Как би могъл да се нарече Старият Завет на съвременен език? Би могъл да бъде наречен съдебен протокол по делото на Бога и народа, тогава – избрания Божий народ. Пророците изрично подчертават случаите, когато Господ се съди с израилския народ (Ис. 3:13-14; Мих. 6:2; Мал. 3:5).

В наше време бяха публикувани тайните протоколи на така наречените сионски мъдреци, а това е една еврейска програма за покоряване на целия свят. В тези протоколи няма Бог, няма пророчески слова, няма завет, няма небесна светиня, всъщност те нямат небесен печат. Следователно това е един празен журналистически документ.

Тези съвременни еврейски протоколи съдържат около сто страници. А протоколите на сключения между Бог и еврейския народ преди хиляди години завет съдържат около хиляда страници. Когато чете тези стари протоколи, този Стар Завет, всеки от нас изпитва две дълбоки чувства. Първото чувство е удивление пред Божията вярност и дълготърпение. Второто чувство е срам от неверността на избрания народ пред своя добротворец Господа, невярност, която може да се сравни само с прелюбодейството; срам от противенето на Бога, което може да се обясни само със сатанинска злоба; и още, срам от непокорството към Бога, непокорство, каквото не проявява дори неразумната мъска^[1] или друго впрегатно животно към своя стопанин и хранител.

Но ние в ХХ век сме във времето не на Стария, а на Новия Завет. Каква е разликата? Огромна е разликата. В Стария Завет Бог говореше на хората чрез пророци и ангели, а в Новия – Той, като явил се в човешко тяло, говори лично и непосредствено.

Какво да кажем за онези от нас, които от светлината на Новия Завет бягат в египетския мрак и търсят съд с Бога с онова така характерно за старозаветните времена еврейско упорство. Можем да кажем само че християни, които се съдят с Бога, които отричат Христа, които се проявяват като злобни и непослушни към явилия се Бог, са безумци и грешници много по-лоши от старозаветните евреи, които не искаха да слушат Божиите ангели, пророците и праведниците. Защото те проявиха дързост пред слугите на Господаря, а тези проявяват дързост пред самия Господар.

Ако историята на трите последни столетия осемнадесето, деветнадесето и двадесето трябваше да се нарече с едно вярно име, то не би могло да се намери по-подходящо име от Протоколи от съдебния процес на Христос срещу Европа. Защото за тези триста последни години в Европа не се е случило нищо, което да няма пряка битийна връзка с Христа Бога.

На този съд се случва следното:

Христос говори на Европа, че тя е кръстена в Неговото име и трябва да остане вярна на Него и Неговото Евангелие, на което обвиняемата Европа отговаря:

– Всички вери са равни. Така ни казаха френските енциклопедисти. И никой не може да бъде насилван да вярва така или иначе. Европа толерира всички вери, приравнявайки всички тях към народни суеверия в името на своите империалистически интереси, но самата тя не се придържа към нито една вяра. Когато постигне своите политически цели, тя бързо ще се разправи с тези народни празноверия.

При което Христос с тъга задава въпроса:

– Как вие, хората, можете да живеете само с тези империалистически, тоест материални интереси, водени само от животинската похот да наситите телата си? Та Аз исках да ви направя богове и синове Божии, а вие се отмятате и бързате да станете като впрегатен добитък.

Европа отговаря:

– Ти си остарял. Вместо Твоето Евангелие ние изнамерихме зоологията и биологията. Сега знаем, че сме потомци не Твои и не на Твоя небесен Отец, а на орангутана и горилата, изобщо – маймуни. Сега се усъвършенстваме, за да станем богове. Ние не признаваме други богове освен нас самите.

Христос отговаря:

– Вие сте по-твърдоглави от древните евреи. Аз ви извадих от варварския мрак и ви въздигнах към небесната светлина, а вие – пак в тъмата като бивол в блато. Аз дадох кръвта Си за вас. Показах любовта Си към вас, когато всички ангели отвърнаха лицата си от вас, не можейки да понесат адската смрад на вашите души. Когато вие целите бяхте мрак и смрад, само Аз се дигнах за вас, за да ви осветя и очистя. Не се отвръщайте сега и не ставайте неверни, за да не се върнете пак в тази непоносима смрад и тъмнина.

А Европа отвръща с насмешка:

– Иди си от нас. Ние не те познаваме. Пò са ни близки елинската философия и римската култура. Ние желаем свобода. Имаме университети. Нашата наука ни е пътеводна звезда. Девизът ни е: свобода, равенство, братство. Нашият разум за нас е бог на боговете. Ти си Азиатец. Отричаме се от Тебе. Ти Си само една стара легенда от репертоара на нашите баби и дядовци.

Със сълзи на очи Христос казва:

– Добре, Аз ще си ида, но вие ще видите какво значи да отстъпите от Божия път и да поемете по пътя на сатаната. Благословението и радостта ще се отнемат от вас. Вашият живот и вашата смърт са в Мои ръце, защото предадох Сам Себе Си на разпятие за вас. И пак не бих ви наказал, ако не бяха вашите грехове и вашето отстъпление от Мен, вашия Спасител. Аз показах любовта на Отец към всички хора и с любов исках всички ви да спася.

А Европа отговаря:

– Каква любов? Здрава и мъжка омраза към всички несъгласни с нас – това е нашата програма. Твоята любов е просто една басня. Вместо тези басни ние предпочитаме национализма, интернационализма, етатизма, прогресизма, еволюционизма, сциентизма и културализма. В тях е нашето спасение, а Ти си иди от нас!...

Братя мои, в наше време този процес е завършил. Христос си отиде от Европа, както някога от Гадаринската страна по молба на самите гадаринци. Но веднага след като Той си отиде, започнаха войни, беди, ужаси, разрушения и унищожения. Европа се върна към предхристиянското варварство – аварско, хунско, лонгобардско, африканско, само че в стократно по-кошмарен вид. Христос взе Своя кръст и Своето благословение и си отиде. Остана мрак и смрад.

А вие сега решавайте с кого ще бъдете: с мрачната и смрадна Европа или с Христа. Амин.

Владика Николаj, Кроз тамнички прозор, Поруке Српском народу из Логора Дахау, Порука 42.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] женско муле или катър – бел. прев.