Седма Неделя след Пасха. Отците на Първия Вселенски събор
В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Когато някога Бог, Творецът на света, завършвайки творението Си, починал от Своите дела, така и сега Божият Син завършва Своето служение на земята. Той завърши това, за което и беше изпратен: изкуплението на падналата твар със Своята кръстна смърт, даруването на вечен живот на тази твар със Своето животворящо Възкресение и възвеждането на нас, Адамовите чеда, в небесните обители чрез Своето преславно Възнесение.
Слово за Възнесение Господне
„Търсете това, що е горе” (Кол. 3:1).
Отмина денят, когато ние празнувахме слизането на Сина Божий на земята. Настана денят, когато тържествено честваме Неговото Възнесение на небето. И тогава Църквата зовеше към нас: „Христос е на земята - възнесете се”. Не подобава ли днес тя да въззове към нас: „Христос е на небесата – възнесете се”. Търсете това, що е горе.
Проповед в Неделята на Слепия
Голямо нещастие е да се родиш сляп. Защото слепецът нищо и никого не вижда, затова и не вижда съблазните и греховните дела. Но душевната слепота е много по-гибелна за човека, защото слепецът по душа вижда нещата, особено духовните, в превратен вид – затова и той във всичко греши, и другите отбива от правия път.
Поучение в Неделя на Самарянката
За поклонението Богу с Дух и с Истина
„Истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.”
Иоан 4:23
Възлюбени братя! Тази неделя чуваме от Евангелието, че истинските служители на истинския Бог Му се покланят с Дух и с Истина, че Бог търси, тоест желае да има такива поклонници. Ако Бог желае да има такива поклонници, очевидно само такива поклонници и служители Той ще приеме, такива само поклонници и служители са Му благоугодни. Това учение ни е възвестил Сам Синът Божий. Вярваме в учението Христово! С цялата си любов приемаме всесветото Христово учение! За да Го последваме с точност, нека разгледаме какво значи да се покланяме на Бога с Дух и с Истина.
Приветствие към новия Сливенски митрополит Арсений
Светейши владико, като Ви поздравяваме с новото църковно служение, просим Всеподателя Бога да Ви дарува здраве, сили и Своята благодатна помощ в предстоящото нелеко служение на духовен пастир!
Нека Бог изпълни сърцето Ви със свята ревност към Божиите дела, с неуморна грижа за запазване на Светата Православна вяра и Църква в дните на изкушения и съблазни, изобилстващи в нашия богоотстъпен век! Да Ви дарува гореща отеческа любов към многобройните Ви чеда, светителска мъдрост и духовен разум в отговорното архипастирско служение! Да бъдете достоен наследник на Вашия предшественик митрополит Йоаникий, и също такъв неуморен труженик на Божията нива и сеятел на Божието слово!
Слово в Неделята на разслабения
Послушайте, братя мои, слово за днешното четиво от Деянията апостолски. В това четиво се говори за изцеляването от апостол Петър чрез името на Иисус Христос на разслабения Еней, човек от град Лида, и за възкресението от мъртвите също от апостол Петър в град Иопия (Яфа) на една добродетелна жена на име Тавита, посредством молитва и след повелението „станѝ” (Деян. 9:32-42).
Неделя Трета след Пасха, на Мироносиците
„Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал” (Марк 16:7).
Петър се отрече от Христа, но и той не е забравен. Той е отделен от учениците и е поставен като че извън апостолския лик: „Идете, обадете на учениците Му и на Петра”. Велико снизхождение! Безпределна любов! Нека дори отреклият се, но пролял сълзи на себеосъждане, да се приобщи към първата радост от Възкресението.
Вася Тлъстичкия
Във времената на моето детство живееше в нашия град Орехово-Зуево един юродив, когото всички наричаха Вася Тлъстичкия. Той беше невисок на ръст, но тежеше доста. Всички орехово-зуевски вярващи много го обичаха и изразяваха любовта си, като постоянно се опитваха да го нахранят с нещо вкусно.
Слово за 2-ра Неделя след Пасха
„Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам” (Ин. 20:21).
Чудна работа! Колкото светите апостоли били плахи и боязливи преди смъртта на Господа, толкова смели и мъжествени станали те след Неговото възкресение!
Как е най-лесно да се спаси човек
Запитали веднъж старец Леонид Оптински как е най-лесно да се спаси човек. В отговор той казал:
Ето как – да си простосърдечен като Апостолите, да не прикриваш своите човешки недостатъци, да не се преструваш на много благоговеен, да не лицемериш – това е пътят на нашето спасение.
Христос Воскресе!
Христос Воскресе! Ангелите възпяват на небесата своя Възкръснал Творец. С нестихващи песни те прославят Победителя на дявола и смъртта. Ликуват всички природни сили, всички стихии тържествуват и славят Възкръсналия. Победени са злото и тлението, изчезва всичко скверно, което било привнесено в природата при грехопадението на Адам. Днес ще се обнови за нетление цялото естество за вечното Царство Божие, в което няма да има никаква нечистота!
Велика Събота
След това (разпятието) идва Йосиф от Ариматея – ученик Иисусов (Иоан 19:38), не от дванадесетте, но може би от числото на седемдесетте ученици. С мисълта, че кръстът най-сетне е укротил яростта (на иудеите), Христовите последователи безбоязнено идват да се погрижат за погребението.
За Кръста Христов
Ти се плашиш от греховете си! А за кого е дошъл Господ в този свят? За какво е претърпял страдания и позорна смърт, като е пролял пречистата Си и безценна кръв? – За да изкупи грешниците и да умие греховете им с Кръвта Си.
Велики Петък
Извършеното над Него бе крайна степен на поругание. Не част от тялото, цялото тяло понасяше страдания: главата – от венеца, тоягата и ударите, лицето – от заплюването, бузите – от плесниците, цялото тяло – от бичуването, обличането в багреница и притворното покланяне, ръката – от тоягата, която Му дадоха да държи вместо скиптър, устата – от поднесения оцет.
Велики Четвъртък
„Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете и че от Бога е излязъл и при Бога отива, стана от вечерята, съблече горната Си дреха и като взе убрус, препаса се; после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан” (Иоан 13:3-5).
Виж, как не само с умиването, но и с други действия Христос показа Своето смирение. Той стана не преди да възлегнат, а когато всички вече бяха възлегнали. После не просто уми, но първо си свали одждата. Но и дотук не спря, а се препаса с убрус; и с това обаче не се задоволи, а Сам наля вода, не заповяда на някого да налее.