Днес 30 юни 2024 г. бе избран новият предстоятел на Българската православна църква – Българска патриаршия: Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил.

„Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28).

Днес честваме паметта на всички светии, които са се подвизавали на земята с добрия подвиг на вярата и добродетелите и са се преселили на небесата за вечно упокоение и радост.

По време на смутовете и протестите, които неотдавна новата синодалната наредба, касаеща процедурата по избор на епархийски архиерей, предизвика сред вярващите, на дневен ред застана въпросът относно участието на миряните в църковното управление. Многократно ни беше заявявано, че практиката застъпена в наредбата – митрополит да бъде избиран от своите събратя митрополити, без участието на миряни и низш клир – било нарушение на принципа за съборност на Църквата, защото така не се бил чувал гласът на „Божия народ”.

Припомням си това, което някой ми бе разказвал, че зад гроба душата бива посрещана от всички, за които и на които тя се е молила през живота си. Колко утешително е това! Колко милостив е Господ към нашите души, че прави тъй, щото те тозчас след навлизането в още непознатата за тях страна, да бъдат посрещани от познати им души и духове!

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Когато някога Бог, Творецът на света, завършвайки творението Си, починал от Своите дела, така и сега Божият Син завършва Своето служение на земята. Той завърши това, за което и беше изпратен: изкуплението на падналата твар със Своята кръстна смърт, даруването на вечен живот на тази твар със Своето животворящо Възкресение и възвеждането на нас, Адамовите чеда, в небесните обители чрез Своето преславно Възнесение.

„Търсете това, що е горе” (Кол. 3:1).

Отмина денят, когато ние празнувахме слизането на Сина Божий на земята. Настана денят, когато тържествено честваме Неговото Възнесение на небето. И тогава Църквата зовеше към нас: „Христос е на земята - възнесете се”. Не подобава ли днес тя да въззове към нас: „Христос е на небесата – възнесете се”. Търсете това, що е горе.

Голямо нещастие е да се родиш сляп. Защото слепецът нищо и никого не вижда, затова и не вижда съблазните и греховните дела. Но душевната слепота е много по-гибелна за човека, защото слепецът по душа вижда нещата, особено духовните, в превратен вид – затова и той във всичко греши, и другите отбива от правия път.

За поклонението Богу с Дух и с Истина

„Истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.”

Иоан 4:23

Възлюбени братя! Тази неделя чуваме от Евангелието, че истинските служители на истинския Бог Му се покланят с Дух и с Истина, че Бог търси, тоест желае да има такива поклонници. Ако Бог желае да има такива поклонници, очевидно само такива поклонници и служители Той ще приеме, такива само поклонници и служители са Му благоугодни. Това учение ни е възвестил Сам Синът Божий. Вярваме в учението Христово! С цялата си любов приемаме всесветото Христово учение! За да Го последваме с точност, нека разгледаме какво значи да се покланяме на Бога с Дух и с Истина.

Светейши владико, като Ви поздравяваме с новото църковно служение, просим Всеподателя Бога да Ви дарува здраве, сили и Своята благодатна помощ в предстоящото нелеко служение на духовен пастир!

Нека Бог изпълни сърцето Ви със свята ревност към Божиите дела, с неуморна грижа за запазване на Светата Православна вяра и Църква в дните на изкушения и съблазни, изобилстващи в нашия богоотстъпен век! Да Ви дарува гореща отеческа любов към многобройните Ви чеда, светителска мъдрост и духовен разум в отговорното архипастирско служение! Да бъдете достоен наследник на Вашия предшественик митрополит Йоаникий, и също такъв неуморен труженик на Божията нива и сеятел на Божието слово!

Послушайте, братя мои, слово за днешното четиво от Деянията апостолски. В това четиво се говори за изцеляването от апостол Петър чрез името на Иисус Христос на разслабения Еней, човек от град Лида, и за възкресението от мъртвите също от апостол Петър в град Иопия (Яфа) на една добродетелна жена на име Тавита, посредством молитва и след повелението „станѝ” (Деян. 9:32-42).

„Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал” (Марк 16:7).

Петър се отрече от Христа, но и той не е забравен. Той е отделен от учениците и е поставен като че извън апостолския лик: „Идете, обадете на учениците Му и на Петра”. Велико снизхождение! Безпределна любов! Нека дори отреклият се, но пролял сълзи на себеосъждане, да се приобщи към първата радост от Възкресението.

Във времената на моето детство живееше в нашия град Орехово-Зуево един юродив, когото всички наричаха Вася Тлъстичкия. Той беше невисок на ръст, но тежеше доста. Всички орехово-зуевски вярващи много го обичаха и изразяваха любовта си, като постоянно се опитваха да го нахранят с нещо вкусно.

„Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам” (Ин. 20:21).

Чудна работа! Колкото светите апостоли били плахи и боязливи преди смъртта на Господа, толкова смели и мъжествени станали те след Неговото възкресение!

Запитали веднъж старец Леонид Оптински как е най-лесно да се спаси човек. В отговор той казал:

Ето как – да си простосърдечен като Апостолите, да не прикриваш своите човешки недостатъци, да не се преструваш на много благоговеен, да не лицемериш – това е пътят на нашето спасение.