Начало


Относно отхвърлянето на мечтанията

 

Отговор на монах Даниил до Маркиан, монах от Иверския скит

До досточтимия брат в Христа Маркиан[1], радвай се!

Като приех с голяма признателност драгоценното Ви послание от второ число на този месец с приложен ръкопис, който излага виденията и откровенията на великия простодушец[2]старец Евтимий, усърдно благодарих и прославих Всеблагия Господ, тъй като отдавна желаех да вникна в тези свръхестествени видения, за които съм слушал от различни лица много противоречиви неща. И сега премного ти благодаря[3], възлюбени, за запознаването с този труд, от който може да се почерпят много душеполезни и спасителни неща. Затова, отстъпвайки пред Вашата молба, предприех изчерпателен разбор на споменатия ръкопис от гледна точка не само на съдържанието, но и на същността.

На първо място искам заслужено да Ви похваля. Понеже едва-що у този препрост[4]християнин и на това място[5] се открили тези видения, Вие поради опасения от изпадане в прелест сте обявили това на духовните отци, които признали показалите му се явления за истинни, което всъщност Ви подтиква старателно да ги запишете за полза на почитателите му.

продължава>

 

Църквата за войната

 

 


Храм-паметникът „Рождество Христово” на Шипка

Църквата приема войната като неизбежно за този свят зло, което често ни спасява от още по-голямо зло. В някаква степен войната може да бъде уподобена на детерождението. На всички е известно, че зачатието неизбежно се извършва в страст, и затова всеки младенец носи върху себе си първородния грях, който бива изцелен чрез тайнството св. Кръщение. Но ако няма чадородие, нито светът би могъл да съществува, нито в Църквата биха се присъединявали нови членове. Така и на война православният християнин вдига меч, за да спаси не себе си, а своя народ, своите ближни, своята вяра, своята Родина, или просто за отстояване на правдата. И без този меч земната Църква не би могла да съществува, защото нейните членове биха погинали от ръцете на враговете на Православието или на другоплеменници.

продължава>

 

„Срамота! Вашата постъпка не Ви прави чест! Вие се сринахте в нашите очи!"

 

Отворено писмо до Цариградския патриарх Вартоломей от Калавритския и Егиалийски митрополит Амвросий

Известният йерарх на Еладската православна църква Калавритският и Егиалийски митрополит Амвросий подложи на разгромна критика действията на Цариградския патриарх Вартоломей след поредната му визита в Еладската църква. Отвореното писмо предизвика остра дискусия в гръцките православни сайтове.

продължава>

 

Не трябва да се държат у дома съблазнителни книги и картини

 

Из повествованието от Лимонара* за това как Света Богородица не влезе в килията на авва Кириак** заради двете книги на нечестивия Несторий

Във вашите домове често се случва да се видят много неприятни неща. На стените редом със светите икони се виждат картини понякога с най-съблазнителен вид, а у четящите - на полиците между свещените книги - често се срещат песнопойки или безнравствени книги. Колко грешно и душепагубно е това, може да разберете от следното повествование.

продължава>

 

За това кое внушение е от Бога и кое е прилог от врага

 

Въпрос: Когато има съмнение дали едно добро дело е наистина добро, как да се разбере има ли Божие благоволение към него или то представлява дяволско изкушение, при условие, че един помисъл ни подбужда да го извършим, а друг, напротив, препятства това?

продължава>

 

Основни пробойни в защитата на лъжесветостта

 

alt

„Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие.”

Иоан 3:5

На 25 септември излезе отговорът на иером. Никанор по повод моята статия ”Лъжесветостта и нейните носители”. Този отговор беше написан в познатия ни от други публични изяви на о. Никанор агресивен и провокативен стил, целящ да разпали страсти у читателите и ответната страна. В същото време заглавието гласи: „Не е наш обичай да влизаме в спорове и прения“. Има такива хора. Те запалват огън, а когато той се разрасне, започват френетично да крещят: Пожар! Пожар!

Отправени бяха множество обвинения, някои от които толкова нелепи, че не заслужават отговор, а на други вече е отговорено в „Кой се страхува от „Бъди верен”. Обвиненията пък в липса на диалогичност изглеждат абсурдно, като се има предвид, че такава изцяло липсва у гигинското дуо. Това тяхното прилича по-скоро на словесна канонада, след която не се предвижда да има оцелели. Подбор на средствата няма. Целта е пълно унищожение на противника.

продължава>

 

Котарак в храма

 

В Богоявленския събор вървеше обичайното възкресно Всенощно бдение. Изпяха хвалитните стихири, Светейшият прочете Евангелието. Ние отидохме да се помажем с елей и после влязохме в олтара. В южната му част до стената зад една шперплатова преграда имаше уединено място, където можеше незабелязано да си поседнеш, ако началството не беше наблизо, и двама батюшки отидоха там с надеждата да попребивават известно време в мълчание и съзерцание. Те спокойно влязоха зад преградата, но след секунда изскочиха обратно. Какво се беше случило?

продължава>

 

Външни за Православието ще помагат на Парижкия богословски институт

 

На 29 септември в Париж се състоя първото заседание на специалния независим комитет за подпомагане на Парижкия богословски институт.

Комитетът е създаден с решението на Цариградския патриарх Вартоломей и Синода на Цариградската патриаршия с цел да „се разгледа положението на Парижкия богословски институт и тежките проблеми, с които се сблъсква”.

Членове на комитета са Галският митрополит Емануил (председател), Телмиският архиепископ Иов (Геча) (ректор на Института), френският египтолог Никола Гримал, епископ Филип Борден (ректор на Католическия институт в Париж) и пастор Жак-Ноел Перес (почетен декан на Протестантския институт в Париж).

продължава>

 

Кой се страхува от „Бъди верен”

 

По повод откритото писмо до Сливенския митрополит Иоаникий от монасите на Гигинския манастир, публикувано в сайта Двери

На 18 септември в антицърковния сайт Двери беше публикувано съобщение на иером. Никанор (Мишков) за тържествено честване на Силуан Атонски в Гигинския манастир. Тъй като то беше написано обидно и предизвикателно към определен кръг православни християни, на 25 септември свещ. Божидар Главев отговори със специална статия.

Часове по-късно в Двери се появи отговор на „Братството на манастира „Св. Козма и Дамян”, с. Гигинци” - „Не е наш обичай да влизаме в спорове и прения”, а малко след това излезе и втора статия - „Гигинският манастир се жалва от о. Божидар Главев на Сливенския митрополит”, подписана този път с „Двери”, както често подписват статиите в този сайт. В нея беше включено и открито писмо на гигинските монаси до Сливенския митрополит Иоаникий.

Материалът „Не е наш обичай да влизаме в спорове и прения”, ще бъде разгледан отделно. А тук аз, бидейки част от екипа на „Бъди верен“, ще се спра на втората статия „Гигинският манастир се жалва от о. Божидар Главев на Сливенския митрополит”.

продължава>

 

Лъжесветостта и нейните носители

 

От статия, публикувана в Двери.бг научаваме, че „св. Силуан Атонски ще бъде тържествено честван в Гигинския манастир” на 19 и 20 септември. По-долу ще споделим някои размисли, провокирани от анонса за този празник.

продължава>

 

Как трябва да се постъпва във време на обществени бедствия

 

Случва се, братя, че по Божие допущение понякога ни сполитат обществени бедствия, например суша, безветрие, мор, глад и други нещастия. Какво да правим във време на такива бедствия за да се избавим от тях?

продължава>

 

Слово на празника Рождество на Пресвета Богородица

 

Всичко е величествено и прекрасно в небесната красота на Богоматер, но особено това се отнася за три Нейни добродетели: смирението, девствената чистота и пламенната съсредоточена любов към Бога. И преди всичко за смирението, най-яркото изражение на което се явява непрестанното безмълвие, свидетелстващо за това, че Тя истинно е живяла живот скрит в Бога в най-висока степен. Всъщност, ако последваме Божията Майка по целия Неин жизнен път, не може да не забележим, че целият Й живот е запечатан от характер на дълбока мълчаливост, съвършено безмълвие, от нищо ненарушима съсредоточеност вътре в себе си – накратко, това е живот скрит в Бога. Нито най-висшата радост, нито най-високата скръб не могли никога да изменят тази главна черта на Нейния дух.

Какво означава този постоянен на пръв поглед подвиг на мълчанието, обхващащ целия Й живот? Означава това, че Светата Дева Мария е съвършен съсъд на благодатта. Вещественият съсъд е негоден във всичките си дела. Също тъй и духовният съсъд е недостоен, ако не съхранява влятата в него благодат в ненарушимо, смирено мълчание. А благодатта изтича и бива отнасяна без нужда и без полза от едно само празна дума, изразяваща нескромност, нетърпение или тщеславие.

продължава>

 

Иеромонах Висарион: Бедствията са знак, че загърбихме Бога

 

Иеромонах Висарион е първи епитроп в Зографския манастир в Атон. На практика това е вторият човек в единствения български манастир в Света гора. Звучи необичайно, но има диплома по международни икономически отношения от УНСС. После завършва и богословие, магистърската му тема е богословски анализ на дейността на Дънов и на Ванга. Става послушник в Света гора през 2002 г., а на следващата го подстригват за монах. Ръкоположен е за иеромонах през 2005 г. и отива за година в Иерусалим. После служи като свещеник във Вознесенския манастир, но игуменът на Зографския манастир Амвросий го вика обратно.

- Отец Висарион, разгневихме ли ние, българите, Господ с нещо? Въпросът ми е по повод природните бедствия.

- Когато се нарушават някои важни духовни закони, тези нарушения се изправят по болезнен начин. Определено може да се твърди, че причината за бедствията, не само в България, но и по света, е задълбочаващата се дисхармония между човека и Бога - човек твърде много отстъпва от Твореца и съответно понася последствията за това. Защото трябва да помним, че на хората, които притежават изобилно Божията благодат, им се подчинява не само природата, но и дивите животни.

Подобни поразителни случаи е имало в живота на древните християнски мъченици, а също и при св. Серафим Саровски, св. Герасим Иордански, св. Теофил Киевопечерски и други. Св. Серафим Саровски директно казва, че на Адам и Ева преди грехопадението никакви природни стихии не са им навреждали, тъй като двамата са били в пълна хармония с Господа.

- Могат ли тези бедствия да се смятат за Божие наказание? За Божи гняв ли става дума?

продължава>

 

Искам да знам - 10

 

ДЕСЕТА ЗАПОВЕД

„Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му) нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) - нищо, което е на ближния ти.”

Живели някога двама съседи - Зарко и Стоян. Обичали се като братя, помагали си. И на работа, и на празник все заедно били. Стоян си имал магаре. Магаре като магаре, но Зарко много го харесвал. Все за това магаре си мислел. Един ден, когато Стоян бил на нивата, Зарко влязъл в двора му, хванал Марко за юларчето и го довел в своя обор. Радвал му се, милвал го... Толкова го искал и ето че вече било негово. По едно време се сепнал - как ще е негово, нали Стоян ще си го познае, щом го изведе на двора?

- Няма да го извеждам, ще ми стои в обора - решил Зарко. - Там ще му се радвам. След ден-два ще му го върна.

продължава>

 

Църковната Нова година

 

Всея твари Содетелю, времена и лета во Своей власти положивий, благослови венец лета благости Твоея, Господи, сохраняя в мире люди и град Твой, молитвами Богородици и спаси ни.

Тропар на Индикта, гл. 2

Във всички Православни църковни календари 14 септември, който тази година (2012) се пада в петък, е отбелязан като начало на Индикта – Църковната Нова година. Светата Църква отново ни призовава да встъпим в годишния кръг на свещените възпоминания, където в цялата си дълбина и пълнота се съхраняват Свещеното Писание и Свещеното Предание. Новият богослужебен кръг на главните Дванадесет църковни празници започва с празника Рождество на Пресвета Богородица, който се отбелязва на седмия ден след Църковната Нова година - 21 септември. Започва Църковната богослужебна година. Именно Пресвета Богородица се явила вратата, през която Бог влязъл в нашия живот. Празникът Успение на Пресвета Богородица - 28 август, пък завършва годишния богослужебен цикъл.

продължава>

 

© 2010 Бъди верен     

При препечатване на материали позоваването на "Бъди верен" е задължително!

module template6.jpg
Търсене



Видеоколекция

Бедствията се случват,
за да се вразумим.

Модернисти