Пост наричам вкусването на малко храна веднъж на ден – още незаситен да ставаш от трапезата; за храна да имаш хляб и сол, за питие – вода, която изворите предоставят. Ето царския път за приемане на храна, т.е. много хора са се спасили по този път, така казват Светите Отци.

Човек не винаги може да се въздържа от храна за ден, два, три, четири, пет или седмица, но всеки ден може да се вкусва хляб и да се пие вода. Само че вкусващият не бива да се лакоми за повече, за да бъде тялото покорно на духа, способно на труд, чувствително към умните движения, така ще бъдат победени и телесните страсти; постът не може да умъртви телесните страсти така, както ги умъртвява оскъдната храна.

Някои хора постят известно време, а после се предават на сладко похапване; защото много хора започват да постят свръх силите си и вършат и други сурови подвизи, а после отслабват от неумереността и неравномерността и искат сладко да си хапнат и да починат за укрепване на тялото. Да се постъпва така означава да се съгражда, а после отново да се разрушава, тъй като тялото поради оскъдността на поста бива тласнато към сласти и търси утешение, а сластите разпалват страстите.

Ако човек установи за себе си определена мярка колко оскъдно да приема храна на ден, той получава голяма полза. Обаче относно количеството на храната трябва да се прецени колко е нужно за укрепване на силите и тогава този човек може да извърши всякакво духовно дело. Ако някой пости повече от това, то той в останалото време ще се предава на покой.

Умереният подвиг няма цена. Защото някои хора, както и великите Отци, с мярка приемали храна и във всичко имали мярка – в подвизите, в телесните потребности и в килийните принадлежности и всички употребявали всяка вещ своевременно и според определения умерен устав.

Затова Светите Отци не повеляват да се започва пост повече от силите и да се довежда човек до ослабление. Определи за себе си като правило да ядеш всеки ден, така може да се въздържаш по-сигурно; ако някой пости повече от това, как после ще се удържи от пресищане и преяждане? Никак. Такова неумерено започване на поста произтича или от тщеславие или от безразсъдност, докато въздържанието е една от добродетелите, която помага да се обуздае плътта. Гладът и жаждата са дадени на човека за очистване на тялото, за опазване от скверни мисли и блудна похот. Да се яде оскъдно всеки ден е средство, което води към съвършенство, както се казва, и по никакъв начин този човек, който вкусва храна всеки ден в определен час, няма да бъде нравствено унизен и няма да претърпи душевна вреда; такива хора похвалява св. Теодор Студит в поучението си за петък на Първа седмица от Великия Пост, където като потвърждение привежда думите на Светите богоносни Отци и на Самия Господ.

Така трябва да постъпваме и ние. Господ е претърпял продължителен пост, както Моисей и Илия, но само веднъж. И други хора, когато понякога просели нещо от Твореца, си налагали някакво бреме на пост, но съгласно с естествените закони и учението на божественото Писание. От деянията на светиите, от живота на нашия Спасител и от правилата за живот на благочинно живеещите се вижда, че е прекрасно и полезно винаги да си готов и да се намираш в подвиг, труд и търпение, но не бива да се омаломощаваш чрез прекомерен пост и да довеждаш тялото си до състояние на бездействие. Ако плътта се разпалва заради младостта, то трябва много да се въздържаме, а ако тя е немощна, то трябва достатъчно, до ситост да приемаме храна, като не гледаме на другите подвижници малко ли постят или много. Гледай и разсъждавай според своята немощ, колко можеш да вместиш: за всекиго мярката и вътрешният учител се явява собствената му съвест. Не може за всички да има едно и също правило и един и същи подвиг; защото едни са силни, други – немощни; едни са като желязо, други – като мед, а трети като восък.

И така, като добре определиш своята мярка, поемай храна веднъж дневно, освен в събота, неделя и Господските празници. Умереният и разумен пост е основа и глава на всички добродетели. Както се борим с лъва и с лютите змии, така трябва да се борим и с врага в телесна немощ и духовна нищета. Ако някой иска да има ум, чист от скверни помисли, да утънява плътта с пост. Без пост е невъзможно и да се свещенства; както е необходимо да се диша, така е нужно и да се пости. Постът, влизайки в душата, убива лежащия в дълбините й грях.

«Крины сельные или цветы прекрасные, собранные вкратце от Божественного Писания. О заповедях Божиих и о святых добродетелях. Слово 8. О посте»

Правилата за въздържание, предписани от Църквата по време на Рождественския пост, са толкова строги, колкото и за Петровия пост. Разбира се, по време на поста са забранени месото, кравето масло, млякото, яйцата, сиренето. Освен това в понеделник, сряда и петък на Рождественския пост уставът забранява риба, вино и елей и се позволява да се приема храна без мазнина (сухоядение) само след вечернята. В останалите дни – вторник, четвъртък, събота и неделя, е разрешено да се приема храна с растително масло. Риба по време на Рождественския пост се разрешава в съботните и неделните дни и на големи празници, например на празника Въведение Богородично, на храмови празници и в дните на полиелейни светии, ако тези дни се падат във вторник и четвъртък. Ако празниците се падат в сряда или петък, тогава се разрешава само вино и елей, освен за бденните служби. От Игнажден до Рождество (от 2 до 6 януари по гражданския календар) постът се усилва и в тези дни, даже ако се падне събота или неделя, не се благославя да се яде риба.

Православный крест

Превод: Даниела Димитрова