В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Веднъж попитали преподобния Серафим, с какво праведникът се отличава от грешника. Защото нали и единият и другият са грешни, тъй като на земята няма абсолютно безгрешен човек, всеки е грешен, а щом е така, къде е тази мяра на греха, престъпвайки след която човек престава да бъде праведник и става грешник? Къде е границата, отче свети, в какво се състои разликата?

Силни думи за това, какво е праведникът като молитвен ходатай за вярващите пред Божия престол, биват казани във втора глава на книга Царства.

Не си струва светът да бъде обичан. Ти търсиш в него утехи и удоволствия, а той те възнаграждава със скърби и болести, а често и с погибел на душата. Ти се стараеш да заситиш глада си, а натрупваш сластолюбие и пресищане. Ти протягаш ръка към напитка, за да утолиш жаждата си, а се пристрастяваш към пиянството; ти търсиш задоволство в семейния живот, а натрупваш само врагове, ако не сред родителите, то сред децата; ти искаш да се обезпечиш с някоя и друга парица, а се пристрастяваш към парите. Буквално с каквото и да се захванеш, всичко се оказва враждебно към тебе, всичко ти вреди, всичко само поражда у теб страсти, които се превръщат в твои врагове и мъчители.

Вие се страхувате от смъртта, плаши Ви страшният Съд за греховете. Помненето на греховете е полезно, за тях трябва да се скърби и да се плаче.

„Вие сте Ми приятели... Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си” (Иоан 15:14-15).

Братя, днес аз искам да побеседвам с вас за необходимостта от слушане на словото Божие.

„Отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание” (Марк 7:9).

В светския живот това се случва на всяка крачка, тоест на всяка крачка се отменя Божията заповед заради човешкото предание. Тази отмяна е станала нещо толкова обичайно и „законно”, че хората дори не я забелязват.

„А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си” (Лк. 7:12).

След като в Капернаум Иисус Христос задочно изцелил слугата на стотника, оттам отишъл в един град, наречен Наин. С Него тръгнали много от учениците Му и много народ. Когато Той се приближил до градските порти, в този момент видял да носят мъртвец единствен син на майка си, а тя била вдовица и с нея вървяло множество народ от града. Като я видял, Господ се смилил над нея и казал: „Не плачи. И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани! Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му” (Лк. 7:11–15).

Нашият дух е свързан с плътта тъй тясно, че заедно с нея съставя едно неразделно същество. Ако ние развиваме в себе си всичките си налични животински сили, то ние ще бъде скотоподобни.

„Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят” (Лука 6:35, 28, 27).

Тъй, братя, Господ ни заповядва да постъпваме. Той твърди, че няма никаква небесна награда, ако обичаш приятеля си или този, който теб обича: „Ако обичате ония, които вас обичат, каква вам благодат?” (Лука 6:32 - слав.) – казва Той. „И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам благодат?” (Лука 6:33 - слав.) „Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към безблагодатните, и към злите” (Лука 6:35 - слав.).

За това, че понякога търсят твоя съвет, мисля, че е добре да не бързаш да даваш съвети.

„Който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне” (2 Кор. 9:6).

Какво ще бъде с нас след смъртта ни? В покой ли ще бъдем ние или в безпокойство. Ще се радваме ли, или ще страдаме. Ще се утешаваме ли, или ще скърбим. Ето какво казва за това апостол Павел: Който сее скъдно, той скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, той щедро и ще пожъне.

„Ирод четвъртовластник, изобличаван от него зарад братовата си жена Иродиада и зарад всичко, що бе лошо направил Ирод, прибави към всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмница” (Лк. 3:19–22).

Ирод е образът на разпаленото самолюбие заради разтревожената съвест и изобличенията на правдата, което си мисли, че може да се избави от тези неприятности посредством насилие. Иоан Предтеча е образът на правдата, подгонена от самолюбието, когато то обладава необходимите за това средства.

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Кръстоносци. Тази дума извиква в съзнанието паметта за мъжествени рицари, воини, обковани в железни доспехи, въоръжени с мечове и копия, страховити завоеватели на християнските светини в Светата Земя; мъже, които преди деветстотин години оставили домовете си в добрата стара Европа и в единен порив се отправили към Близкия Изток, за да изгонят друговерците от пределите на тези земи. Те си представяли Царството Божие в съвсем земни и чувствени образи – крепостна стена въздигната околовръст свещената гора Мория, цитадела около Голгота и Гроба Господен.

Ин. 12:28–36, 19, 6–11, 19:13–20, 25–28, 30–35

1 Кор. 1:18–24

Празникът Въздвижение е свързан с името на Елена, светата майка на равноапостолния император Константин. В началото на четвърти век след прекратяването на гоненията срещу християните на императрицата ѝ дошло на ум да посети земята, по която някога бил ходил Господ Иисус Христос и там да намери кръста, на който Той бил разпнат.