Истинска святост може да бъде достигната, само ако човек пребивава в Православната Църква. В католическата лъжецърква не само не може да бъде достигната святост, но и спасението е невъзможно заради това, че тя е паднала в ерес.

Светител Игнатий (Брянчанинов) пише: „Голяма част от подвижниците на западната „църква”, провъзгласявани от нея за велики светци, след отпадането й от Източната Църква, и поради отстъпването на Светия Дух от нея, са се молили и са постигали видения, разбира се, лъжливи. <…> Тези мними светии се намирали в ужасна бесовска прелест. Прелестта, естествено, израства на основа на богохулството, чрез което у еретиците е извратена догматическата вяра”.

Като  пример за такъв прелестен подвиг може да послужи известната латинска подвижница майка Тереза Калкутска. Неотдавна в московския прокатолически център «Покровские ворота» се състоя представяне на руския превод на нейното жизнеописание.

„Признаващият себе си за способен на каквото и да било добро дело, – четем у св. Игнатий (Брянчанинов) – се намира в състояние на самоизмама. Това състояние служи за основание на бесовска прелест: падналият ангел намира пристанище в лъжливото и горделиво самомнение на християнина и към това самомнение принажда своята измама, а посредством измамата подчинява човека на своята власт, хвърляйки го в т. нар. бесовска прелест”.

Майка Тереза, както свидетелства нейната биография, виждала в себе си множество добри дела, заради които считала, че Бог ще я удостои със святост. Ето и нейните автентични слова, които издателите са избрали за епиграф: „Даже ако някога стана светица, навярно ще се окажа сред „светиите на тъмнината”. И отвреме навреме ще кръшкам от небето, за да нося светлина на онези, които са в мрака”.

След тези думи не са нужни повече доказателства за дълбока прелест. Това че човек се признава за свят е ярко проявление на сатанинска гордост - най-противното нещо за нашия Господ Бог, Който чрез своя пророк е казал: Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа (Прит. 16:5). По тази причина светите отци не признавали католическите мисионери, към които принадлежи и майка Тереза.

„Струва ли си да се удивляваме на мнимото усърдие и мнимата саможертва на тези деятели, тоест латинските мисионери и милосърдни сестри?, - пита преподобни Амвросий Оптински. – Това са наистина жалки подвижници. Те се стараят да обръщат хората и да ги привеждат не към Христа, а към своя папа”.

На онези православни християни, които са присъствали на представянето на книгата за тази латинска подвижница, склонни са да я почитат или просто се интересуват от нея, ни се ще да припомним думите на богомъдрия светител Игнатий: „Не си играйте с вашето спасение, недейте! Иначе вечно ще плачете. Заемете се с четенето на Новия Завет и светите отци на Православната Църква (и в никакъв случай не с Терези, Францисковци и прочее западни безумници, които тяхната еретическа „църква” провъзгласява за светии!); научете се от светите отци на Православната Църква как правилно да разбирате Писанието и какво житие и мисли подобават на християнина. От Писанието и живата вяра извлечете познания за Христа и християнството”.

"Православный Крест"

Превод: Свещ. Божидар Главев