„За човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно” (Мат. 19:26).

Един богат момък попитал Иисус Христос: «Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?» Иисус Христос му казал какво и в заключение добавил да продаде имота си и да раздаде на сиромаси.

Като чул това, момъкът си отишъл натъжен, защото имал много имот. Искало му се да наследи вечния живот, но му било жал да се раздели с имота си.

По този повод Иисус Христос казал на Своите ученици: „Истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно”.

И още им казал: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие”.

А може ли камилата – това огромно животно – да мине през иглени уши? Невъзможно е. Значи и при цялото си богатство за богатия е невъзможно да влезе в Царството Божие.

Като чули това, „учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси?”

Слушатели-християни! За богатия е невъзможно да се спаси, а за нас мислите, че е лесно?!

Дори и да не сме богати, но ако постоянно желаем да сме богати, ако непрестанно мислим за това, стараем се с всички сили да придобием богатство, дразним се, скърбим, че не сме богати, тогава наистина не сме богати. Защото така заради богатството и ние нищо не правим за нашето спасение. Богатите не вършат добро за спасение на душата си и за бъдещия живот, защото им е жал да жертват богатството си за това, а тези, които не са богати също не вършат нищо за спасението си, защото желанието им да придобият богатство отнема от тях времето, в което могат да сторят нещо спасително. Първите изобщо не искат да работят за спасението си, а пък вторите нямат време за това.

Богатите могат да вършат добро, но не искат; тези, които не са богати биха искали да вършат добро, но не могат. Защо да му мислят богатите за Царството Небесно? На тях им е добре да си живеят така, весело им е, спокойно. А тези, които не са богати кога да мислят за Царството Небесно? Те непрестанно се безпокоят за това как да живеят тук.

Ах, слушатели, ако малко повече, малко по-подробно и по-безпристрастно разгледаме себе си и живота си, ако преценим с какво сме заети през повечето време, какво правим всеки ден, то още повече ще се уверим и ще видим, че всички ние – богати и небогати, твърде малко или почти нищо не правим за спасението на нашите души, за придобиване на Небесното Царство.

Днес имаме празник. Дойдохме на църква. А защо дойдохме? Дали за да придобием нещо за спасението на душата или да чуем нещо спасително за себе си? Едва ли. Ние сякаш и прошка на греховете просим само за да ни е по-спокойно да живеем тук, а не за да се наслаждаваме с вечен покой в бъдещия живот. Вечният покой, вечният живот, Царството Небесно, вечното блаженство – о, как малко ни занимава всичко това!

Ние мислим и далеч повече се безпокоим как да прекараме деня, който се състои от някакви си дванадесет часа, отколкото как ще прекараме бъдещия живот, който ще продължава безкрайни векове!

И така, не само богатите, но и небогатите, всички ние, слушатели, е невъзможно да се спасим и да влезем в Царството Небесно.

Кой ще се спаси при това положение? Този, който осъзнае, че е слаб, че не е способен за нищо добро и свято, който чувства, че е невъзможно да се спаси сам и осъзнавайки това, проси помощ от Бога, умолява Го за помилване. Да, осъзнаването на своето безсилие и своята неспособност за спасение не бива да ни води до това да не вършим нищо, а по-усърдно да прибягваме към Божията помощ и да се надяваме Нему, уповавайки се на Неговото безпределно милосърдие.

Да, единствено Иисус Христос, истинският наш Бог, по молитвите на Своята Пречиста Майка и на всички светии може да ни помилва и спаси, защото Той е всемогъщ, благ и човеколюбив.

Невъзможно ли е да се спасим? Значи спасението е съвсем лесно, защото, ако прибягваме към Бога, ако непрестанно викаме към Него да ни спаси по който начин Му е угодно, тогава Той непременно ще ни помогне. Защото за Бога всичко е възможно, а значи е възможно да спаси и нас. Амин.

Проповеди протоиерея Родиона Путятина

Превод: Десислава Главева