След възнесението на нашия Господ Иисус Христос на небето първата работа на първенствуващия сред апостолите Петър била да допълни числото дванадесет на апостолите, от които, както те сдържано се изразили, „отпадна Иуда, за да отиде на своето място” (Деян. 1:25). Свети апостол Петър предложил това на църковно събрание, където се намирали около сто и двадесет мъже. Събранието посочило двама достойни от тях и след молитва посредством жребий бил избран Матия, „и той биде причислен към единайсетте апостоли” (Деян. 1:26).

Вероятно за това свещено действие от свети Петър бил избран и свещен ден – ден, който в Книга Деяния на светите апостоли според иудейското изчисляване на времето е наречен «единою ...от суббот», тоест първият ден на седмицата (първият след съботата) и в който ден, бидейки празничен, се събирали християните да преломят хляба (Деян. 20:7), тоест да извършат тайнството причащение с Тялото и Кръвта Христови, с една дума – в неделния ден. Този ден бил избран и за да може да се осъществи по-пълно църковно събрание, каквото не би могло да се осъществи тъй пълно в непразничните дни. Затова вероятно избирането на дванадесетия апостол ние днес споменаваме в същия ден, в който то се състояло.

Думите, които апостол Петър казал, предлагайки избирането на дванадесетия апостол, събуждат особено внимание и размисъл. Той казал: „Потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус, начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, - да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му” (Деян. 1:21–22).

Нужен бил човек, който заедно с апостолите следвал Господ Иисус Христос през всичките години на Неговото тържествено служение на земята за спасението на човешкия род, от деня на Неговото кръщение в Йордан до деня, в който Той се възнесъл на небето. Такъв човек бива назначен заедно с останалите апостоли да бъде „свидетел”. На какво? Не на това ли, което той е видял през всички тези години? На кръщението, в което Богочовекът Иисус бил открит и засвидетелстван с небесния глас на Бога Отца и слизането на Светия Дух? На учението, което Той след това преподавал? На чудесата, които извършил? На пророчествата, с които проявил Своето Божествено всезнание? На царствения Негов вход в Иерусалим? На неговите страдания и смърт? На неговото славно възнесение на небето?

Не за това говори свети Петър. Той изисква очевидец на всички тези дела и събития, но заедно с тези дела и събития назначава за избирания, също както за себе си и другите апостоли, само един предмет на свидетелство: „заедно с нас свидетел на възкресението Му”. Тук за размишляващия възниква въпросът: защо свети Петър изтъква за себе си и другите апостоли свидетелството само на възкресението Христово, след като те можели и били длъжни да свидетелстват не само за това, но и за целия живот, действия и учение на Спасителя Христос, без които и не би могло да бъде пълно и удостоверително свидетелството за Неговото възкресение? Това не е въпрос, плод на любопитство, а път и възможност за наставление.

Свети Петър признава потребността на апостолско свидетелство не само за възкресението на Спасителя Христос, но и за целия Негов живот, дела и учение. Това се вижда от факта, че той търси за апостолско служение очевидец на Христовия живот от кръщението до възнесението на небето. От това следва да се заключи, че свети Петър, наричайки апостолите „свидетели на възкресението” Христово, не е мислел да отстрани другите факти от апостолското свидетелство, а просто за краткост посочил един от тях, като подразбирал и другите свързани с него: най-вече той посочил възкресението Христово, разбира се, защото свидетелството за него било за апостолите предмет на особено внимание и подвиг.

Утвърждаването във вярата в Христовото възкресение е много важно дело за християнството и за християнина. Главната сила на християнина се състои в това да признае Господ Иисус Христос за Спасител на света, а човеците – за съгрешили пред Бога и от Бога осъдени на смърт. А за да признае с пълна надежда в Него това могъщо качество, нужно е непоколебимо удостоверение, че Той е Единородният Син Божий и истински Бог, защото добре е казано, макар и не от добри хора: „Кой може да прощава грехове, освен един Бог?” (Лук. 5:21)? Само Милосърдието на Бог Син може да представи достойно удовлетворение на оскърбеното величие и правосъдие на Бог Отец; само Бог може да възвърне живота на осъдените от Бога на смърт.

Но най-силното удостоверение за Божеството на Иисус Христос се състои в Неговото възкресение. Сам Той дал основание за тази мисъл. Когато иудеите, удивени от необичайната власт, която Той явил, като изгонил от храма продаващите и купуващите, Го попитали: „С каква личба ще ни докажеш, че имаш власт тъй да постъпваш?”, тоест с какво чудо ще докажеш, че Бог ти е дал власт в Своя храм? – тогава Той най-напред сред всички Свои чудеса изтъкнал Своето възкресение. И рече им: „Разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна” (Ин. 2:18–19), тоест на третия ден ще възкръсна.

Всъщност чудесата, които вършил Господ Иисус Христос по време на Своя земен живот с други хора, дори и най-удивителното от тях – възкресението от мъртвите, са вършили и някои пророци, макар и не с това пълномощие, каквото имал Той. Илия се молил: „Господи, Боже мой! да се върне душата на това момче в него!” (3 Цар. 17:21); но Иисус заповядал: „Лазаре, излез вън!” (Иоан 11:43) от гроба. Само че хората можело и да не забележат тази разлика и по тази причина да смятат Иисус за пророк и Божий пратеник, а също и да не познаят в Него Единородния Син Божий. Но никога не е бивало и не бихме могли да си представим за възможно човек да възкреси сам себе си. И затова самовъзкресението на Господ Иисус Христос дава най-съвършеното удостоверение в това, че Той е истински Бог, властващ над живота и смъртта, и Божествен Спасител, Който има могъществото да възкреси всички човеци, умъртвени от греховете.

Слава и благодарение на възкръсналия Христос нашия Бог, че Своето спасително възкресение Той явил нам по най-очевиден начин и ни дал изключително достоверни свидетели за това! В самия ден на Своето възкресение Той се явил на Мария Магдалина и на другите мироносици, явил се на апостол Петър, явил се на двамата ученици по пътя за Емаус и накрая се явил на десетима от апостолите. После след осем дни Той се явил на всички апостоли, за да увери Тома в Своето възкресение. След това се явил на повече от петстотин души, после на Иаков, след това на още седем от апостолите при Тивериадско море, после и на всички апостоли, за да ги направи очевидци и на своето славно възнесение на небето. И накрая от отвореното небе се явил и на гонителя на Своите ученици Савел, за да го направи Павел и апостол.

Какво може да бъде по-удостоверително от това, когато врагът на Христа бива убеден да свидетелства за Христовото възкресение? Какво може да бъде по-удостоверително от това, когато апостолите страдат и умират, бидейки гонени за проповедта на възкресението Христово, и сред смъртните мъчения не престават да проповядват възкръсналия Христа? Слава на Този, Който със Своето възкресение утвърди Своята вяра и Своята Църква!

Но да не спираме дотук, братя, и да приближим свидетелството на Христовото възкресение до себе си – всички изобщо и всеки лично. Апостолът пише: „Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък” (1 Кор. 15:20). Тоест Христовото възкресение е начало на възкресението на всички умрели човеци – възкресение вече не за временен живот, както било възкресението на Лазар и другите преди него, а за живот вечен.

До времето на Христовото възкресение сред хората бродели тъмни, смътни и несигурни мнения за безсмъртието на човешката душа. Но за възкресение на душата заедно с тялото най-малко се мислело дори от тези, които повече от другите се занимавали с мисловна дейност. Не бил много бистър и погледът на избрания народ по този предмет. Когато Христос, изобличавайки садукеите, именувайки Бога Бог Авраамов, Исааков и Иаковов, открил мисълта за възкресението от мъртвите, тогава не само садукеите, но и по-правомислещите от тях били поразени от новостта на това откритие: „Народът, като слушаше, чудеше се на учението Му” (Мат. 22:32–33). А колкото по-малко хората знаели за бъдещия живот, разбира се, толкова по-малко мотиви имали да се готвят за него. Спасителят Христос чрез Своето учение поставил твърдата истина на Своето възкресение на мястото на неустойчивите и несигурни мнения за безсмъртието и чрез Своето възкресение направил тази истина доказана чрез опит. Той учил: „Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане” (Иоан 5:28–29). Това се допълва от апостола: „за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си” (2 Кор. 5:10).

Възможно ли е да не се вижда огромната важност на това учение? Ти ще възкръснеш не просто за да живееш, но за да получиш според извършеното във временния живот от тебе или вечен блажен живот, или неумираща вечна мъчителна смърт. Не следва ли всеки от нас да мисли за това всеки ден и да устройва делата си така, че те да водят към възкресение за живот, а не към възкресение за осъждане? Ти ще възкръснеш, за да получиш заслуженото според това, което си извършил с тялото си, добро или лошо. Не следва ли по тази причина внимателно да пазим и нашето тяло, щото то да не бъде оръжие на злото, греха и нечистотата, и щото ние по такъв начин да не си приготвяме дървата за вечния огън?

Този храм, който днес се посвещава на паметта и славата на Христовото възкресение, по благодатта на възкръсналия Господ да бъде отсега гласовит свидетел на възкресението Христово за всички влизащи и молещи се в него. Нека той ни радва с вярата във възкръсналия Господ; да възбужда у нас желание за дела на правдата и надеждата във възкресението за живот; да ни напомня и за страшното възкресение за съд, та „поне поради страх” от мъките да се спасим и да бъдем изтръгнати от вечния огън, и в царството на вечната светлина да прославим Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин.

Слова и речи. Т.V.

Превод: прот. Божидар Главев