Днес нашата молитва се простира зад пределите на човешкия живот. Там – в далечното и същевременно близко царство на мъртвите, с молитва като с горяща свещ се стремим да принесем скромния дар на благодарна памет и любов, просейки милост за всички починали - да ги упокои Бог в селенията на праведните!

Ние просим от Бога прошка за починалите, защото те за себе си вече нищо не могат да изпросят, те могат да се молят за нас, но не и за себе си: «Помени, Господи, упокой, Господи, душите на починалите Твои раби, нашите праотци, отци, братя и сестри, които са погребани тук и навсякъде».

Православните молят от името на Църквата Господ да помилва тези, които са си заминали с вяра и надежда за Възкресение. По молитвите на Църквата благодатта се разлива дотам, че помага на душата на починалия да се измъкне от оковите на ада.

Троицката Задушница има изключително дълбок сакрален смисъл, който няма да загуби до края на времената, защото Задушниците са крайно необходими. Всички знаят, че помени се правят във втората, третата, четвъртата събота на Великия пост, на Вселенската Задушница срещу Петдесетница, срещу Димитровден^[1], на Месопустна събота, на Радоница^[2]. Да отидеш на гроба, да дадеш милостиня, да извършиш някое добро дело, да кажеш някому добра дума – това също е милостиня в наше време за тези, които без време са си заминали.

Също така ние отиваме на литургия, записваме имената на починалите, за да бъдат прочетени на Проскомидията, молим се на панихидите.

Какво още можем да сторим за нашите скъпи покойници? Да даваме щедра милостиня, да увеличим домашната си молитва за тях и да приготвим специална поменална трапеза.

Православните християни през този ден могат да отидат на гробищата, за да се поклонят на гробовете на своите роднини, след като преди това са ги поменали в храма. Защото когато се молим за душите на преселилите се от нас в другия свят, прието е да се смята, че и те в същия ден се молят за нас на небесата.

Господ Бог по Своята велика мъдрост човеколюбиво устройва всичко и на всички полезното дава: когато продължава някому живота - благодетелства; а комуто съкращава дните е за да не би злоба да измени разума му или коварство да прелъсти душата му.

А наш дълг е в единия и в другия случай с детска покорност на Небесния Отец да казваме: Отче наш, да бъде Твоята воля! Ние ще ги поменаваме, колкото можем, на земята, а заминалите си оттук ще се молят за нас на небесата.

И не само праведниците, чиито души са в Божиите ръце, се молят на Господа за нашето спасение, но и душите на грешниците също се грижат за нас, та да не попаднем и ние там, където са те, и като в евангелската притча просят светия отец Авраам да прати и нам в дома ни праведен Лазар, който да ни вразумява какво да сторим, за да избегнем вечните мъки.

със съкращения

Преп. Антоний Оптинский. Слово в Троицкую родительскую субботу.

Превод: Десислава Главева

[1] В Българската църква - срещу Архангеловден – бел. прев.

[2] Обикновено Радоница се служи във вторник след Томина неделя – бел. прев.