"Учениците се зарадваха, като видяха Господа" (Иoaн 20:20).

И аз ще се зарадвам с вас, божествени ученици на възкръсналия Владика. Ще се зарадват с вас и всички христоносни народи, които най-накрая са видели неугасващата светлина на светоносния Възкресен ден. Триблажените ликове се радват на небесата и окръжили престола на Царя на Силите, ангелите на мира Му пеят победна песен.

Радва се долу и самият ад и цял сияе от светлото явяване на възлязлото Слънце на славата, което донася на горестните прародители незалязващия ден на живота. Радва се и облечената в светли одежди Невеста Христова - Църквата, и весело приветства Жениха, излязъл от гроба като от чертог.

Дори Голгота е изменила своя вид: от място на трагично събитие тя се превръща в славна сцена на всеобщо веселие. Кръстът, копието, тръненият венец и жестоките оръдия на ужасните страдания боголепно украсяват тържеството на Божествения Победител. Гробът, това горестно жилище на предишното тление, сега се явява живоносен чертог на нетлението; раните, виновни за смъртта, стават източник на безсмъртен живот. “Учениците се зарадваха, като видяха Господа”. Да се зарадваме и ние, тържествуващите слушатели, и да възхвалим богодадената благодат на славното Христово Възкресение.

Когато били заключени вратите на рая, откъдето бил изгонен човекът, се отворили вратите на ада, през които в света влязла смъртта, заедно с проклятието и тлението. Тя се възцарила като тиранин над нещастния човешки род, който с труд и страдание носел тежкото иго и неизменно плащал най-тежкия дълг с живота си. Но както Адам пръв от всички хора съгрешил, така той бил длъжен и пръв да умре. И все пак преди всички и преди самия Адам умрял праведният и невинен Авел, убит от завистливия си брат Каин. Нима не било справедливо, след като от Адам започнал грехът, то от него да започне и смъртта, а не от Авел?

Братя, всяко царство е устойчиво само тогава, когато се основава на справедливостта. Ако цари справедливост и основите на царството са твърди и неговото съществуване е вечно. И обратно, ако едно непорочно царство е несправедливо, то е и много кратковременно, ако живее с насилие. Ако едно царство започва с несправедливост, началото му е неустойчиво, а ако се поддържа с насилие – краят му е близък. Разбира се, несправедливото е нестабилно и насилственото е неустойчиво.

А сега вижте високото дело на човеколюбивия Божий промисъл. Бог допуска и пръв умира не Адам, който пръв е съгрешил, което би било справедливо, а невинният Авел. Ето, царството на смъртта започва с несправедливост и затова неговото начало е неустойчиво. Авел не просто е умрял пръв, но даже е умрял от неестествена, насилствена смърт, убит от брат си. Така царството на смъртта започва с несправедливост и привлича на помощ насилието, затова краят му е близък. И в света се възцарила смъртта, но нейното царство е несправедливо и насилствено и затова не е твърдо и е кратковременно. Ето какво казва Атанасий Велики в неговия 61 въпрос-отговор: „Ако Адам беше умрял пръв, смъртта би имала твърди основи, защото първо е отнесла съгрешилия. Но тъй като тя първо е приела несправедливо убития, нейното царство е неустойчиво и слабо.“

От самото начало става ясно, че смъртта, макар да е тиранин, все пак няма свободна царска власт над човешкия род. От нейните ръце се е изплъзнал Енох, взет жив в рая; от нея е избягал Илия, възлязъл с огнена колесница на небето. Илия избавил от властта на смъртта сина на сарептската вдовица, а неговия ученик Елисей – сина на сонамката. В последните дни дойде въплътилият се Син Божий, Господ на живи и мъртви, страшният унищожител на смъртта, и разкри цялата й слабост. С една дума Той отне от нея дъщерята на Иаир, вече умряла и като от сън я възкреси за живот; отне сина на вдовицата, когото вече носеха на одър към гроба и го раздвижи с едно докосване на ръката; отне от смъртта Лазар, когото адът вече четири дни държеше окован и с един възглас го изтръгна от тлението; отне толкова много тела на починали светии, изведени от гробовете за живот, които адът държеше от толкова отдавна. Накрая Господ повали тиранина, умъртви смъртта и разруши нейното царство, когато тридневен славно възкръсна от мъртвите.

Потомци на Адам, ние всички като птици бяхме хванати в тази смъртна нещастна мрежа, която смъртта държеше разпъната навсякъде. В същата тази мрежа предаде Себе Си и Богочовекът Иисус, приемайки доброволна смърт. Но Той се предаде със Своята Божествена сила, разкъса мрежата и след славното Свое Възкресение пръв се издигна на небето и спаси и нас от властта на смъртта. „Примката се скъса, и ние се избавихме. Нашата помощ е в името на Господа“ (Пс. 123:7-8). Ние сме спасени и вече не сме пленници на смъртта. Ние я гледаме и вече не се боим от свирепия й вид. До Възкресението Христово смъртта беше страшна за човека. След Неговото Възкресение човекът стана страшен за смъртта. Откакто Възкръсналият Иисус победи смъртта, Христовите ученици смело я презират. Сред мъчениците даже малките деца и младите девици се смеят над нея. Ето дара на Възкръсналия Владика, преимуществото на славното Възкресение.

Възкръсна Христос и смъртта бе умъртвена. Възкръсна Христос и тлението бе унищожено. Възкръсна Христос и възсия безсмъртието. Възкръсна Христос и раят се отвори отново. "Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" (1 Кор. 15:55). Като смъртни ние падаме, но като безсмъртни възкръсваме. Ние се заключваме в тъмницата на някой гроб, но и тук прониква блажената светлина на възкресението на Владиката и ни оживотворява. Чакаме смъртта, но си представяме безсмъртния живот, залог за който ни даде Възкресението на Спасителя. Христос Воскресе!

Небесни победителю на смъртта, вечни Женише на нашите души, Пребожествени Иисусе, към Тебе се обръща моят език, към Тебе подранява моят дух, към Тебе обръщам душите на тези скъпи мои слушатели. Там, където посях семето на Твоята Евангелска истина, изпрати изобилния дъжд на Твоята Божествена благодат, за да израсте плод на спасение. Приеми, божествено Слово, моите слова като мислена жертва, принасяна за слава на светото Твое име и за спасение на моята грешна душа и на цялото това събрание. Яви се мислено и ни развесели със светлината на Твоето славно Възкресение. И даже ако намериш заключени вратите на нашите сърца, все пак влез вътре, както си преминал през заключените врати при Твоите ученици, вдъхни благодатта на Светия Твой Дух и на Божествения Твой мир. Кажи ни още веднъж: „Приемете Духа Светаго … мир вам!“ (Иоан 20:22, 19).

Свт. Илия Минятий, «Проповеди», Период 1, "Слово в неделю Пасхи".

Превод: Даниела Димитрова