Един нещастен и жалостив баща се измъчил много заради своя син, който по новолуние бил хващан от бяс и зле страдал: във време на припадък често падал в огън и често във вода. Обикновената надежда на човешката помощ била вече изчезнала у бащата. Но като чул за Галилейския Чудотворец – Го­спода Иисуса Христа, завел при Него своето страдащо дете.

„Домът Ми дом за молитва ще се нарече, а вие го направихте разбойнишки вертеп” (Мат. 21:13). На всички е известно, че храмът изисква благоговейно отношение, събраност на мислите, задълбочено богомислие и стоене в присъствието Божие, само че кой ли изпълнява всичко това? Отиват в храма с желание да се помолят, постоят в него в началото с топло усърдие, а след това мислите започват да бродят насам-натам и в главата настава шумотевица по-голяма от тази, която заварил Господ в Йерусалимския храм.

За какво се говореше в днешното Свето Евангелие? Изслушахте ли го вие с внимание, разбрахте ли го, съхранихте ли го в паметта си, вложихте ли го в сърцето си, приложихте ли го към себе си? А трябваше да направите всичко това.

За какво беше днешното благовестие?

Всяко изопачаване на истината възниква само поради това, че човек се опитва да коригира Божието Откровение или да го отхвърли, изхождайки от плоски, земни представи.

„Иисус видя много свят; и смили се над тях” (Мат. 14:14).

Господи Иисусе Христе, Сине Божий, Ти винаги си милосърден към човеците! И преди Си проявявал Твоето Божествено милосърдие към нас, нещастните, когато Си живял на земята, и сега се смиляваш над нас, клетите, когато пребиваваш на небесата. А ние сме тъй немилосърдни към Тебе, Господи, и към нашите ближни, и дори към самите себе си.

Видя Иисус много свят и се смили над тях.

Неграмотността на образованите

Не би било особено трудно да хвърлим светлина върху въпроса за съда и неосъждането, но сериозна пречка тук се явява неграмотността. Под неграмотни хора разбирам не тези, които са необразовани в обичайния смисъл на думата и не умеят да четат и пишат. Неграмотността на простите хора не представлява голяма опасност, защото те биха могли да се научат, ако пожелаят. Ние говорим за особен вид неграмотност – неграмотността на образованите. Тук вече ситуацията е друга. Те никога няма да се научат, защото никога няма да пожелаят. Защото не признават своята слепота. Те казват, че виждат и затова грехът им остава върху тях (Иоан 9:40-41).

Мат. 9:27–35

Рим. 15:1–7

Петнадесетата глава на Посланието до Римляни апостол Павел започва с думите: „Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите”.

Кои сме тези „ние”? „Ние” означава той, пишещият, и аз, слушащият и четящият. А кои тогава са „слабите”? Ами всички останали и на първо място тези, които са близо до нас - „ближните”. И ето: „Всеки от нас е длъжен да угажда на ближния”. Но да угажда далеч не във всичко, а както е казано по-долу: „в доброто, за назидание”. Най-напред в това, което е пряко насочено към истинското благо, към спасението на душата. Но и всякаква помощ в каквато и да било житейска работа може да бъде „за назидание”, може да предразположи човека да слави твоя Бог и да тръгне по твоя път.

Да благодарим на Господа, Който е устроил спасителна за нас Църква и ни е сподобил да бъдем нейни членове!

Но ето ти беда: врагът на истината и доброто е непокорен и недоволства поради това, че ние сме оградени от такъв благонадежден щит. И както във времената на апостолите, така и сега той въздига празнословци с прелъстен ум, противящи се на здравото учение, които тайно влизат в домовете, „учейки на онова, що не трябва, самите те бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело” (Тит. 1:10-11,16).

 „Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи?” (Марк. 2:9)

В Името на Отца и Сина и Светия Дух.

Разбира се, че е по-лесно да кажеш на човека: Стани здрав, вземи си одъра и ходи! Във всеки случай на нас така би ни се искало. Би ни се искало щастието, здравето и всичко, към което се стреми нашата душа, да получаваме тъй лесно и просто, както някога сме получили самия живот – даром и без каквито и да било усилия от наша страна.

Ние трябва да вървим по златния, средния път. Нито да изоставаме, нито да избързваме.

„И като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им” (Мат. 8:34).

Не е никак учудващо, че Гадаринските жители молили Иисус Христос да се отдалечи от града им. Огромно количество от техните свине погинали – повече от две хиляди – а това за тях било голяма щета, защото те обичали свинете и ги употребявали за храна^[1]. При това те били идолопоклонници и не вярвали в истинския Бог и Неговия Син Иисус Христос.

Съдът съобразно с истината е съд за същността

Въпросът за съда се явява изключително важен за християнина, но в същото време той е ясен и прост. На този въпрос отговорът може да бъде само един: християнинът е длъжен да съди право и миролюбиво.

„Говорете истина един другиму; праведно и миролюбиво съдете при портите си” (Зах. 8:16).

Ние съдим за същността на един или друг човек според думите, делата и постъпките му. Това и значи да съдиш право и да съдиш според истината.

Спасителят често посещавал Капернаум на северозападния бряг на Генисаретското езеро, главен град на тогавашна Галилея. Този град като да е бил Негово местожителство. Свети апостол и евангелист Матей казва: „Пристигна в града Си” (9:1), тоест в Своя град. Много пъти Господ поучавал в Капернаумската синагога (Марк 1:21; Лука 4:31), тук в Капернаум живеел в дома на своята тъща св. апостол Петър (Мат. 8:14). Капернаум е бил свидетел на много чудеса, извършени от Иисуса Христа (Марк. 8:16; 17:24 и 27; Марк. 1:21-34; Лука 4:31-41; Йоан 4:46-54).

Изпращайки светите апостолите на проповед, Господ им заповядал всички да призовават, казвайки, „че се приближи царството небесно” (Мат. 10:7), тоест дойде царството – всички влизайте в него.

А ние какво би следвало да проповядваме? Трябва към всички да викаме: Синове на царството, не бягайте от царството и не отивайте в неволя и в робство, защото всички натам бягат.

„Не се грижете и не думайте: какво да ядем или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това” (Мат. 6:31-32).

Христос не казва: Бог знае, а „Отец знае“, за да възбуди у тях голямо упование. Наистина, ако Бог е Отец, при това Отец всезнаещ и закрилящ, не може да презре синовете, които са в беда, щом даже и хората, бидейки бащи, не го правят.