„Богат мъчно ще влезе в царството небесно” (Мат. 19:23). Тук се разбира богатият, който вижда в себе си много сили и много възможности за постигане на благоденствие.

Но веднага щом многоимащият отсече всяко пристрастие към имуществото, погаси в себе си всяка надежда на него и престане да вижда в това съществена опора, тогава по сърце той става като такъв, който няма нищо.

За такъв пътят към Царството е открит. Богатството тогава не само не пречи, но помага, защото дава възможност за благотворителност. Не богатството е беда, а упованието на него и привързаността към него.

Тази мисъл можем да обобщим така: на каквото се уповаваш и към каквото се привързваш, с това си и богат. Който се уповава само на Бога и се прилепва към Него с цялото си сърце, е богат с Бога, а който се уповава на нещо друго, при това и сърцето си обръща към него вместо към Бога, той с това е и богат, а не е богат с Бога.

Оттук следва изводът: Който не е богат с Бога - за него няма вход в Царството Божие.

Мысли на каждый день года

Превод: свещ. Божидар Главев