Роден през 1963 г. скандален деятел на „мисионерството” , знакова фигура на масовата култура за периода от 1990 до 2000 година, шоумен, търсен от руските масмедии на постсъветския период; „Жириновски” в Църквата.

(примерен спор на православен с модернист)

О. Александър Шмеман е доста известен и за православния християнин никак не е трудно да попадне на някоя дискусия в Интернет, където се обсъждат неговите отклонения от Православната вяра. Направи ми впечатление, че тези дискусии често протичат по точно определен начин, който е приложим към всички дискусии на православните с модернисти. По-долу прилагам схема на една такава дискусия, за да могат желаещите да се запознаят с нея и да не хранят прекалено големи илюзии за обръщането на модернистите, нито пък да се осланят на силата на доводите. Смисълът на тези дискусии е по-скоро в утвърждаването на православните, а при излагането на доводите – остава ни да се надяваме само на Бог. Тя звучи примерно така:

Понеже всеки от нас се е добрал до Бога и Църквата по всевъзможни съмнителни пътища и начини, това е довело до пагубни последствия за вярата ни, а именно - до ненавистта. Ако духовното ни знание бе получено по систематичен начин, какъвто е религиозното образование в училище или пък духовно обгрижване в семейството по надлежния ред и със спазване на определен морал, нравствени норми и редовно посещение на храм – нямаше да се стигне до тая клинична картина на нашенския християнин.

В безумната си радост ми съобщавате, че Вашата дъщеря е избрана за кралица на красотата и буквално очаквате моите поздравления. А на мен дори да пиша за това ми е срамно и вместо поздравления Ви изказвам най-дълбоките си съболезнования.

Това е дълга история.
Но аз ще ви я разкажа накратко.
13 века в 13 абзаца.

1.

Искаш ли да седиш у дома си и да узнаеш без много трудно и опасно пътуване миналото на всички царства на тоя свят и ставащите сега събития в тях и да употребиш тия знания за умна наслада и полза за себе си и за другите, чети историята!

„Тъй като богословските диалози не могат да разрешат въпроса за различието на догматите, те не разглеждат и факта, че съществува непреодолима пропаст” казва професорът от Богословския факултет на Солунския Университет г-н Димитриос Целенгидис в реч, произнесена в Лариса, цитиран от „Православен апологет”.

Професорът от Богословския факултет на Солунския Университет г-н Димитриос Целенгидис в реч, произнесена неотдавна по време на конференция, организирана от местния Богословски съюз и християнския център „Апостол Павел”, е изказал мнение, че римокатолицизмът и протестантизмът не могат да се разглеждат като Църкви и че са „ереси”. Разгръщайки темата на своя доклад „Значение на догматите в диалога с инославните за достигане на единство в Христа” („H σημασία του δόγματος στους διαλόγους με τους ετεροδόξους για την εν Χριστώ ενότητα”), г-н Целенгидис подчертал, че догматите, явяващи се индекс и свидетелство за православно мислене, би трябвало да са първо и основополагащо условие за диалога, имащ за цел възвръщането на заблудените в Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква. Тази Църква, както той подчертава, се явява не някоя друга, а именно Православната, от която римокатолиците са отпаднали през 1054 г. по причина на техните догматически отклонения, най-главното от които е „filioque”. В основата на това учение е залегнала вярата, че Светият Дух изхожда не само от Отца, (съгласно православния Символ на вярата), но и от Сина.

Невъзможно е да се ударят и разбият такива централни канони, каквито са каноните на Православното празнуване на Пасхата, без да се получи голямо сътресение в Църквата. И за да стане по-безболезнено предстоящото унищожаване на тези канони, вече отдавна, а и в наши дни все по-упорито се говори за “остарели”, “излишни”, “неуместни“, “практически изоставени и от никого неспазвани”, “излезли от употреба” и “отменени, т.е. неприлагащи се и фактически загубили своята значимост канони”^[1].

Повод за създаването на този сайт е стремежът да се направи оценка на съвременните опасности за църковното съзнание от позицията на Православното вероучение и светоглед. В това дело се ръководим от примера и духовните наставления на патрона на нашия сайт – иеромонах Серафим Роуз.

Основните опасности за съвременния християнин са икуменизма, новия календар, неверието, религиозното безразличие, рок-мисионерството, отричането на чудесата в Православната Църква, отричането на Православното благочестие и аскетизъм, ревизията на каноните и Църковната история, релативирането на правилата за духовен живот и изобщо всички пагубни за Църквата тенденции, които имат за теоретична основа модернизма.

Александър Павлович Таушев се родил на 19 октомври/1 ноември 1906 година в град Казан в благородно семейство. Баща му бил държавен служител и според изискванията на службата семейството често пътувало из Русия и това позволило на младия Александър да опознае сърцето на Светата Русь – нейните манастири и светини. И въпреки че Александър рано напуснал родината си, споменът за тези свети места го съпътствал през последвалите години от живота му. От ранно детство Александър проявявал интерес към книги с духовно съдържание, като напр. „Невидимая брань” и още на седем-осем годишна възраст почувствал отчуждение от обикновения светски живот и подсъзнателен стремеж към монашество.

(1934-1982)

Иеромонах Серафим, в света Юджийн Роуз е роден на 12 август 1934 г. в Калифорния, в курортното градче Сан Диего. Израснал в типично американско протестантско семейство. Още от дете впечатлявал учителите с необикновената си даровитост.

Той завършил с отличие началното училище и в 1952 г. постъпил в колежа Помона, близо до Лос Анджелос. По това време Юджийн започнал да изпитва дълбоко неудовлетворение от варианта на християнство, който предлагал протестантизма.

(1896-1966)

Животът на архиепископ Иоан Максимович така необикновено бе пронизан от християнски добродетели и благодатта на Светия Дух, че това го превърна в стълб на истинското Православие и пример за християнски живот от вселенско значение. Той беше обединил в себе си три типа висши християнски прояви, които рядко се срещат в съчетание една с друга: беше смел и уважаван църковен иерарх; аскет, въплъщаващ традицията на стълпничеството и приел върху себе си най-строга аскеза; юродив заради Христа, учещ хората на онова "безумие", което превъзхожда мъдростта на този свят.

Този разказ не може да се нарече пълна биография на архиепископ Иоан; той е само подбор на материал, с които вече разполагахме, представени под формата на предварително жизнеописание на този свят човек. Съставено е от Братството на св. Герман, основано с благословията на архиепископ Иоан, (който копнееше за канонизация и на преп. Герман, след тази на о. Иоан Кронщадски), за да мисионерства посредством печатно слово. Сега, напълно в духа на тази мисия, наш дълг е да кажем истината за този мъж, който въплъщаваше в себе си Христовия живот в нашите мрачни времена, когато истинското християнство е вече почти изчезнало.

Писмо до една жена

Вие питате как да подготвите сина си за причастяването със Светите Тайни за пръв път и може ли да се причастите с него на Благовещение и на Велики Четвъртък.

Бог е огън, който изтребя, Евр. 12:29. Когато даден предмет се докосне до огъня, той се променя – или изгаря, или се закалява.

Така и човекът, който се докосва до Бога – или погива, или се спасява.

„Пътища на руското богословие” - (Париж, 1937 г.) е капиталното съчинение на прот. Георги Флоровски, представляващо обзор на руското богословие от Кръщението на Русия до началото на ХХ век в неговата връзка и (мнимо) откъсване от богословието на Светите Отци и „византизма”.