно гостуване на Света Гора Атон.

Византия била, без преувеличение, една от най-грандиозните цивилизации в историята на човечеството. Нито една друга империя не проживяла така дълго като Византия. Тя просъществувала 1120 години. Баснословните богатства, красота и изисканост на столицата на Империята – Константинопол – буквално изумявали европейските народи, които в периода на нейния разцвет били най-обикновени варвари. Тя била единствената страна в света, простираща се на огромно пространство в Европа и Азия и тази географска особеност в голяма степен определяла нейната уникалност. Византия по начало била многонационална имперска държава, в която народът гледал на държавата като на една от своите най-висши лични ценности. Как станало така, че тази велика и необичайно жизнеспособна държава от един момент нататък стремително започнала да губи жизнените си сили? Във филма ще стане дума именно за вътрешния враг, появил се в духовните недра на византийското общество и съкрушил духа на този велик народ, като го направил беззащитна жертва на онези предизвикателства на историята, на които Византия повече не била в състояние да отговаря.

Често на шега, а понякога на сериозно хората говорят, че раждането е първата крачка към смъртта. Това може и да е вярно в нашия пълен с относителност човешки живот. Но какво разделя тези две най-важни и съдбоносни стъпки? Постоянна, пълна с опасности и неизвестност, възходи и падения, радости и скърби гонитба, гонитба за мечта, идеал и щастие.
И все пак, нека се опитаме да поспрем само за 50 минути и да се огледаме наоколо, да видим окръжаващия ни свят, нашата природа, това, което е съвсем наблизо, но в този бяг, сред суетата и ежедневните грижи, е останало невидимо. Чудеса, за които науката няма отговор.
Докосвайки се до тези светини, ние ставаме съпричастни на духа на древното вселенско Православие. Това, което ще видите не е дело на нашите ръце. Ние само сме запечатали това, което ни е изпратил Господ. Тези велики знамения Господ Бог изпраща на нас грешните, за да повярваме и спасим душите си. „Който е от Бога, той слуша Божиите думи“, е казано в Евангелието, (Иоан. 8:47). Скъпи братя и сестри, ако вие сте от Бога, радвайте се и се веселете, защото Царството Небесно вътре във вас е.

Тази агресия е невидима за погледа на непросветения от светлината на вярата човек. За тази агресия средствата за масова информация не правят репортажи.

Тя, като че ли е невидима. Но в този филм тя е посочена и показана в целия ѝ „блясък”.

Защо децата, прекарващи времето си пред телевизора, след това рисуват не красотата на природата или пък ангели, а всякаква нечистота? Що е това 25-и кадър и какво е изобразено на него? Как влияе на развитието на детето пристрастеността към компютъра? Какво се случва с детската душа под влиянието на страстите и възбудата от компютърните игри? В този филм са представени най-новите материали на православните изследователи на тази тема.