Житието на преп. Мария Египетска, чиято памет Църквата днес чества, вероятно е известно за повечето от вас. Знаете, че тя е била велика грешница, блудница, която увлякла мнозина в мрежата на своите беззакония. Знаете как после, като не била допусната да се поклони заедно с другите на дървото на Животворящия Кръст Христов, тя се разкаяла и се отделила в пустинята, където се подвизавала 47 години в пост, молитва и борба със своите страсти; как тя чрез своите подвизи така надвила плътските страсти, че се уподобила на безтелесните ангели, като по време на своята молитва се възнасяла над земята и ходейки по водата, преминала река Йордан.

А защо, би си помислил някой, на нас, които сме още млади и непознаващи дълбочината на страстите, се напомня за тази, която била велика грешница „в бездната на злото потопена”[1]?

Защото никой не трябва да се отнася лекомислено към греховете, които се извършват в младостта. А между другото мнозинството от хората гледат твърде небрежно на тези грехове, като ги възприемат за безобидни, дори мили забавления, които не оставят след себе си в душата никаква следа.

Колко дълбоко се заблуждават такива хора! Нека си спомним, че Мария на дванадесет годишна възраст напуснала дома на родителите си в Александрия, за да се отдаде на греховен живот. А какъв само източник на многобройни бедствия се оказали за нея тези грехове, чието начало било положено в младостта! Как само я мъчили в пустинята спомените за удоволствията от предишния греховен живот, как тя в изнемога от борбата със страстите падала на земята и цели дни лежала безчувствена, като изпитвала заради тази борба още на земята мъки подобни на адските, бидейки опалвана от огъня на страстите, разгарящ се в нейното сърце, а външно търпейки ту студа, ту зноя на пустинята!

Съвсем напразно някои смятат, че не младостта, а старостта е времето, което е по-удобно за борбата със страстите. Младостта е възраст, в която твърде често се определя посоката на целия последващ живот или към доброто или към злото. Ето какво казва за тази възраст свети Иоан Богослов: „Пиша вам, момци, защото сте силни и победихте лукавия” (1 Иоан 2:13-14), ще рече, силни са момците в борбата със страстите и техния виновник дявола, и твърде успешно могат да ги побеждават.

Хората, които смятат греховете на младостта за маловажни, забравят, че малките грехове лесно се превръщат в големи. Грехът се зачева с помисъла, понякога напълно неволно възникващ в душата, а после ако помисълът не бъде тозчас изгонен, появява се внимание на ума към него, след това следва услаждането на сърцето, след това – решение на волята и самото дело.

От греховните дела се раждат страстите, които укрепват от повторението и стават непреодолими. Оттук е понятно, че както искрата трябва още в началото да бъде угасена, още преди да се докосне до някое запалимо вещество и да запали пожар, така и борбата с греха трябва да започва от първата степен, от изгонването на греховните помисли от душата. Това с особена сила важи за страстта, която поробила Мария, страст най-силна и непреодолима.

В каква само бездна на погибелта хвърля човека тази страст, ако навреме не се започне борба с нея! Оттук паденията, оттук мъките и душевните терзания, оттук взаимната ненавист и вражда, довеждаща до убийство, оттук измяната, разбиването на семейството, гибелта на децата!...

Наистина вие тук израствате под закрилата на светата Църква и сте предпазени в известна степен от опасността да паднете в страстта, на която е била предадена света Мария, но тъй като освещаването на нашите души от Църквата не може да се извърши против нашата воля, необходимо е любовта към Църквата да е пуснала толкова дълбоки корени в нашата душа, колкото дълбоки корени в душата на света Мария били пуснали страстите. От духа на църковността е проникнат не онзи, който само идва в храма, понякога просто по навик и като че против волята си, а този, който макар дълго време да не е пребивавал в храма, подобно на света Мария толкова дълбоко като нея е запечатал Христа в своето сърце и който с толкова много сълзи и въздишки като нея е изкоренил от душата си гнетящите я страсти.

Като с велики подвизи изтръгнала от бездната на погибелта своята душа и я насочила по пътя на спасението, преподобна Мария станала образец на покаяние за всички народи. Този образец трябва да следват хората, които искат да бъдат учители на другите. Желаещи да станат учители на други винаги е имало много и особено много от средата на жените, от които едни искат да станат носителки и разпространителки на Христовата светлина, други – да разпространяват в народа и обществото идеите и понятията на този век.

Първите се уподобяват на онези жени, които в ранните времена на християнството извършвали апостолско служение, като помагали на апостолите. Но нека желаещите да учат другите и да извършват апостолски трудове да не забравят и това, как преподобна Мария станала образец на покаяние за народите, как апостолите също не без подвизи станали разпространители на Христовата светлина по земята: „Заради Тебе (Христа), казвали те за себе си, весден ни умъртвяват” (Рим. 8:36), и още: „изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана” (1 Кор. 9:27). Без този подвиг желаещите да учат другите лесно могат да се окажат в числото на онези, които апостолът нарекъл „женуря, претоварени с грехове и обзети от различни похоти, - женуря, които всякога се учат и никога не могат да стигнат до познание на истината” (2 Тим. 3:6-7).

Нека за нас да бъде паметен образът на преподобната и възпоменанието за нея да стане извор на всякогашно назидание за нас! Нека това възпоменание да направи нашето сърце по-чувствително към малките грехове, които по-късно се превръщат в големи вследствие на нашата леност; нека не изтлява тази чувствителност на съвестта във вашите сърца!

Нека възпоменаването на подвига на преподобната, която 47 години се подвизавала в пустинята, да ни подбуди към усърдна и търпелива борба с нашите страсти, а ако някому се случи да падне в някакъв грях и да бъде поробен от някоя страст, нека той да бъде запазен от отчаяние посредством спомена за великото Божие милосърдие, което извлякло от дълбините на погибелта великата грешница! Амин.

Священномученик Фаддей (Успенский), архиепископ Тверской, Творения. Книга 1, Проповеди, Тверь, «Булат», 2002.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Канон на преп. Мария Египетска.