Интервю на в. „Православный крест” с редакцията на сръбския сайт „Борба за веру”

– Разкажете, моля, за днешната ситуация в Сръбската Православна Църква (СПЦ). До вярващите у нас пристига информация, че има опити за реформация на богослужението и въвеждане на различни противоканонични и обновленчески нововъведения в СПЦ. Действително ли са налице подобни посегателства срещу каноническия строй и Свещеното Предание на Църквата?

– Въпросът, който задавате, е ключов. Днешната ситуация в Сръбската Църква е много тежка, сложна и небивала в цялата й история. Предполагаме, че за останалите поместни църкви не са известни истинските мащаби на разпространението на неправославни учения в СПЦ, имаме предвид модернизма и реформаторството. Да, хората днес имат възможност с помощта на интернет да научават новините от Православните църкви-сестри, само че непознаването на езика не позволява да се вникне в същността на проблемите. Затова тази беседа с вас ние считаме за изключително важна и сме ви много благодарни за това, че я намирате полезна за вашите читатели.

Първите реформаторски стъпки в нашата църква бяха направени преди около двадесет години: тогава се появиха някои неправославни учения и бяха проведени богослужебни реформи. Икуменически контакти се осъществяваха и по-рано: СПЦ е член на Световния Съвет на Църквите от 1965 година, а сръбският патриарх Герман (1899–1991) е бил дори заместник-председател на тази всееретическа икуменическа организация (преп. Иустин Челийски нарича икуменизма „всеерес”, а в книгата „Православната Църква и икуменизма” е даден прекрасен богословски анализ на това лъжеучение, маскиращо се като „любов” към инославните). Богослужебните реформи в Сръбската църква започнаха да провеждат последователите на гръцкия и руския модернизъм – иеромонасите Амфилохий Радович, Атанасий Йевтич и Ириней Булович.

Своят духовен живот и работа те са започнали под благословеното ръководство на преп. Иустин Челийски и докато той бил жив, те пишели в светоотеческия дух на своя наставник. Иеромонах Ириней Булович защитил докторска дисертация за ревнителя свети Марк Ефески, иеромонах Амфилохий – за св. Григорий Палама - също велик антилатински богослов, а иеромонах Атанасий – за еклесиологията на апостол Павел, учил да се отвръщаме от еретика след първи и втори опит за вразумление (вж. Тит 3:10).

Когато още ходел по стъпките на о. Иустин, иеромонах Атанасий говорел, че Православната Църква трябва да избягва всякакъв литургичен реформизъм, за да не се случи и с нея това, което се случило с папистите след Втория Ватикански събор. Отец Амфилохий в своя статия за коливадите също рязко се противопоставял срещу литургични реформи. Но, както се казва в Свещеното Писание, „лоши беседи развалят добрите нрави” (1 Кор. 15:33) – влиянието на модернисти от рода на Ал. Шмеман и Иоан Зизюлас ги отчуждило от духа на Свещеното Предание и неговия поборник - светия отец на нашата Църква от нашето време преп. Иустин Нови Челийски, и споменатите епископи днес са главни поддръжници и радетели за реформи.

Епископ Атанасий наскоро издаде Велик Требник в свой превод и с предговор на митр. Амфилохий, изобилстващ с различни нововъведения. Дори наименованието му е изменил по гръцки маниер „Велик Молитвослов”, тъй като „Требник”, според него, било название от славянското езичество (!). Преди това той публикува Псалтир и Часослов също в свой превод, където е пълно не само с преводачески, но и с богословски грешки. Например в „неговия” Часослов, в тропара на преподобен, вместо «прилежати же о души, вещи безсмертней» (да се грижиш за душата, която е безсмъртна), както изначално се пише и на гръцки, и на църковно-славянски, е написано «прилежать о вечной жизни» (да се грижиш за вечния живот), защото според учението на модерниста Зизюлас, душата не може да съществува независимо от тялото и безсмъртен е само Бог. (Всички ние, православните, разбира се, знаем, че душата няма пълнота на съществуването без тялото, но тя съществува като съзнателна и благодатно безсмъртна и след отделянето й от тялото, докато Бог е безсмъртен по природа).

И така, докато те били иеромонаси и чеда на преп. Иустин, държали се о Преданието. Ставайки епископи-интелектуалци, те малко по малко се увлекли по „философския” модернизъм. В същото време, постоянно позовавайки се на своята принадлежност към учениците на преп. Иустин, се сдобили с голям брой последователи и почитатели, особено сред студентите по богословие, бъдещите клирици на СПЦ.

Преосвещеният Амфилохий днес е Черногорско-Приморски митрополит. Преди време, изпълнявайки задълженията на болния патриарх Павле, той незаконно си присвои и титула архиепископ Цетински. Атанасий понастоящем е „пенсиониран епископ” (доста странно от каноническа гледна точка звучи това!). Известен е също и като ръководител и основател на „цирковото движение” (неприятен, но точен израз) в СПЦ, обединяващо футболисти и спортисти сред епископите, монасите и свещениците. А Ириней е епископ Бачки. Без негово знание и одобрение не се случва нищо в Сръбската църква. Той е верен слуга на Фенер, в неговия стремеж да подчини диаспорите на всички поместни църкви и да направи Константинополския патриарх „източен папа”.

Игнатий (Мидич) епископ Браничевски - икуменист и литургически реформатор, преподаващ неправославната догматика на митрополит Иоан Зизюлас в Богословския факултет в Белград

В началото на деветдесетте години на миналия век се появи още един иеромонах – Игнатий Мидич, днес епископ Браничевски, ученик на титулярния митрополит Пергамски Иоан Зизюлас, който с поддръжката на споменатите модернисти устрои хаос в СПЦ. Мащабите на вредата нанесена от тези хора на православния сръбски народ знае само Бог. Без преувеличение може да се каже, че вредата доста превъзхожда щетите, нанесени на нашия народ от турците за четиристотин години робство. Защото турците разрушаваха сръбските храмове, но не се занимаваха с човешките души. А гореизброените дейци със своите неправославни учения опустошават душите на хиляди сръбски свещенослужители, монашестващи и вярващи. Със своето неуважение към решенията на Свещения Архиерейски Събор те разрушиха каноническия строй на СПЦ, а с нововъведенията си оскверниха свещенопредадения ред на Светата Литургия, така че в някои епархии тя вече повече прилича на католическа меса.

– Говорейки за неправославните учения, какво по-конкретно имате предвид? И как точно се въвеждат и разпространяват в Сръбската Православна Църква те?

– Всички нововъведения и лъжеучения навлязоха в СПЦ тихо и коварно, така да се каже, по йезуитски. От програмата на Богословския факултет в Белград, откъдето излизат на Господнята нива хиляди монаси, свещеници, бъдещи епископи и вероучители, бе извадена Православната догматика на преп. Иустин Попович и въведена неправославната догматика на модерниста Иоан Зизюлас.

За преподавател по този основен богословски предмет е назначен Браничевският епископ Игнатий, верен последовател, ученик и духовно чедо на пастиря без стадо Иоан Зизюлас. В неговото учение вярващите от СПЦ отдавна забелязаха ереси и срещу неговите еретически възгледи преди няколко години Рашко-Призренският епископ Артемий подаде жалба, която обаче не бе разгледана на нито един Събор поради противодействието на участващото в Събора икуменическо новаторско мнозинство. Основният постулат в учението на Зизюлас е, че всичко сътворено е смъртно, а следователно смъртна е и душата. Само че това е пелагианска ерес осъдена от 123-то правило на поместния Картагенски събор, което гласи: „Адам не е сътворен смъртен от Бога. Нека бъде анатема оня, който каже, че първият човек Адам е сътворен смъртен, така че и да е съгрешил, и да не е съгрешил, пак е трябвало да умре телесно, т.е. да напусне тялото не за наказание за греха, а по необходимост на естеството”.

Поради ограниченото печатно пространство не можем подробно да разкажем за ересите, разпространяващи се в Богословския факултет в Белград и в някои сръбски семинарии, но ще споменем някои, за да могат вашите уважаеми читатели поне отчасти да добият представа, какво се случва в СПЦ.

В своите лекции по догматика еп. Игнатий Мидич, освен всичко друго, учи студентите, че моралът и моралните закони се менят, че дори Божиите заповеди са изменяеми и че хомосексуалността е нещо естествено. Ще приведем цитат от негова лекция: „Що се отнася, да речем, до моралните закони, които често се явяват за нас задръжка, като някакво мерило за истина – моралът се мени. Също и моралните закони. Всичко зависи от цивилизационния модел. Вие може да чуете от нашите богослови и подобни възгледи: хомосексуализмът е грях, а… аз не зная... брачният съюз е благословен от Бога. Но това... са неща, които са оставени на нашето произволение. Ако едното се измерва на основа на другото, то ще бъде истинно, защото е естествено, а другото неистинно и, Боже мой, „неестествено”. Но и то е естествено! Откъде иначе се е взело то, нали не е паднало от небето!”

Епископ Игнатий също така учи студентите си на следните неща:

– ако Адам не беше съгрешил, Адам би бил Христос, защото би се съединил със Сина Божий. Тогава Христос не би бил Иисус Христос, но Адам Христос;

– твърдението че Бог е свят, защото е праведен и непогрешим, е езическо. Бог е свят, защото Той съществува, а не защото изпълнява заповеди;

– библейският Бог в Стария Завет не се придържал към принципите на справедливостта и морала, Сам постъпвал несправедливо и заповядвал и на другите да постъпват несправедливо;

– Библейският Бог в Стария Завет е странен, дава противоречиви заповеди;

– Бог бил несправедлив към Иов;

– Бог не е Същност, а Личност;

– На Бог Отец християнинът може да се моли само на Литургията и никога извън Литургията (излиза, че молитвата „Отче наш” не може да се чете извън Литургията!);

– Бог не знае от по-рано какво ще се случи;

– падението на първия Адам удивило Бога;

– Бог е непостоянен. Идеята за вечността и неизменността на Бога е езическа;

– от етична гледна точка Христос е много грешен, защото много от Неговите постъпки от етична гледна точка били греховни, за което Го обвинявали евреите;

– подражанието на Христа и следването на Христа е неправилно – това е следствие от Августиновите и Оригенови заблуди;

– Христос отсъства в този свят;

– ако на Литургията няма много хора, тогава в източния, в православния опит, не може да става дума за присъствие на Христос на Литургията, макар Христос да се отъждествява с хляба и виното;

– в епископа на Литургията се проявява Христос. Затова епископът се явява гарант за единството на Църквата и нейната идентичност. За единството от съществено значение е не правилното единно изповядване на вярата, но едната личност – личността на епископа.

За всички тези изказвания има доказателства – аудиозаписи с лекции на еп. Игнатий. Тези записи бяха приложени към жалбата на Рашко-Призренския епископ Артемий, която, както отбелязахме, Съборът на СПЦ остави без внимание.

Неправославните учения внедрявани в СПЦ се отразиха негативно на аскетичния характер на Православната вяра в Сърбия, на богослужебния порядък, църковната дисциплина, иконописта, стенописта и пр. В Сръбската църква отдавна е нарушен принципът на съборността, на който се крепи Църквата. Всички реформи се провеждат по произвола на отделни епископи-реформатори, които на базата на лъжлива догматика и погрешно разбиране на съборността, оправдават своето самочиние.

– А какво точно е реформирано в Светата Литургия, какви конкретни изменения са внесени?

Ще изредим част от нововъведенията в свещенопредадения порядък за извършване на Божествената Литургия, макар в действителност те да са много повече:

– преди Литургията не се четат молитвите „Царю Небесный”, „Трисвятое” и „Отче наш”;

– и епископите, и свещениците, и иеромонасите служат Литургията при постоянно отворени Царски двери;

– всички молитви на Литургията, които е положено да се четат тихо, се четат на всеослушание;

– не пеят „Блажените”, като ги заменят с произволно избрани антифони*;

– вместо правилното: „О святем храме сем...”, произнасят: „О святей церкви сей...”;

– при произнасянето на възгласа „Пресвятую, Пречистую со всеми святыми помянувше, сами себе и друг друга и весь живот наш Христу Богу предадим”, свещенослужителите вместо към Христовата икона се покланят към епископа (в съответствие с учението на еп. Игнатий, че Христос присъства на Литургията в личността на епископа, а не в Светите Тайни);

– в съответствие с еретическото учение, че душата е смъртна, от Литургията са отстранени всякакви споменавания на душата, така че, например, в Просителната ектения след Великия вход вместо „Добрых и полезных душам нашим у Господа просим” се казва: „Добрых и полезных нам у Господа просим”. Душата не поменават нито на опелото, нито на парастаса (последование на общата панихида, което се извършва на задушниците);

– на Евхаристийния канон при произнасянето на думите „Горе имеим сердца” повдигат ръце, обърнати на запад, а на думите „Благодарим Господа” се покланят на запад;

– не разрешават на хората да пеят „Достойно и праведно есть поклонятися Отцу и Сыну и Святому Духу, Троице Единосущней и Нераздельней”, а само „Достойно и праведно есть”. В останалото време свещенослужителите на всеослушание четат молитвата „Достойно и праведно Тя пети…”,  която е положено да се чете тайно;

– при произнасянето на думите: „Приимите, ядите: Сие есть Тело Мое…” не посочват с ръка към светия дискос, а по време на произнасянето на думите: „Пийте от нея вси…” не посочват към светия потир, както е положено;

– не разрешават на хората да пеят „и молим Ти ся, Боже наш” два пъти дълго и два пъти кратко, а само веднъж дълго;

– по време на епиклезата пропускат тропара от третия час и стиховете „Сердце чисто созижди во мне…” и „Не отвержи мене от лица Твоего…”;

– пропускат цялата Просителна ектения преди „Отче наш”;

– свещениците при причащаването си отпиват от Христовата Кръв само веднъж, а не три пъти, както е положено;

– преди причащаване на вярващите не четат молитвата „Верую, Господи, и исповедую…”;

– причащават вярващите с произволни частици от насипаните накуп в светия потир вместо, както е положено, само с частиците NI и КА;

– вярващите биват причащавани от дякона вместо от свещеник или епископ;

– не произнасят формулата, която по правило свещеникът трябва да изговаря по време на причащаване на вярващ: „Причащается раб Божий (името) честнаго и святаго Тела и Крове Господа и Бога и Спаса нашего Иисуса Христа во оставление грехов своих и в жизнь вечную”, а само: „Тело и Кровь Христовы” (като латиняните);

Модернистки иконостас и стенописи в сръбския храм Св. Максим Изповедник (гр. Костолец, Браничевска епархия). Царските двери и дяконските врати на иконостаса напълно отсъстват.

– снемат от иконостаса Царските двери, а понякога и напълно премахват целия иконостас;

– свещениците и дяконите се ръкополагат без предварителна изповед и положена клетва;

– въведено е причастие на всяка Литургия и обновленците причащават вярващите без предварителна подготовка с пост, молитва, покаяние, Изповед и молитвено правило преди Свето Причастие;

– благославят Венчание по време на пости**.

– Следователно в Сръбската Православна Църква няма еднообразие в богослужението?

– В Сръбската Православна Църква еднообразие в богослужението няма отдавна и това подтиква вярващите към разкол. В храмовете на съседни енории Света Литургия се служи по различен (без)чин. Дори най-близките сътрудници на еп. Игнатий, както сами признават, не са наясно преди началото на Литургията, как ще бъде отслужена тя, защото епископът определя чина в процеса на службата.

следваща >>

Превод: свещ. Божидар Главев

* В БПЦ това отдавна е факт, защото вместо Изобразителните псалми 102 и 145 се пеят празничните антифони „Молитвами Богородицы” и „Спаси ны, Сыне Божий”, положени да се пеят само на Господски празници, а вместо Блаженствата се пее само „Во Царствии Твоем помяни нас, Господи…” – бел. прев.

** За жалост това започна да се практикува и в БПЦ, като се разреши Венчание през Рождественските и Петрови пости, Месопустна неделя и през Светлата Седмица. Разрешeн е и помен на Господски и Богородични празници (вж. Православен календар на БПЦ за 2013 г.) – бел. прев.