Начало


Пръски от деветия вал

 

Съвременните модернисти–теолози са само пяна и пръски от деветия вал на либерализма, заплашващ да се сгромоляса върху Църквата и да унищожи последните островчета на Православната вяра и нравственост. Разрушителната сила на либерализма се заключава в това, че има мощен съюзник в дълбините на човешкото сърце – първородния грях, в който е заложена програмата на човешките страсти, стигащи до ненавист към светините и любов към демона.

Грехът съществува от времето на падението на прародителите, но хората в миналото са разбирали, че той не е нормално състояние, а болест на душата, падение на човека в някаква метафизична пропаст. Борбата между добро и зло, чистота и сквернота, светлина и тъмнина, е постоянна трагедия, която се проявява в два плана: човешката душа и световната история.

продължава>

 

Кардинал Кох: «Римският папа трябва да има първенство!»

 

„Ние вървим с малки крачки, но все пак напред: развитието на икуменическия диалог често изисква жертви и търпение, а нерядко негова цена се явява и кръвта на мъчениците - заяви председателят на Папския съвет за християнско единство кардинал Курт Кох в интервю за ватиканския вестник L’Osservatore Romano на въпроса какво ново в отношенията между католици и православни.

„Православният свят е твърде разнообразен – отбеляза кардиналът. – В него има много Църкви. Понастоящем най-напрегната е обстановката в Украйна, тъй като православната Московска патриаршия критикува Католическата църква, че не прави разлика между вяра и политика. Точно обратното, отношенията с Константинополската патриаршия са много добри: ние имаме дълга история на приятелство, която се изразява преди всичко в размяната на визити по празниците на светите покровители Петър и Павел в Рим и свети Андрей в Константинопол. Тази традиция навярно ще насърчава общението и в близко бъдеще. По силата на тази близост с православните, що се касае до Константинополската патриаршия, ние можем да живеем в духовно общение с тях.”

продължава>

 

Поучение за поста

 

„Сега е по-близо до нас спасението, нежели когато повярвахме. Нощта се провали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината” (Рим. 13:11–14).

Ние слушаме тези думи от Апостолското послание, което ни говори: приближи се времето, когато трябва да се откажем от своите мрачни и лоши дела, и да впрегнем разума и душата в делото на нашето спасение. Чухме днес в Евангелието, как Господ говорел на Своите ученици: “А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно” (Мат. 6:17—18).

Пристъпвайки към поста, братя, длъжни сме, така да се каже, да осъзнаем, че той е упражнение, установено от Църквата, за нашето усъвършенстване. Но в днешно време мнозина отхвърлят постите и намират множество оправдания да не ги спазват. Едни считат постната храна вредна за здравето; други — за скъпа, трети пък говорят, че пред Бога храната няма значение.

продължава>

 

Нека ме поблъскат

 

Веднъж точно преди празника на свети Николай енориашите на Николо-Хамов­ническия храм, останали до края на Всенощното бдение, бяха подобаващо възнаградени.

продължава>

 

Кръщение по гръцки

 

След като се омъжих за грък и живях в Гърция половин година, родих дъщеря. И ето че веднага, както и много мои съотечественици, се сблъсках с някои особени гръцки обичаи, свързани с раждането и кръщението на детето, които на моменти ми се виждаха ту забавни, ту удивителни, ала нерядко ме хвърляха и в недоумение.

Преди всичко трябва да отбележа обаче, че те нямат нищо общо с руските обичаи по тези поводи. Лека полека събрах нужната информация от роднините на мъжа ми и познатите, тъй като статиите в интернет, посветени на кръщението на децата в Гърция, са доста приповдигнати и не винаги дават пълна представа за това колоритно и не по църковному шумно мероприятие. Сега, след посещението на много кръщенета в различни градове на Гърция, добих относително ясна представа за това как минава едно кръщение и моментите, които трябва да се имат предвид при неговата организация.

Новороденото

За разлика от Русия в Гърция не е прието да се кръщават четиридесетдневни младенци. Традиционно първите 40 дни след раждането нито майката, нито бебето напускат дома. След това отиват в храма и свещеникът ги благославя. Ако все пак майката иска да излезе от къщи по-рано и дори да поразходи младенеца, за нея е предвидено "половин благословение" („μισή ευχή”), но и него свещеникът дава не по-рано от 20-ия ден след раждането. По-възрастните никак не одобряват такова бързане от страна на майката, защото можело неукрепналият детски организъм да се сблъска с опасни микроби, зловредни бактерии и най-ужасното от всичко - с хорската завист и уроки.

продължава>

 

До една скърбяща майка за опърничавите й деца

 

Вие се оплаквате от своите деца, уви, от своите собствени деца!

Освен че посещават училище, Вие сте наела и учители, които да ги учат да свирят на пиано и да говорят на френски. И сега те Ви надуват главата с това пиано, а помежду си говорят на френски, смеейки се, и Вие чувствате, че Ви се подиграват.

Една събота сте искала да отидете на гробището за панихида на най-големия Ви син, загинал във войната, и сте съобщила това на децата. Но тях не ги е било грижа за Вашата панихида, и ставайки от леглото, те веднага седнали зад пианото и започнали да свирят.

продължава>

 

Истински възлюбилият Бога се страхува от Божия гняв за греховете

 

Още и за това, че ние грешим поради слабост и склонност към греха, но винаги по наше свободно произволение. Средство за избягване на греха на гнева и избухливостта. Способ да се удържаме от всяко зло

Зарадвах се, че сте поговяли и особено поради това, че изпитвайки благото действие на светото причастие, сте взели решение не само веднъж в годината да се причащавате със Светите Тайни. Да ви помогне Господ да изпълните това добро намерение. Ако нашият Господ е живот за душата, а причащаващият се става едно с Господа, тъй че Господ е в него и той в Господа, то какво добро може да бъде за нас по-голямо и изобилстващо с благотворни последствия от светото причащение? Ако бихте могла по време на всеки пост да говеете и да се причащавате, а в продължителните пости и по два пъти - ще бъде много добро дело.

Но това, което по-нататък казвате, не е съвсем правилно. „Струва ми се, че колкото повече човек обича Бога, толкова по-малко се бои от наказание за греховете си, защото Бог е справедлив и снизходителен”. Вие навярно си представяте, че Бог е снизходителен в смисъл – невзискателен и мекушав, както родителите са невзискателни и мекушави към любимата си дъщеричка.

продължава>

 

Приближава времето на кръщението

 

Ако ти си решил да се кръстиш – част 6

И ето приближава времето на кръщението. В Древната Църква преди това Тайнство оглашеният постел четиридесет дни. Днес това не е задължително, но е добре да се пости поне три дни преди самото Кръщение. Защото постът помага да се победи дявола, усилва молитвата и дава възможност да се контролират движенията на сърцето.

По време на поста трябва въздържание от месна и млечна храна (по време на строгите пости се забранява и рибата), а също и от преяждане и пиянство (които, между другото, са недопустими по всяко време). По взаимно съгласие в този период се прекратява и съпружеското общение.

По време на поста трябва въздържание и от празни развлечения, трябва пребиваване в молитва, четене на Библията и повече да се раздава милостиня. Разбира се, постите не са задължителни за болните, бременните, кърмещите, служещите в армията, намиращите се в затвора и тези, които пътуват. Те постят според възможностите си.

продължава>

 

Всеправославният конгрес от 1923 година

 

Всеправославното съвещание («Всеправославният конгрес») (Πανορθóδοξον Συνέδριον), с първоначално название «Комисия на православните църкви», е свикано от Мелетий Метаксакис на 10 май — 8 юни 1923 г. в Константинопол. Това е първият етап на радикални реформи в Православието, първата организирана стъпка към подготовката на Осмия Вселенски събор.

На 3 февруари 1923 г. Мелетий Метаксакис се обръща с послание към Предстоятелите на Православните Църкви на Александрия, Антиохия, Иерусалим, Сърбия, Кипър, Гърция и Румъния, в което им предлага да се съберат в Константинопол, „за да проучат календарния въпрос и други актуални всеправославни проблеми и да намерят начин за тяхното канонично решение”. Представителите на Александрийския, Антиохийския и Иерусалимския патриарси отказват да участват в съвещанието.

продължава>

 

За противозачатъчните

 

Въпрос: Много хора считат, че абортът е убийство, недопустимо за християни, но употребата на противозачатъчни средства, въпреки че също не се вписва в християнското понятие за брака, може би е все пак по-приемлива алтернатива, предвид съвременните условия на живот. Всяка аптека разполага с широк асортимент от тези средства, като особено популярна е т.нар. «спирала». Казват, че в краен случай при употребата на противозачатъчни средства няма убийство на плода, което според християнското учение е равнозначно на убийство на жив човек. Вярно ли е това?

продължава>

 

За отношението на невярващия ум към чудесата и знаменията

 

Господ простил греховете на разслабления (Мат. 9:1-8). Това би следвало да предизвика радост, но лукавият ум на учените книжници говорел: „Този си позволява да хули”. И дори когато последвало изцелението на разслабления в потвърждение на утешителната за нас истина, че „Син човечески има власт на земята да прощава грехове”, и тогава народът прославил Бога, а за книжниците нищо такова не е казано, навярно защото те и в този случай се опитвали да сплетат словесна примка във вид на лукави въпроси.

Умът без вяра е жив интригант. Постоянно сглобява лукави подозрения и плете хули из цялата област на вярата. Ту не вярва в чудесата, ту изисква осезателно чудо. Но когато то стане и приканва към покорност на вярата, той най-безсрамно се отмята, отвръща се или криво тълкува чудните Божии действия.

продължава>

 

Но когато дойде Господ, ще намери ли вяра на земята

 

Старец Даниил Катунакски: „Планираният Вселенски събор предлага преразглеждане на целокупното църковно законодателство. Но каквито и решения да вземе той, те ще станат задължителни и ще се потвърдят само когато са в съгласие с православните догмати и Светото Предание. Предлаганата ревизия обаче не отговаря на Светия Дух на Църквата и на светите канони и учението й.”

Когато хората мислят във възбудено страстно състояние на ума, мислите са нагли, разпалени и бързопреходни. Тогава тщеславието става по лакейски угодливо към тях и лукаво им дава своите лекомислени криле, които никога не могат да възнесат към Истината. А Истината живее над времето. Как биха могли да я разглеждат червеите от мрачната утроба на суетата? Как човек може да узнае от себе си пътя към Нея?

Разстоянието между тях е неизмеримо, пък и тя обитава и над пространството; тук нямат никакво значение пространствените измерения; как може да се измери свръхпространството? До тази тайнствена Истина не се стига чрез рационалния ум, а чрез ум молитвен, не чрез нормалното сърце, а чрез сърце молитвено, не с обикновената воля, а с воля молитвена. Молитвата е тази сила, която преодолява разстоянията и възнася човека над пространството към дивния лик на Истината.

Чрез подвига на вярата човекът преодолява времето, а чрез подвига на молитвата преодолява дори пространството. Когато подвижникът на вярата мисли, той ражда мисъл чрез молитвата, а това означава, че той преодолява разстоянието и времето. Като превъзмогва в себе си усещането за време, той непрестанно вижда вечното (вж. 2 Кор. 4:18), вижда невидимото, чува нечутото.

Опасно е да се мисли без мисълта да се защити с молитва; опасно е без молитва да се мисли за човека, а още по-опасно е без молитва да се мисли за Бога.

продължава>

 

Отговор на Пловдивския митрополит Николай по повод Декларация на членовете на катедра “Теология” на ФИФ-ПУ“Паисий Хилендарски"

 

С искрено недоумение и огорчение се запознах с Декларацията на преподавателите от катедра „Теология“ на ФИФ при ПУ „Паисий Хилендарски“. Университет, който уважавам и чието ръководство всякога съм доказвал, че ценя.

Не подобава на което и да е държавно висше учебно заведение да атакува което и да е вероизповедание, а в случая Българската Православна Църква и нейните поделения, Пловдивската света митрополия и Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий”. И то не за нещо друго, а затова, че Българската Православна Църква е разкрила Духовна академия „Св.св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив, в която да се надграждат знанията на учениците, обучавани в едноименната духовна семинария. Тоест, учени възроптават срещу правото на Църквата да учи! И то не какви да е учени, а именно теолози, които би следвало да знаят, че една от функциите на Църквата е да преподава вярата и да учи! Дори само това обстоятелство показва, че Църквата действително е занемарила образователната си мисия и следва бързо да положи усилия за запълване на дефицитите на богословско образование. Богословско, което трябва да е такова по същността си, а не по формата. Богословско като дух, а не като диплома.

продължава>

 

Рилски подвижници – част 4

 

Монах Сергий „Отшелник”

В света Стоян Русев Стоянов. Родил се на 22 октомври, 1893 година в гр. Айтос, където получил основно образование. След смъртта на майка си през 1919 година постъпил като послушник в Преображенския манастир близо до гр. Велико Търново. През 1922 година игуменът архимандрит Кирил го постригал в иночески чин с името Сергий, а духовен отец му станал иеромонах Максим.

продължава>

 

Слово за бъдещия съд – част 2

 

И тъй, когато видиш, че някой неправилно се обогатява и благоденства, не считай такъв за блажен, а го оплаквай, защото това богатство служи в неговия случай за умножаване на наказанието.

Едни хора само тук биват наказвани, други тук нищо такова не претърпяват и цялото наказание получават там, а трети се наказват и тук и там: кой род от тези трите ще наречете блажен?

Зная, че на вас тази беседа за геената ви се струва тежка и произвежда голяма печал, но колкото гризе съвестта, толкова полза получава душата на изпитващия угризения. Ако на нас ни бе говорено там, както на богаташа в разказа за Лазар, то наистина би следвало да плачем, да ридаем и да стенем, защото вече не ни е останало време за покаяние, но тъй като ние слушаме това тук, където и да отрезвеем е възможно, и да се очистим от греховете, и да придобием велико дръзновение, и да се променим, бидейки стреснати от злото, станало с други, то да благодарим на човеколюбивия Бог, Който чрез наказанието на други ни събужда от леността и въздига нас спящите. А защо едни биват наказвани тук, други - там, а не всички тук?

продължава>

 
Още статии...

© 2010 Бъди верен     

При препечатване на материали позоваването на "Бъди верен" е задължително!

module template2.jpg
Търсене




Видеоколекция

Бедствията се случват,
за да се вразумим.

Модернисти