Възкресният ден след Петдесетница, скъпи мои, е посветен на всички светии. Светите отци са установили този празник да се чества в първия възкресен ден след слизането на Светия Дух над апостолите, за да видят вярващите какви са Неговите плодове на земята, и как Той е издигнал подобни нам люде до ангелския чин, превръщайки ги в наследници на небесните блага.

Светиите са нашите първи и най-добри приятели и ходатаи за нас пред Бога. Те били подобострастни нам човеци, не са имали по-особени тела и души от нас, и са обладавали същата като нашата природа. Но при съдействието благодатта на Светия Дух те достигнали вечния блажен живот, с който можем да се сподобим и ние, ако искаме и сами се стремим към него.

Живеейки на небето и наслаждавайки се на неописуемите блаженства, те не ни забравят, както се случва с нас грешните на земята. Тук обикновено става така, че дори и най-добри приятели може да оставят и забравят своите другари, когато сами се намират в щастие, слава и чест, а онези си остават в своята жалка и незавидна съдба. Отделените от нас с тази светлина и блаженство, които умът не може да разбере, и езикът – да изрази, никога не ни забравят и във всичко ни помагат. Небето и земята неведнъж са били свидетели на техните благодеяния към човешкия род. Неведнъж по молитвите на светиите тъмни облаци на небето са засенчвали опалващото със своята жега слънце, изливайки обилен дъжд върху окаменялата от продължителен зной земя.

Някога например в Мелитин Арменски имало силна суша, която заплашвала с неизбежен глад, увеличавайки скръбта на неговите жители с всеки изминал ден. Накрая всички прибягнали за помощ до своя епископ преподобни Акакий^[1] да измоли милост от Бога. Светителят, като събрал народа, отправил се към намиращия се извън града храм на свети великомъченик Евстатий^[2].

Тук, избирайки най-доброто местоположение до храма Божий, Акакий заповядал под открито небе и насред полето да поставят свети Престол, на който започнал да принася Безкръвната Жертва. Надявайки се на Божието могъщество и милосърдие, Акакий не размесил виното с вода, а прилежно се молил Господ свише да го разтвори в Светата Чаша, като заедно с това напои и изсъхналата земя.

Тази молитва била толкова силна, че Бог незабавно изпратил обилен дъжд, размесвайки виното с вода, и земната стихия – с огнената, изпълвайки сърцето на народа с радост^[3].

Като имаме такива усърдни ходатаи за нас пред Престола на Всевишния, скъпи мои, нека винаги подражаваме на живота на светиите и да просим от тях помощ в делото на нашето спасение.

Молете Бога за нас, Светии вси, защото ние усърдно прибягваме към вас като към бързи помощници и молитвеници за нашите души! Амин.

«Пастырь добрый»:Жизнь и труды московского старца протоиерея А. Мечева. Сост. С. Фомин; Москва, Паломник, 1997.

Превод: Десислава Главева

[1] Преп. Акакий, епископ Мелитински († ок. 437) — ревностен борец с несторианската ерес, прославил се с дара на чудотворство. Участник в Третия Вселенски Събор, на който заедно със св. Кирил Александрийски изобличил Несторий. Паметта му се чества на 17/30 април.

[2] Вмчк Евстатий Плакида († ок. 118) — бидейки от знатен род, той заемал високо обществено положение в Рим. Веднъж по време на лов между рогата на преследвания от него елен видял кръст и чул  гласа на Спасителя, който му казал: „Плакида, защо преследваш Мен, който искам твоето спасение?“ Като се върнал у дома, Евстатий приел свето кръщение заедно с жена си Теопистия и синовете си Агапий и Теопист. След време бил подхвърлен на жестоко изпитание (по пътя към Рим жена му, синовете и цялото му богатство били похитени), но той понесъл всичко с покорност към волята Божия, за което и впоследствие бил възнаграден – император Траян отново го върнал в Рим, намерили се жена му и чедата му. По-късно при император Адриан за изповядване на Христа бил осъден на мъченическа смърт заедно със семейството си, като всички били хвърлени в разпален меден бик. Паметта им се чества на 20 септември/3 октомври.

[3] Училище благочестия. Т.II. С.135.