За благодатта на Св. Дух като средство за дивна промяна на нашата душа

„Кой Бог е тъй велик, както Бог (наш)! Ти си Бог, Който прави чудеса” (Пс. 76:11).

Ето думите на великия прокимен, който чуваме на Троицката вечерня. Същият велик прокимен чухме, възлюбени в Христа братя и сестри, на вечернята в пър­вия ден на Св. Пасха. Тогава с неговите думи Св. Църква облажаваше Господа като извършител на великото чудо на Своето Възкресение и на възкресението на нашето тяло. А на празника на Св. Троица с това песнопение се прославя великото чудо на възкресяването на нашата душа. Това възкресение се извършило от Св. Дух чрез Неговата благодат в душите на св. апостоли в деня на св. Петдесетница.

В какво се състояло това чудо? На зададения въпрос намираме отговор в следните думи на свещенослужителя, които той произнася по време на пеенето на прокимена: „Десницата на Всевишния се е изменила” (Пс. 76:11).

Следователно станалото на Петдесетница чудо на въз­кресяване на душата със силата на Св. Дух се е състояло в нейното изменение, за което още старозаветният про­рок е казал: „И ще им дам едно сърце, ще вложа в тях нов дух, ще взема из тялото им каменното сърце и ще им дам сърце от плът” (Иезек. 11:19). Това изменение имал предвид ап. Павел, когато казал: „Който е в Христа, той е нова твар” (2 Кор. 5:17).

Но по-ярко от всички думи за изменението на душа­та свидетелства промяната, която станала със св. апос­толи при слизането върху тях на Св. Дух. Чрез Неговата благодат те от грешни станали свети, от хора, наплашени до смърт от иудеите, станали техни мъжествени всенародни изобличители, от несведущи в Св. Писание се превърнали в изключителни богослови, като овладели цялата висота и дълбочина на божественото познание и премъдрост; от опечалени те станали радостни, като възп­риели в сърцата си безкрайното блаженство на небес­ното Царство Христово. Накрая, от същата благодат на Св. Дух те получили такава вяра, която със своите велики и чудни знамения сломила езическия и иудейския свят и станала основа за нов християнски живот на земята.

Тази дивна промяна на ветхия човек в нов, това ве­лико чудо на възкресението на нашата душа след апос­толите започнало да се проявява също така поразително и в живота на всички истински последователи на Христа. За това свидетелства животът на св. Божии угодници, техните разнообразни дарования от Св. Дух, чрез които те се уподобили на апостолите.

Тази дивна благодатна промяна била изключителна в живота на онези от тях, които изоставяли тежки поро­ци и се обръщали към Бога, а след това достигали висши благодатни дарования. Ярко свидетелство за това е животът на светиите Мария Египетска, Моисей Мурин и Варвар Разбойник.

Тази чудодейна промяна от Св. Дух се извършва в Православната Църква чрез нейните тайнства, богослу­жения и молитви. Тук ни се дава оживотворяващата спа­сителна благодат на Св. Дух. И ние сме щастливи с вас, мои възлюбени в Христа братя и сестри, че се явяваме чеда на Църквата, която по думите на о. Йоан Кронщадски е „истинска майка на правилно вярващите в Христа и е най-добрият приятел на християните, поне­же отговаря на всички съществени потребности на хрис­тиянската душа, подавайки й помощ чрез силата на Господа Иисуса Христа и Св. Дух, Който оживотворява всяка душа” („Моят живот в Христа”).

Това изменение на нашите души като действие и проявление на Св. Дух е Царството Божие, за което Господ е казал: „Царството Божие вътре във вас е” (Лук. 17:21). То е онова съкровище, скрито в нивата (Мат. 13:44), онзи скъпоценен бисер (Мат. 13:46), за който говори Господ, като е искал да покаже огромната ценност за нас на Царството Божие или на нашето бла­годатно нравствено изменение.

На тези, които се стремят към духовна промяна Господ променя и външния им живот: превръща цялата им печал в радост, прави ги притежатели на всички зем­ни блага, на всяко земно щастие, защото е казал: „Първом търсете Царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:33).

Изключителната важност на това изменение на чо­вешката душа от благодатта на Св. Дух е добре известна и на дявола. Освен това той много добре знае, че то се извършва чрез Църквата. Затова вече две хиляди години дяволът всячески се стреми да унищожи Православната Църква на земята. Това той се опитва да постигне, като надига срещу Православната Църква бури на неверие от страна на безбожниците и еретиците. Това неверие в днеш­ни дни е достигнало своя връх и застрашава църковния кораб. Днешното положение на Православната Църква може да се уподоби на онова състояние, което преживе­ли св. апостоли по време на страшната буря в морето, когато умореният Господ спял на кърмата на лодката (Мат. 8:23-27). Когато вълните я заливали и вече нямало надежда за спасение, учениците събудили Иисуса Христа и Му казали: „Господи, спаси ни, загиваме” (Мат. 8:25). Господ за миг укротил бурята и първоначалната Църква Христова в лицето на Спасителя и апостолите била спасена от гибел.

Нека вярваме, възлюбени, че и в преживяваното от Църквата страшно за нея време, когато изглежда, че тя напълно загива от вражеските сили, Господ ще й дари Своята помощ и ще я спаси от гибел. И не може да бъде по друг начин, след като Той й е дал утешителното и непреходно обещание с думите: „Ще съградя Църквата си и портите адови няма да и надделеят” (Мат. 16:18), и когато е обещал да пребъдва с нея завинаги, казвайки: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:20). А нашият Господ и Спасител според уче­нието на ап. Павел е Глава на Църквата. Църквата е Негово тяло. И тъй като Главата не може да бъде поразена от дявола, то не може да загине и тялото.

Но ако Църквата няма да погине никога като цяло, то нейни отделни членове загиват, при това повечето пре­ди всичко от неверие. Спасително е да отбележим, че когато учениците събудили Господа на лодката, Той Самият не само не се изплашил от бурята, но упрекнал учениците защо са така маловерни, че са се изплашили от нея (Мат. 4:35-41; Лук. 8:22-25; Мат. 8:23-27). По този начин Той посочил като причина за страха и смъртния ужас на апостолите тяхното маловерие, от което те тряб­вало да се страхуват като от най-ужасно бедствие, защото именно то е извор на всички наши нещастия и причи­на за нашата временна и вечна гибел.

Затова нека, възлюбени в Христа чеда мои, да не се страхуваме дори от небивалите бедствия, в които днес по Божие допущение дяволът хвърля не само Православната Църква, но и целия свят, заливайки го с кръв. Нека повече от всичко се страхуваме да не изпад­нем в неверие и по този начин да загинем. Нека твърдо се държим за св. Православна вяра като източник на неизказаната Божия милост към нас. От Евангелието знаем, че Господ не е изливал над хората Своите милос­ти и не е вършел Своите чудеса там, където е срещал неверие.

Дай Боже да бъдем истински вярващи хора! Тогава Господ чрез благодатта на Св. Дух ще извърши дивното чудо на промяна в нашите души, а заедно с това Той ще промени всички скръбни външни обстоятелства на на­шия живот в радостни и ние напълно ще изпитаме върху себе си силата от думите на великия прокимен: „Кой Бог е тъй велик, както Бог (наш)! Ти си Бог, Който пра­ви чудеса.” Амин.

Произнесено в Руската църква към посолството "Св. Николай" в гр. София на 3 юни, 1940 год.

Архиепископ Серафим (Соболев), Проповеди, ИК „Св. Николай Чудотворец”, София, 1997 г.