С какво да започнем ние, казва св. Макарий Велики^[1], ние, които никога не сме се занимавали с изследване на нашето сърце? Стоейки отвън, нека хлопаме с молитва и пост, както и Господ е заповядал: „Хлопайте, и ще ви се отвори” (Мат. 7:7).

Този подвиг, който ни предлага един от най-великите наставници на монашеството, бил подвигът на светите апостоли. Потънали в него, те се сподобявали да слушат вещанията на Духа. „Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светий каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал. Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха” (Деян. 13:2-3). Потънали в подвига, в който били съчетани постът и молитвата, те чули повелението на Духа за призоваването на езичниците към християнството.

Чудно е това съчетание на поста и молитвата! Молитвата е безсилна, ако не е основана на поста, а постът е безплоден, ако върху него не е иззидана молитвата^[2].

Постът откъсва човека от плътските страсти, а молитвата бори душевните страсти и като ги победи, прониква в целия състав на човека, очиства го и в очистения храм въвежда Бога.

Който без да е обработил земята я засява, той разхищава зърното и вместо пшеница, жъне тръни. Така и ние, ако сеем семената на молитвата, без да сме изтънили плътта, вместо правда като плод ще принесем грях. Молитвата ще бъде унищожавана и разхищавана от различни суетни и порочни помисли и мечтания и осквернявана от сладострастни усещания. Нашата плът е произлязла от земята и ако не бъде обработвана подобно на земята, никога не може да принесе плодове на правдата^[3].

Ако пък някой обработва земята с голямо старание и усилия, но я остави незасята, тя ще се покрие с множество плевели. Така и когато тялото бъде изтънчено с пост, а душата не се обработва с молитва, четене и смиреномъдрие, тогава постът поражда множество плевели – душевни страсти като високоумие, тщеславие и горделивост^[4].

Желанието за храна се овладява чрез проста трапеза и въздържане от пресищане и наслада от храната. Първо трябва да се лишим от пресищане и наслада от храната. Така желанието за храна бива поставено под контрол и добива правилна насоченост. Когато пък желанието е с правилна насоченост, тогава то и се удовлетворява от проста храна.

И обратното, желанието за храна, което бива удовлетворявано с пресищане и наслаждение се притъпява. Тогава, за да го възбудим, ние прибягваме към най-разнообразни и вкусни ястия и напитки. И желанието в началото изглежда удовлетворено, а след това става придирчиво и накрая прераства в болезнена страст, търсеща непрестанно наслаждение и пресищане, постоянно пребивавайки неудовлетворена.

Имайки намерение да посветим себе си в служение Богу, нека положим за основа на нашия подвиг поста. Главно качество на всеки фундамент трябва да бъде непоколебимата твърдост; иначе не е възможно да устои зданието построено на него, и зданието само по себе си не би било здраво. Така ние никога, по никакъв начин, по какъвто и да било предлог няма да си позволим да нарушим поста с пресищане и особено с прекаляване с питие.

Като най-добра форма на поста светите отци признават употребата на храна веднъж дневно без достигане на ситост. Такъв пост не води до разслабление на тялото с продължително лишаване от храна и не го отеготява чрез излишество на храна, при това го запазва способно за душеспасителна дейност. Такъв пост не представлява някаква ярка особеност, затова постещият няма причини за превъзнасяне, към което е тъй склонен човекът по повод самата добродетел, особено когато тя рязко се откроява.

Който е зает с телесни трудове, или е толкова слаб телесно, че не може да се задоволи с употребяване на храна веднъж дневно, такъв нека приема храна два пъти. Постът е за човека, а не човекът за поста.

Но при всяка употреба на храна, и рядко, и често, строго се забранява пресищането; то прави човека неспособен за духовен подвиг и отваря вратата и за другите плътски страсти.

Неумереният пост, тоест продължителното излишно въздържание от храна, не се одобрява от светите отци. От безмерното въздържание и от произтичащото от него изнемогване, човек става неспособен за духовни подвизи, често се килва към преяждане и често пада в страстта на превъзнасянето и гордостта.

Много важно е качеството на храната. Забраненият райски плод, макар да е бил прекрасен на вид и вкусен, но той подействал пагубно върху душата. Дал ѝ познание за добро и зло, като така унищожил непорочността, в която били създадени нашите прародители.

И днес храната продължава силно да въздейства върху душата, което особено добре се забелязва при употребата на вино. Такова въздействие на храната е основано на разнообразни нейни действия върху плътта и кръвта и на това, че нейните па̀ри от стомаха отиват в мозъка и имат влияние върху ума.

Аскетические опыты. Часть 1.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Слово 1, глава 4.

[2] Преподобный Марк Подвижник. Слово 8, о пощении и смирении.

[3] Пак там.

[4] Пак там.