„Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси” (Мат. 19:21).

Значи юношата, за когото бе прочетено в св. Евангелие, още не бил съвършен, тоест не бил придобил пълно право да получи Царството небесно. Но ако юношата пред очите на Спасителя още не бил съвършен, макар да изпълнил заповедите, дадени от Моисея, както уверявал Господа, то колко по-несъвършени и неприготвени за вечността сме ние, без правото да получим Царството небесно, ние, които не само не сме раздали целия си имот на сиромаси, не само не изпълняваме Моисеевите заповеди, да не говорим за евангелските, но постоянно нарушаваме Божиите заповеди, оскърбявайки Бога със своите грехове?!

Богатият момък изпълнил всички заповеди, но се оказал недостоен за Царството небесно, защото още не бил напълно готов. А ние тогава с какво сме заслужили това право? С това, че сме тук, в храма, молим се Богу, а у дома осъждаме и даже злословим нашия ближен? Че тук пред иконите слагаме свещи, а на тържището обираме ближния, или разпиляваме Божиите дарове, хранейки страстите си; тук въздишаме, а там се гневим; тук даряваме стотинки на бедните, а там за своите удоволствия не жалим нищо; тук правим поклони, а там изискваме от другите да ни се покланят; тук целуваме светите икони, а у дома със същата тази уста произнасяме гнили думи? Че тук търсим спасение, а у дома живеем за своя погибел?

Кажете, каква надежда, какво право имаме ние да получим Царството небесно? Ако не се е оказал достоен за Божията милост този, който от младини изпълнявал Божиите заповеди, то ние, които още от младини ги нарушаваме и грешим, сме достойни не за милост, а за наказание. Недостойни сме не само за Небесното царство, но даже за земното благополучие. Даром живеем на този свят, ползвайки се напразно от Божиите дарове, недостойно гледаме слънцето, без полза тъпчем земята под себе си.

Пита се, за какво тогава живеем на този свят? За да грешим? Бога не обичаме, защото не изпълняваме заповедите, и ближния не обичаме, щом не го обичаме като себе си. В църква отиваме само поради навик, молим се Богу колкото да не е без хич, но що за молитва е това?

Как може да бъде приета от Бога молитва от устата на неразкаяни грешници? Днес сме в църква, а утре в кръчмата, или в гостилницата, или другаде някъде в събрание на грешници. Що за християни сме, ако не се стараем да живеем по християнски? Що за християни сме, ако само по име сме такива, а нямаме никакви дела на християни? Как Господ търпи нашите грехове, само Той знае. Поне да изпълнявахме Божиите заповеди, щяхме да имаме някаква надежда за спасение, и ако не с делата, то с вярата си щяхме да се спасим, но комай и вярата ни не е християнска.

Мнозина ли говеят? Мнозина ли съблюдават светите пости? Мнозина ли живеят по християнски? – Даже бедните и сиромасите, които живеят в бордеи, и те развратничат, пиянстват, ругаят, бият се и живеят размирно. Дори у диваците няма такива безпътни дела, неправда, размирици и такъв разврат. В същото време всички роптаят, когато им казваме истината.

О, колко дълготърпелив си Ти, Господи, че не ни въздаваш според беззаконията, не ни наказваш според греховете ни! Мъчно е за богатите да влязат в Царството небесно, но за богатия с грехове грешник е още по-мъчно.

Боже, Боже, вразуми ни за спасение! Амин.

Простые и краткие поучения. Том 7.

Превод: Десислава Главева