Въпрос първи

Като чух от някои хора, че и монашестващите трябва да търсят външната мъдрост, тъй като без нея не можем да се избавим от незнание и лъжливи мнения, и даже достигнал външно безстрастие, човек не постига съвършенство и святост, ако не натрупа познания отвсякъде, особено от елинската наука; [и още чух], че тази наука подобно на откровението на апостолите и пророците също е дар Божи, от нея в душата възниква познание за съществуващото, тя изостря познавателната способност като висша сила на душата и избавя душата от всяко зло, тъй като всяка страст израства и се укоренява също поради незнанието; [и още чух], че науката води човека дори към познание на Бога, тъй като Бог бива познаван не иначе, освен чрез Неговото творение – и като чух това, аз наистина не повярвах  напълно, защото моят неголям опит в монашеския живот ми е доказал точно обратното, но пък не можах да възразя, защото те говорят някак много възвишено: ”Ние не любопитстваме просто за тайните на природата, измерваме небесния кръг, изследваме порядъка на движение на светилата, техните захождания, възхождания и разминавания, изследваме произтичащите от това последствия за да се гордеем с това – не, но тъй като законите на естеството са заключени в божествения, първоначален и творящ ум, образите на тези закони ги има в нашата душа, ние се стремим да ги опознаем, за да можем чрез методите на разграничение, умозаключение и анализ да се избавим от печата на невежеството и по този начин както приживе, тъй и след смъртта си да запазим в себе си подобието на Твореца”^[1]. Тъй като аз тогава се побоях, че няма да мога да отговоря правилно и замълчах пред тях, сега моля тебе, отче, да ме научиш на думи, с които се защитава истината, за да бъдем готови, както казва апостола, да дадем сметка за нашата надежда (1 Пет. 3:15).

Отговор първи

1. Брат! „Добре е с благодат да се укрепява сърцето”, според апостола (Евр. 13:9), но как да изразим с думи Благото, което е по-високо от думите?^[2] Тъй че, остава ни само да благодарим на Бога за това, че Той ни дава благодат, която и наум не е идвала на хората, които в своята велика мъдрост си въобразяват, че знаят всичко. Дори да не можеш сега да им възразиш, макар да знаеш, че не са намерили истината, не бива да се разстройваш: ти си убеден на дело и във всичко винаги ще бъдеш твърд и непоколебим, носейки в себе си непоклатимото утвърждение на истината, а уповаващите се на словесните доказателства, обезателно ще бъдат опровергани, макар и не веднага от твоите доводи, защото „всяка дума се оборва с друга дума”, а това значи, че и тази друга дума също се оборва от друга и е невъзможно да бъде изобретена дума, която да победи окончателно и да не претърпи поражение, което последователите на елините и онези, които те считат за мъдреци са доказали постоянно опровергавайки се един друг с по-силни наглед доказателства постоянно опровергаващи се едно друго.

2. Отговаряйки така на хората, занимаващи се с това цял живот, придобиващи знание с помощта на външна ученост и възхваляващи я извънмерно, ти, мисля, достойно и уместно ще им дадеш да разберат, че „така вие, мили мои, придобивате по-малко знание, отколкото незнание”, защото както търсачите на човешка слава, вършещи всичко заради нея, получават по-скоро безславие отколкото слава, тъй като не можеш на всички да угодиш, така и търсещите знания от външните мъдреци по техните собствени думи^[3] пожънват по-скоро незнание отколкото знание. Научните мнения се отличават едно от друго и едно друго се изключват и на всяко [мнение] се намират повече противни, отколкото съгласни [мнения]. Не е ли прекалено безразсъдно да се надяваме, че в някое от тях ще се случи да са разгадани законите на творящия ум? „Кой е познал ума Господен?” казва апостолът (Рим. 11:34). Но ако тези закони не могат да бъдат опознати, то и техните образи в душата също не могат да бъдат постигнати от външната мъдрост, и чрез нейното лъжезнание ще бъде улавяно познанието на божествения образ в човешката душа. Обладаващата такава мъдрост душа не само няма да се уподоби чрез нея на абсолютната истина, но даже няма да се приближи до простата истина. Високоумните напразно се хвалят със своето знание. Нека чуят апостол Павел, който нарича плътската външна мъдрост и възгордяващото знание плътски ум (1 Кор. 1:12; Кол. 2:18; 1 Кор. 8:1). Нима плътската мъдрост може да даде на душата богоподобие? „Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни” (1 Кор. 1:26) Както плътските сила и благородство не усилват и не облагородяват душата, така и плътската мъдрост не може да направи разума мъдър. И истинското начало на мъдростта е „да познаеш мъдростта” (Притч. 1:7) да се научиш да разделяш и предпочиташ пред земната и безплодна мъдрост на змията многополезната, небесна, духовна мъдрост, идваща от Бога и водеща към Бога, правеща богоподобни онези, които я придобиват.

3. Впрочем, ако както и самите те казват, в нас има образи на законите на творящия ум, кое е онова, което напълно е изкривило тези образи? Не грехът ли и незнанието на това, което трябва да знаем или пренебрегването му? Защо не ги забелязваме, без да бъдем научени, ако те са запечатани в нас? Не затова ли, защото страстната част на душата е възраснала в злото, извратила ги е, смутила е прозорливостта на душата и я е отвела далеч от красотата на нейния първообраз? Но тогава желаейки да опазим богоподобието и да придобием знание за истината, трябва повече от всичко да се погрижим да скъсаме с греха, да изпълняваме на дело закона на заповедите, да се придържаме о всички добродетели и чрез молитва и истинно съзерцание да възхождаме към Бога. Защото дори да изучиш естествената философия от Адама до край без чистота, ти ще бъдеш не с по-малък, но и с по-голям успех глупак вместо мъдрец. И обратно, даже без философията, очиствайки и избавяйки душата от лошите привички и учения, ти ще придобиеш победилата света Божия мъдрост и във веселие навеки ще се приобщиш към Единия Премъдър Бог (Рим. 1:26-27). Нека твоето учение бъде изучаване на вярата, а не знание за величието и движението на небето, небесните тела и всичко, което от тях произхожда. Не знания за земята и скритите в нея метали и скъпоценни камъни и за това какво се случва във въздуха от голямото изпарение. Да се отдават всички сили и старания за познаване на подобни неща е елинска ерес. Не случайно всички стоици като цел на съзерцанието считат познанията, които се придобиват посредством науката.

4. И ето сега, казваш ти, някои хора считайки за маловажна стоящата пред християните цел и обещаните нам неизказани блага в бъдещия век са разменили богопознанието срещу светската мъдрост и искат да я въведат в събранието на философстващите в Христа. На практика те обявяват за нечист и несъвършен всеки, който не е изучил науките. Значи всички трябва усърдно да се заемат с изучаване на елинските науки и да презрат евангелските заповеди, та нали посредством тях не можеш да се избавиш, от незнанието на това, което тези хора наричат науки. Предлагат с насмешка да се отдръпнем от този, който е казал: «Бъдете съвършени» и «които сме съвършени в Христа», а също и «проповядваме между съвършените»^[4], та нали той е съвсем неизкусен в светските науки. Не от тяхното незнание имах пред вид да се избавим, когато назовах чистотата спасителна, защото има невинно незнание и позорно знание, но не от това незнание имах пред вид да се избавим, а от незнанието на Бога и божественото учение, тъй като това се осъжда от нашите богослови. И като подобриш целия свой обичай съгласно с техните наставления, ти ще се изпълниш с божествена мъдрост, ще станеш истински Божий образ и подобие, достигайки съвършено посвещение чрез едничкото спазване на евангелските заповеди, както ясно е казал тълкувателят на църковната иерархия Дионисий в книгата за нея: „Божественото Писание учи, че уподобяването на Бога и единението с Него се достига само с любов към достопоклоняемите заповеди и тяхното свято изпълнение”^[5]. Ако това не е така и човек може да намери и познае своето богоподобие с помощта на външните науки, които преустройвали човека към по-добро и изгонвали от душата мрака на незнанието, то елинските мъдреци ще се окажат по-богоподобни и по-добри боговидци от живелите преди Закона отци и след Закона пророци, повечето от които били призвани към божествено достойнство от самия им най-прост живот. Нима Иоан, венецът на пророците не преживял в пустинята от най-млада възраст до края на живота си? А нима не трябва да се подражава на него като на образец, доколкото стигат силите на всеки, който се отделя от света? Безспорно! Но къде в пустинята можем да намерим тази суетна, а по думите на онези хора, спасителна философия? Къде са дебелите книги, къде са хората цял живот усърдно занимаващи се с тях и скланящи другите към това? А от друга страна, къде в тези книги са правилата на отшелническия девствен живот, къде са разказите за борбите и подвизите, които биха подбуждали читателите към подражание?

следваща >>

Из „Триады в защиту священно-безмолствующих”, Триады І, Часть 1, 1-4. Для чего и до каких пор полезно заниматься словесными рассуждениями и науками.

Превод: Свещ. Божидар Главев

^[1] Тези обобщаващи цитати напомнят някои места от 1-во и 3-то «Писмо до Палама» на Варлаам: «философията е дар Божий», «безстрастието не избавя душата от случайното незнание», «мъдросттта дадена тям (на езичниците) е от Бога» и др. Съчиненията на Варлаам против исихастите били изгорени с патриаршески указ през 1341 г.; някои запазили се писма са поместени в изданието: Barlaam Calabro. Epistole greche. I primordi episodici a dottrinari delle lotte esicaste. Studio introduttivo e testi a cura di Giuseppe Schiro. Palermo, 1954.

^[2] Св. Дионисий Ареопагит. За божествените имена, I 1: PG 3, 587.

^[3] Навярно тук се има предвид твърдението на Варлаам, че главното достижение на гръцката философия е тезиса за непознаваемостта на Бога и ограничеността на човешкото знание (3-то писмо до Палама). Schiro, pp. 298–299.

^[4] Т. е. от апостол Павел, комуто принадлежат тези слова: 1 Кор. 14:20; срв. Мат. 5:48; Филип. 3:14–15; Кол. 1:28; 1 Кор. 2:6.

^[5] Св. Дионисий Ареопагит. За църковната иерархия, II: PG 3, 392 А.