Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него (Мат. 5:1).

Това стечение на многоброен народ около Иисус Христос, братя, неволно ни припомня някои събития от днешното време.

В пределите на епархията епископът действа с властта, която му е поверена от Бога като приемник на апостолите. В апостолския век първите епископи са били избирани и поставяни от самите апостоли. Свети Климент пише в първото си послание до коринтяните: „Апостолите били пратени да ни проповядват Евангелието от Господ Иисус Христос, а Иисус Христос – от Бога. Христос бил пратен от Бога, а апостолите – от Христа. Проповядвайки по различни страни и градове, те от първенците сред вярващите след духовно изпитване поставяли епископи и дякони за бъдещите вярващи^[1].

Когато според предвечното Божие определение настъпило времето на земята да се яви Спасителят на света, архангел Гавриил бил изпратен от Бога в галилейския град Назарет. Тук в дома на Йосиф, дърводелец от работилниците при Йерусалимския храм, неотдавна се била преселила Богоизбраната Отроковица Мария от Давидовия род, дъщеря на Йоаким и Анна.

Този, който не е показал достойни плодове на покаяние, той не е достоен за св. Причастие, както свидетелства цялото божествено Писание.

Бях помолен да коментирам касирането на избора на епархийските избиратели и дължимото канонично поведение на клириците и миряните, поради което в качеството си на юрист изразявам следното становище:

Решението на Св. Синод да се касира проведения в Сливен избор, независимо дали ни харесва и дали е обосновано, е юридически валиден и задължителен акт. Това произтича от факта, че Господ е поверил управлението на Църквата в ръцете на епископите (а не на вярващия народ), което личи не само от Свещеното Писание на Новия Завет, но и от множеството канони, регламентиращи управленската власт на епископския събор, а също и от следните разпоредби на Устава на БПЦ-БП:

С напредването на възрастта, когато още сме в юношеството, ние биваме посрещнати от страстта на славолюбието, или с нещо, което можем да наречем неин зародиш. Тук имам предвид този вид славолюбие, което се състои в разкрасяването на тялото и показността на външните украшения, което отците наричат светско тщеславие. Има и друг вид тщеславие, което се проявява при онези, които се отличават с добродетели и което влече със себе си мнителност и лицемерие, чрез които врагът се старае да похити и разпилее нашето духовно богатство.

Отец Иван обяви, че спира гладната си стачка. Алилуя!

Готов бил за нови подвизи. Нетрадиционни, както се закани. След успешния курс по гладолечение, дойде ред на лежащите молитви* в полянката пред Митрополията, където като Петър Дънов, заобиколен от почитателки, изнесе поредната си проповед, докато го чистеха от полепналата по дрехите му трева.

Вчера ние бяхме на небето и дори по-високо от небето, защото бяхме на Господнята трапеза, седяхме като на тайната вечеря заедно с апостолите. Сам Господ ни нагости, и то с какво? Със Своите пречисти Тяло и Кръв. И ние сега пак сме на земята. Вчера бяхме в преддверията на рая, а днес се потопихме в света и някои от нас отново се оказаха в преддверията на ада.

Разбитият прозорец в олтара на църквата „Св. Троица” в кв. "Речица", където служи отец Иван - ням изобличител на неговия "подвиг"

Четвърти ден сливенският свещеник Иван Янков стои пред сградата на Сливенска митрополия и продължава своя самочинен протест.

Христос подбужда слушателите Си към добродетел с онова, от което те най-много се плашат.

По случай началото на Великия пост няколко мъдри думи за вдъхновение на всички, които встъпват в постното поприще от премъдрия Иисус, син Сирахов.

На днешния ден ние, християните, имаме обичая да искаме прошка един от друг, затова и самият днешен ден се нарича ден на прошката.

Според св. Ириней Лионски Църквата е единна и неразделна и поместните църкви, влизащи в нейния състав, са равни помежду си, а тяхната власт принадлежи на епископите, на които „апостолите предали съществуващата навсякъде Църква”^[1]. Според Тертулиан всички отделни поместни църкви са равни помежду си, тъй като всички в еднаква степен владеят апостолската истина^[2]. Като равни, те се намират в братски отношения помежду си и общото съгласие между тях е гаранция за опазването на истината^[3]. Според св. Киприян Картагенски поместните църкви трябва да бъдат съединени помежду си и да съставят една Църква^[4]. И всички епископи са равни помежду си, подобно на това, както апостолите били равни по власт.

Боголюбиви братя и сестри, на 13-ти март 2024 г. след продължително боледуване във Военномедицинска академия (ВМА-София) в 22:22 часа, вследствие на многоорганна недостатъчност, се престави в Господа Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, първосветителят на родната ни света Православна църква, който е достоен продължител на делото на своите именити предшественици в най-новата ни църковна история – блаженопочившия Български патриарх Максим, негов духовен наставник, и приснопаметния Български патриарх Кирил.