Изборите за римски папа, за човека, чиито думи оказват влияние на повече от един милиард католици, който ще контролира огромни финансови потоци и с мнението на когото ще трябва да се съобразяват всички по-важни световни политици, имат огромно значение. Затова напразно някои мислят, че изборите за нов папа не касаят православните. Колкото и отрицателно да се отнасяме ние към латинската ерес, всичко в света е взаимно свързано. Ако новият глава на Ватикана е отявлен либерал-модернист, това би спомогнало за още по-яростно настъпление на окултните и аморалните сили по целия свят.

За нов римски папа бе избран европеид, който като че ли се придържа към консервативни възгледи – аржентинецът Хорхе Марио Берголио. На пръв поглед прогнозите на песимистите, които предричаха, че на Ватиканския престол ще дойде представител на явните либерали-негроиди, не се оправдаха. Хорхе Марио е известен с доста консервативни за Западния свят възгледи. Той се е изказвал срещу абортите и хомосексуалните „бракове”. В личния си живот бил скромен и дори ползвал обществен транспорт.

Така че многократно цитираните днес пророчества за „черен папа”, след който ще дойде антихристът, сякаш не се оправдават. Либерален епископ от негърски произход не бе избран и перестройка в католицизма май не се задава. Разбира се, ние се отнасяме скептично към опитите да бъде предсказвано бъдещето откъм средите на еретическата общност. Само че, както си спомняме от Свещеното Писание, понякога дори ослица може да пророчества...

Но да погледнем ситуацията от по-рационална гледна точка. За пръв път за римски папа е избран йезуит, латиноамериканец. За пръв път папа решава да носи името Франциск.

Когато в някоя стара и устойчива система се съберат накуп твърде много „за пръв път”, това само по себе си свидетелства за начало на тектонични процеси на „перестройка” в системата и за нейното неблагополучие. Ето например в Америка наскоро също за пръв път беше избран негър за президент. И ето че Обама за пръв път в историята на САЩ, които макар и протестантски, донякъде са по своему морално консервативни, публично провъзгласи като едва ли не главен приоритет на своята политика защитата на „правата” на сексуалните малцинства по целия свят.

Всяка такава система се нуждае от правоприемственост за целите на своето устойчиво и благополучно развитие. Точно такова нещо ние не виждаме при избора на този нов „трижди първи” папа.

Тревожен симптом се явява и принадлежността на Хорхе Марио Берголио към ордена на йезуитите. Самата дума „йезуит”, както е известно, се явява нарицателно, символизиращо хитрост, лицемерие и двуличност. В това отдавна са се убедили нашите предци, особено тези, живели някога по земите на Малорусия и Белорусия. Те много пострадали от интригите и жестокостта на йезуитите, които с огън и меч се опитвали да обърнат русите в уния и католицизъм. При това днес йезуитите са станали още по-лоши. По-рано те поне не подпомагали деструктивни култове. А днес те отдавна са се слели с онези окултни сили, с които по-рано водели борба. Ако, например, в по-ранни времена те противостояли на осъдената от Синода на РПЗЦ и много светии тоталитарна секта на масоните, то на Втория Ватикански събор и на последвалите либерални мероприятия на Ватикана вече бил поет курс да не се пречи на нейната легализация в католичеството. Членството в масонството било забранено за католиците с папска енциклика още в началото на ХVІІІ век, а днес вече е разрешено.

Аржентина, откъдето е новият папа, е страна, в която антихристиянските окултисти имат може би най-голямо влияние от всички страни на Латинска Америка. Неслучайно точно там за пръв път бяха легализирани хомосексуалните „бракове” и проведени множество деструктивни икономически и политически реформи, превърнали държавата от богата в мизерстваща и от свободна – в марионетка на световните олигарси.

Създава се впечатление, че Аржентина е станала някаква „ковачница на кадри” за разтление на католицизма. Съвсем наскоро глава на украинските униати стана младият Светослав Шевчук, който много години пребиваваше именно в тази страна. Той е крайно либерален модернист и русофоб, враг на Православието. Между другото познава отблизо новия папа, приветства неговото избиране и изрази надежда в неговата поддръжка за своята политика.

Същият глава на униатите в лицето на Украинската Гръкокатолическа църква (УГКЦ) - „патриарх” Светослав (Шевчук), разказа някои неща за новоизбрания папа Франциск. По неговите думи понтификът добре познава ситуацията в УГКЦ, сам бил възпитаник на украинския „старец” Степан Чмил и даже като студент му прислужвал по време на богослуженията, предава униатският портал "РІСУ".

В битността си на „епископ” на УГКЦ в Аржентина „патриарх” Светослав имал възможност по-добре да се запознае с кардинал Берголио, комуто бил ординарий, и смята, че с този папа УГКЦ я очаква добро бъдеще. Той описва Франциск като скромен човек и същевременно „дълбок интелектуалец”.

Той също така отбелязва, че „папа Франциск, още когато бе архиепископ на Буенос Айрес, бил „ординарий” на източните католици, в частност на тези, които нямали своя йерархия. А нашата епархия в Аржентина е подчинена на архиепископията в Буенос Айрес. Така че кардинал Берголио винаги е обгрижвал нашата църква в Аржентина и аз като млад епископ направих своите първи стъпки в това служение под неговия поглед и с неговата помощ. Затова мисля, че ние наистина в негово лице ще имаме онзи светейши отец, който ще се грижи за нашата Църква. И аз се надявам, че с този папа нас ни очакват много добри събития в бъдеще”.

Тоест новият папа е изначално свързан с униатската УГКЦ и най-вероятно ще поддържа нейната агресивна политика на прозелитизъм по земите на традиционното Православие.

Кардинал Хорхе Мария Берголио, вече папа Франциск I, запалва ханукалната свещ в синагогата на Буенос Айрес, 2012 година 

Възхваляват скромността на новия папа, който дори пътувал с обществения транспорт. Скромността е много хубаво нещо, но не е ли това лицемерието на йезуита, който не се интересува от смешни играчки като автомобили и пари, а от власт и влияние върху историческия процес? На практика пътуване на ВИП персона в обществения транспорт, изискващо осигуряване на охрана, често струва доста по-скъпо от пътуване с автомобил. Затова например св. Иоан Златоуст похвалил своя богата енориашка, която живеела скромно, но не обличала дрипи, само за да покаже пред хората своето „нестяжание”.

Акцентът, който новият папа поставя върху показната благотворителност, не може да не ни постави нащрек. Работата е в това, че той например демонстративно подкрепя болните от СПИН и дори мил нозете им. Но болните от СПИН са основно хомосексуалисти и наркомани. Те, разбира се, трябва да бъдат лекувани. Но трябва да се говори и за това, как са стигнали до своята болест, заради какви грехове. Защото пропагандата на хомосексуализъм и наркомания днес често се прокарва под вид на грижа за болните от „чумата на ХХ век” и под вид на „борба” с разпространението на тази болест. Това даже откровено си признават ръководителите на дегенеративното общество. Така например главата на „Гей форума” на Украйна Светослав Шеремет писа в своя блог: „Веднага трябва да кажа за заместителната терапия за потребителите на наркотиците приемани чрез инжекции. Тя се състои в това, че техните пристрастия, които са незаконни, се пренасочват от сенчестата, криминална област към „игли”, които са под надзора на организациите, борещи се със СПИН”. Ето това е: всеки криминален бизнес вечно се стреми към легализация и наркобароните в сянка искат да станат легални търговци на смърт, при това стоката им ще се закупува вече от държавните органи. Тъй че заиграванията на новия папа със спинозно болните не може да не пораждат тревога.

Тревога поражда също и взетото от него име на „свети” Франциск Асизки (1182-1226 г.). Той, по думите на св. Игнатий Брянчанинов, бил „в прелест” и човек изпаднал в духовна самозаблуда. Но по-лошото са неговите последователи. Демонстративната популистка бедност на последователите му довела до възникването на изключително деструктивна тоталитарна секта на „спиритуалистите”, с чието разпространение впоследствие Ватиканът едва се справил.

Ще отбележим, че деструктивните „реформи” в религията много често се провеждат с помощта на демагогско противопоставяне на моралните ценности на догматите и каноните. Така например постъпили протестантските водачи, когато противопоставили корупцията на папите на моралната чистота на евангелското учение. Независимо от това, че критиката им към Рим била справедлива, те самите паднали в още по-страшни ереси и аморално поведение. Много от техните наследници днес вече „венчават” содомити. И това е съвсем закономерно, защото там всеки философства „от ветровете в главата си”, а човешкият ум е склонен към грях. Отхвърляйки дори трошиците от християнското вероучение, които били останали в католицизма, те паднали още по-ниско.

Такава е историята и на скандално известния инициатор на либералния Втори Ватикански събор папа Иоан XXIII. Повечето негови изследователи твърдят, че политиката му била насочена в защита на най-бедните хора по света и била пример за утвърждаването на принципите на „християнския социализъм”, които били развивани в папските енциклики. Но авторитетът на „благотворител” помогнал на този папа за разрушаването на католицизма и за трансформирането му в нова, много по-страшна ерес. Старите католици при всичките им грешки и недостатъци стоят много по-високо от днешните. Може да се каже, че днешните са „условни католици”. Мнозинството от тях дори не протестират против развращаването на децата им в училищата посредством чудовищни „образователни програми”, не протестират против гей парадите и евтаназията, одобряват агресията на западните страни срещу Третия свят. Наскоро се оказа, че според допитване до общественото мнение, мнозинството от немските католици не са против хомосексуалните „бракове” и женското свещенство, и в това отношение почти не се различават от светските хора. Някакви останки от стария католицизъм има само в страни като Филипините и то в Льофевристкия разкол*.

И папите при тях отдавна също са условни, кършат се под звуците на рок музика, заиграват се с олигарсите и политиканите за своя собствена изгода, не изповядват дори собственото си вероучение, какво остава за истинното християнство.

Тъй че чудовищния обрат в съзнанието на католиците вече е факт и за модернистите остава само да го утвърдят като ново „вероучение”. Новият папа може да изиграе в това също такава роля, каквато и Иоан XXIII, който също започна като „консерватор” и „благотворител”.

Между другото, като стана въпрос за модернизация на католицизма, там не много отдавна имаше още едно „за пръв път”. Пет години преди оставката на папа Бенедикт ХVІ през 2008 г., за пръв път подаде оставка и главата на йезуитския орден. Дали пък това не бе репетиция за смяната на папата с помощта на компромат и други форми на натиск от страна на заинтересовани сили? Както вече бе казано, всяко „за пръв път” в такива стари системи свидетелства за началото на „перестройка” и разпад. Впрочем йезуитите наричат своя глава „Черния папа”. След като стана глава на всички католици, в това число и на събратята си от своя орден, йезуитът Хорхе Марио Берголио може да се смята и за „черен папа”.

Всъщност ще се радвам, ако греша. Би било много добре, ако новият папа се окаже реален консерватор в областта на нравствеността и подеме борба срещу настъплението на аморалните сили в света. Макар че отношението на православните хора към еретическия Ватикан, от чиято агресия толкова много са страдали нашите предци, така или иначе ще остане негативно.

Русская народная линия

Превод: свещ. Божидар Главев

* Последователи на „архиепископ” Марсел Льофевр – противник на реформите на Втория Ватикански събор – бел. прев.