Катерина Сиенска

През последните години сме свидетели на водещата роля на Ватикана в икуменическото движение и на стремежа й за проникване в православния свят и неговото превземане. Ние, православните християни, сме длъжни да следим внимателно тази дейност и да бъдем максимално подготвени да й се противопоставим.

Тъй като римокатолическата псевдоцърква изобилства с еретически учения и ужасни изкривявания на Христовото учение, е добре да се запознаем не само с най-прочутите от тях - Филиокве, учението за непорочното зачатие на Пресвета Богородица, непогрешимостта на папата, но и с други, не по-малко съществени.

В своеобразен апогей на католическото отстъпление от Христа се превърна Втория Ватикански събор и последвалите го решения. На по-голямата част от тях не се дава публичност. През 1969 г. например, се извършва кощунствената деканонизация на... св. Георги Победоносец със скандалния лъжеаргумент, че житието му е твърде легендарно, особено що се отнася до „прекалено многото чудеса в него“. Ватиканът поставя въпроса: „Съществувал ли е изобщо св. Георги“.

По това време се осъществява деканонизацията и на св. Николай Чудотворец под същия предлог - легендарност на житието. В католическата периодика издаваният на руски вестник „Светлината на Евангелието“ официално се твърди, че участието на свв. Николай Мирликийски и  Спиридон Тримитунтски на Първия Вселенски Събор било мит, просто защото не било възможно!

По време на Втория Ватикански събор е деканонизиран дори Симеон Тридентски*. В католическите календари и литература на руски, например, имащи за целева група униати и бивши православни, тези факти се крият, замаскирани зад лукавата формулировка за съществуването на два вида светии - такива, чието празнуване е задължително и такива, чието празнуване не е задължително. В категорията на деканонизираните и недостойни за католиците светци са светила на светостта като св. Георги Победоносец, св. Николай Мирликийски Чудотворец, св. първомъченик и архидякон Стефан и др. Любовта и верността им към Христа и Неговата Църква се оказват непоносими за Ватикана, и след столетия прикрита омраза и презрение, той официално се отрича от тях. Но римските манипулатори не спират дотук. Местата на истинските Христови светии и великомъченици не остават пусти. На тяхно място Ватиканът поставя свои творения-антисветии, хора-антоними на истинските Христови изповедници.

Една от тези антисветици е Катерина Сиенска (1347-1380) - католическа монахиня. Трагичният живот на тази псевдосветица е низ от видения и халюцинации, придружени с доказани анорексия и булимия, мания за власт и измами. Носещата с цел „смиряване на плътта“ вериги, Катерина обявява за своето мистично венчаване за Христос, на което Сам Той й дава брачна халка, а Пресвета Богородица съединява ръцете им!

По време на своите постоянни лъжевидения, Катерина често пада на земята, изпада в транс. Нейни са твърденията, че Христос взел старото й сърце и й е дал ново, че се причастява от Небето и че има стигми, виждани, разбира се, само от нея. Като по поръчка й се явяват апостолите Петър и Павел, св. апостол Иоан Богослов, св. Мария Магдалина. След едно от поредните си видения, Катерина започва да се бори за реформи в католицизма, а в едно от писмата си до папата го призовава да бъде „безстрашен съпруг“. Получила благоволението му, монахинята се обгражда с лични секретари, диктувайки им неуморно писма до европейските крале и кардинали. Нейна е фразата: “Говоря Ви от името на Христос!“, а запазена марка и любим израз е: „Аз искам!“

Но първото място в подмяната на чистата и светла любов на православните светии към Бога с еротоманска и нечистоплътна похот, безспорно принадлежи на Тереза Авилска (1515-1582). Тази католическа монахиня е кармелитка и се прочува като автор на рицарския роман „Строгост и простота“.

Тереза Авилска

В поредица видения, изпълнени със скандални намеци и изобилстващи с нездрава фантазия, Тереза твърди, че получава послания от Христос и херувим. Следващият цитат на Тереза Авилска е документиран от писателя Мережковски: „Често Христос ми говори: „Отсега нататък Аз съм Твой и ти си Моя“. Тези ласки на Бога ме потапят в неизказано смущение. В тях заедно са и болката, и наслаждението. Това е най-сладката рана. Видях малък ангел. В ръката си той държеше дълго златно копие с железен край и неголям пламък и отвреме навреме той го вкарваше в сърцето ми и във вътрешностите ми, а когато го изваждаше ми се струваше, че с копието изважда и самите ми вътрешности. Болката от тази рана беше толкова силна, че аз стенех, но и наслаждението беше толкова силно, че не исках болката да спре. Колкото по-дълбоко влизаше копието във вътрешностите ми, толкова повече растеше тази мъка, и толкова по-сладостна беше тя.”

В новия пантеон на католическите псевдосветии, заменили за католиците чистите и смирени Христови воини като св. Георги и св. Николай, своето място неотдавна зае и капуцинският монах Пио, наричан от почитателите си Падре Пио. Придобил огромна популярност със своите видими, за разлика от Катерина Сиенска стигми, точно като по поръчка Пио също има видения с Христос и Пресвета Богородица, разпространяват се слухове за негова билокация.

Ватиканът употребява немалко усилия, за да острани всички съмняващи се в светостта на Пио и отказва да разгледа безбройните доказателства за измама и мошеничество. Историкът Серджо Луцато привежда свидетелството на аптекарката Мария де Вито, от която Пио купува фенол през 1919 г. Това е веществото, с което намазвайки ръцете си, капуцинът имитира Христовите рани. Нещо повече, той дори отказва упойка по време на операция, с което изключва възможността ръцете му да бъдат внимателно разгледани. Следва цитат от новата „попзвезда“ на ватиканската „попсцена“: „Молех се след месата, когато ме обзе непознато състояние като сладък сън. Всичките ми вътрешности, чувства, а също и душата бяха в неописуем покой. Около мен и в мен имаше дълбока тишина... След това всичко се разви в един миг. Видях пред себе си тайнствена фигура, подобна на тази, която видях на 5 август. Разликата беше в това, че от ръцете и краката й капеше кръв. Видението толкова ме уплаши, че е невъзможно да се опише това, което чувствах в този момент. Мислех, че умирам! Видението изчезна и разбрах, че моите ръце и крака са пронизани и от тях тече кръв. Представете си тези мъки, които изпитах тогава и какво изпитвам почти всеки ден! Отче мой, умирам от  болка, объркване и срам, които усещам в душата си. Страх ме е, че от мен ще тече кръв до края на живота ми.“

Ватиканският списък с псевдосветци продължава с още много мъже и жени, водили нехристиянски начин на живот и изказвали кощунствени твърдения, общували с демони и умирали в мъка, нещастие и страх. Дълг на нас, православните християни, е да почитаме свято паметта на истинските Божии угодници и да не позволяваме поругаването или заличаването на подвига им. Защото зловещата подмяна на доброто със зло води до неизбежна смърт на душата.

* Симеон Тридентски е римокатолически светец, убит от евреите. Неговата деканонизация, направена на Втория Ватикански събор, е в духа на затоплящите се взаимоотношения между Ватикана и юдеите-талмудисти – бел. ред.