Отново св. Църква призова своите чeда при гроба на нашия Спасител. Тя отново ни подканя с дивното и трогателно богослужение да си припомним кръстната смърт на нашия Господ и Неговите ужасни телесни и душевни страдания. И ние, изпълнени с възпоменания, осъзнаваме заедно с Църквата, че тези страдания и смърт Господ е приел заради нашето спасение. Заради нас Той до смърт е тъгувал в Гетсиманската градина и е молил Своите ученици да останат с Него. Заради нас Той е претърпял безбожен съд при първосвещениците Анна и Каиафа, а след това и при Пилат. Заради нас Той, привързан към стълба, е понесъл оплюване, унижение, бил бит и увенчан с трънен венец. Заради нас Той бил невинно осъден на смърт. Заради нас Той бил изоставен не само от всички хора, но и от Своите ученици. За да изпие цялата чаша на страданието, Спасителят бил изоставен даже от Своя Божествен Отец, за което и възкликнал на кръста: „Боже мой, Боже мой! Защо си ме оставил?” (Мат. 27:46).

Всички тези величайши мъки и кръстна смърт Господ понесъл, за да снеме от нас божественото проклятие, което тегнело над човешкия род заради прародителския грях и отново да ни дарува благодатта на Св. Дух за придобиването на свет и блажен живот в единение с Христа навеки в Неговото неизказано Царство.

Нима ние, съзнавайки цялата спасителна за нас сила на страданията и смъртта на Господа, сега ще си тръг­нем от Неговия гроб само за да заглушим това съзнание колкото се може по-скоро във водовъртежа на житейска­та суета?! Ако ние, възлюбени, постъпвахме така до днес, то нека в бъдеще да не го вършим. Да си отидем оттук не само със съзнанието за спасителното значение на стра­данията и смъртта на Христа, но и с любов към Него, естествено, любов истинска, т. е. жертвена. Защото лю­бов към Бога не може да има без подвиг, без саможертва, без страдания заради Христа.

О, ако ние си тръгвахме от този гроб както някога си е тръгнал от Умрелия на Голгота св. Иоан Богослов! Той бил изпълнен с такава силна любов към Христа, че дори заплашващата го смъртна опасност не успяла да я помрачи. Ръководен от тази любов той не можел да изостави своя Божествен Учител, за което Господ го удостоил с великата безподобна чест, като го осиновил на Пречистата Своя Майка.

О, ако можехме да си тръгнем от този гроб така, както си е отишъл стотникът! Виждайки как приро­дата потреперала от страданията и смъртта на Христа, той Го изповядал открито като Син Божий, а сетне пост­радал за Него като свещеномъченик на Православната Христова Църква. О, ако ние можехме да си тръгнем от този гроб както св. жени мироносици от умрелия Христос, с Когото нищо на света не можело да ги раздели. О, ако ние си тръгвахме от гроба със същата любов към Христа, каквато е имал великият ап. Павел. Изпълнен с нея, той казал: „Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? както е писано: "заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане"… Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ” (Рим. 8:35-36; 38-39).

Такава жертвена любов към Бога изисква от нас и Сам Спасителят, когато казва: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (Марк 8:34). „Ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и деца­та си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик” (Лук. 14:26).

Господ изисква любов към Себе Си до пълно наше себеотрицание не защото Той има нужда от това. Той ис­ка от нас такава любов, защото ние самите имаме нужда от нея, ако се стремим към спасение, тъй като без себеотрицателна любов към Бога като духовна божествена сила ние ще бъдем безсилни да изпълняваме Христовите запо­веди. Ето защо на Тайната вечеря Той е казал на ученици­те Си: „Ако Ме любите, опазете Моите заповеди” (Иоан 14:15). „Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; ...който Ме не люби не спазва словата Ми” (Иоан 14:23-24).

Да, не е лесно за нас, така привързани към земното, да придобием любов към Христа. Но без нея ние не само никога не ще успеем да Го следваме, да бъдем Негови ученици и да обичаме своите ближни, но ще бъдем най-нещастните и навеки погинали хора. Ето защо Господ е казал „Аз съм лозата, вие пръчките; ...ако някой не пре­бъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят” (Иоан 15:5-6). И св. ап. Павел на тези, които ня­мат любов към Христа гледа като на загинали. Затова та­кива християни той предава на анатема: „Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема” (1 Кор. 16:22).

Да, не е леко да се придобие любов към Христа; затова пък какви велики обещания Господ е дал на лю­бещите Го: „Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пре­бъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде” (Иоан 15:7). „Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, ... за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна” (Иоан 15:10-11). „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя, и ще Му се явя Сам” (Иоан 4:21). „Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим” (Иоан 14:23).

Ето какво обещава Господ на този, който е изпъл­нен с любов към Него. Той обещава да изпълни всички негови молитви. Той обещава да излее в неговата душа Своята божествена радост. Той обещава да Му се яви и се всели в Него заедно със Своя Отец и Божествения Дух и по такъв начин да направи неговото сърце още тук, на земята, обител на Св. Троица.

Затова нека се постараем, възлюбени в Христа чеда, да си тръгнем от този гроб с истинска любов към Христа или поне с твърда решителност да разпалим в себе се тази велика блажена любов. Наистина, тя няма изведнъж да се разгори в нашите сърца. Тази любов се предшества от велик подвиг. Тя изисква от нас кървава, мъчителна борба с нашите страсти, със света, лежащ в зло, и преди всичко с дявола, най-първия и опасен враг по пътя за придобиване на тази любов. Но нека сега в нашата душа се роди само решимостта, каквото и да се случи да придобием тази любов към Христа. Господ, помагащ на всяко добро дело, ще помогне и на нас за осъществяването на тази наша света решимост. И как няма да ни помогне Той да придобием тази любов към Него, когато именно заради нейното придобиване, т. е. за съединяването на хората с Бога, Христос пострада и ум­ря на кръста?!

Уви, ние сме много нехайни за своето спа­сение. Често влагаме всичките си сили за придобиване на нещо, което не е потребно за нашето спасение, а нямаме никаква грижа да придобием това, което е спасително за нас. Затова нека се молим така на Иисуса Христа, пострадал и умрял за нас: „Господи, Ти си казал: „Без Мене не можете да вършите нищо” (Иоан 15:5). Разпали Ти сам в нашите сърца огъня на любовта към Тебе и нека този божествен огън все повече и повече да се разпалва в нас и да гори ярко в нашия живот, за да можем винаги да Ти служим и да Те прославяме със своя чист християнски живот, да бъдем Твои истински чада и да наследим блаженството на Твоето Небесно Царство. Нека се изпълнят над нас Твоите божествени думи: „Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител” (Иоан 12:26). „Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде” (Иоан 17:24). Амин.

*Произнесено в Руския храм към посолството „Св. Николай” в гр. София през 1925 година

Архиепископ Серафим (Соболев), Проповеди, ИК „Св. Николай Чудотворец”, София, 1997 г.