Днешната неделя се нарича Неделя на всички светии, значи ние днес честваме паметта на всички светии, а кой може да си спомни всички светии, техните имена, живот и дела, ако у Бога светиите са толкова, колкото е пясъкът в морето, колкото са звездите на небето?

Но ако и да бихме знаели техните имена и живот, каква полза за нас от това, ако ние не подражаваме на светия им живот, а живеем греховно? Нима те са живели така, както живеем ние? Нима техният живот е бил такъв?

Те са били благочестиви и набожни, а ние не сме. Те са били смирени и кротки, а ние сме горделиви. Те се въздържали от храна и питие, а ние – не. Те обичали Бога с цялата си душа, с цялото си сърце, с целия си разум, а ние обичаме своите идоли и служим на своите страсти: кой на стомаха, кой на парите, кой на жените, кой на пиянството, кой на някакви други идоли. Те почитали празниците, пребивавали в храмовете, четяли Свещеното Писание, а ние по време на празниците – кой по търговия, кой по работа, кой по гуляи и пиянство. Те обичали не само ближните си, но и враговете си; а ние обичаме само себе си. Те приемали странници, хранели гладните, посещавали затворените в тъмница, на болни оказвали всякаква помощ; а ние сме стиснати, несъстрадателни и нечувствителни към нуждите на ближния. Те разделяли последния къшей хляб с ближния, а ние сме готови да отнемем последния му къшей хляб. Те знаели само храма и своя дом, а ние прекарваме живота си по заведения и клубове. Те никого не осъждали, не се подигравали и не злословили, а ние и с едното и с другото оскверняваме устата си и накърняваме своята съвест. Те имали велика вяра в Бога и твърда надежда на Него, а ние се надяваме на богати човеци или на своите сили и на своето здраве. Те се бояли от всякакъв разврат, а ние търпим развратни хора около себе си и хляб и сол делим с тях. Те се бояли от Бога, от смъртта и съда, от геената, а ние не мислим за това.

И пита се, кой от нас ще попадне в числото на светиите? Кой от нас ще се спаси? Ще се спаси онзи човек, който възпитава своето семейство в страх Божий, ще се спаси жената, която живее смирено, благочестиво и целомъдрено и води децата си в църквата, като ги приучава към благочестие и добри дела. Ще се спаси син, който обича и почита своите родители; ще се спаси дъщеря, която се държи свято и целомъдрено и не се води по модата. Ще се спаси съдията, който съди човешките дела правосъдно според Божия и човешкия закон. Ще се спаси войникът, който със страх Божий служи на царя и отечеството си и помни своята клетва.

Няма да се спаси фарисеят и лицемерът, който сега се моли на Бога, после в дома си влиза в свада с ближния си, осъжда и мами; в църквата е смирен, а в дома си – буен; в църква поставя свещичка пред иконата, а после се опитва да се домогне до чуждото. Няма да се спаси неразкаяният пияница, развратникът, горделивецът, сребролюбецът, клетвопрестъпникът, крадецът, убиецът и другите неразкаяни грешници, за които апостолът е казал, че такива няма да наследят Царството небесно. А ще се спасим ли ние с вас, братя, ще се спася ли аз, вашият нещастен пастир?!...

Боже, Боже, само Ти едничкият знаеш това, щом като по думите на Евангелието мнозина са званите, а малцина избраните. Амин.

Простые и краткие поучения. Том 9.

Превод: прот. Божидар Главев