Съвсем скоро след Рождеството на Христа се чува глас в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плаче за децата си, и не иска да се утеши, защото ги няма (Мат. 2:18).

Не плачи, не унивай, не скърби много, когато хората те обиждат, когато те притесняват, отнемат ти щастието или спокойствието. Те не могат да ти отнемат Бога и вечното спасение. Напротив, заради това, че хората ти отнемат щастието в този живот, Господ ще те възнагради с блаженство след смъртта; и за временните безпокойства, които търпиш тук, Той ще ти въздаде с вечен мир там отвъд.

В тази статия ще разгледаме най-разпространения мит за Рождество Христово. Сигурно почти всички читатели са го чували. Става дума за твърдението, че на 25 декември се отбелязвал голям езически празник в Римската империя, а Църквата нарочно определила този ден за празнуване на Рождество Христово, за да "погълне", инкултурира и християнизира този езически обичай^[1]. Това е краткото изложение на идеята.

В днешното евангелско четиво се проследява родословието на нашия Господ Иисус Христос.

Има родове благословени и има родове проклети. Проклет е родът, от който произлязъл предателят Иуда. Очевидно има особено проклятие и върху Дановия род, тъй като според Откровението на свети апостол Иоан Богослов при края на света от този род няма да има нито един, който да е запечатан от ангела, тоест да е годен за Царството Божие. От всички родове на Израиля се намерили угодни на Господа, а само от Дановия род нямало ни един.

Уважаеми Л. А.,

Получих от Вас като подарък книгата с Вашите илюст­рации. Благодаря!

Но какво беше моето удивление и огорчение, когато видях, че сте поставили моето име като съавтор на Вас и на Виктор Юго, като сте написали за това във Вашето предисло­вие.

Спомнете си как мнозина от вас посрещнаха Нова година и хладнокръвно преценете – прилича ли това на нещо християнско? До полунощ да играете на карти или да плямпате разни глупости, а точно в полунощ, на границата между старата и новата година, да вземете чаши с вино и да се въртите – какво е това и има ли в него някакъв смисъл?

Бог, Господарят на времето и на живота ни, ни е дал да изкараме една година и ни въвежда в друга. Какво е уместно да направим в минутата на този преход?

„И почнаха всички като сговорени да се извиняват” (Лк. 14:18).

Господ е подготвил голяма вечеря и велико празненство в Своето Царство, в Своя дом. Това царство е царство на благодатта, а този дом е Църквата Божия.

Старецът каза: Който живее в послушание към духовния отец, има по-голяма награда от онзи, който живее в пустинята, като се уедини.

Днешното евангелие ни разказва за тайната на благодарението. Десет прокажени се изцелили. И един от тях се върнал да въздаде слава на Бога и да Му принесе благодарност. Но защо не се върнали всички при Христос, за да Му благодарят за това чудо? Защо ги няма девет от десетте? Къде са останалите?

Нима хиляди хора не получават изцеление всеки ден? А в храма на молитва стоят само няколко десетки. Нима на всички Господ не дава слънчева светлина? А само малцина идват с благодарение. Нима мнозина не се радват на любов и земен успех, и на богатство, и на мъдрост, и на веселие, и на другари и приятели, и на челяд и потомство? Но къде са те? Само един от десет благодари за всичко на Бога.

Единствено разбирането за ценността на Божественото Откровение е това, което обуздава народа и му дава щастие и спокойствие. В Писанието е казано: „Без откровение свише народът е необуздан, а който пази закона, блажен е” (Притчи 29:18).

За това, че за богатия е трудно да се спаси

Гордостта и тщеславието се раждат от богатството; богатството пък бива всякакво. Казват за някого: този човек има много пари, друг има много имот, трети е богат със знания; четвърти има много роднини и приятели, пети има добро здраве и красота; ние пък казваме, че всяко такова богатство, което е в света и от света е придобивано, и на което се надява човек, – всяко такова богатство е нищо, защото служи на човека само до гроба – и парите, и земята, и вещите, и роднините, и служебното положение, и познанията – всичко това остава от тази страна на гроба.

На пазара вече е православният юлиански календар за 2025 година. В него е предоставена информация за богослужебния Устав, различните служби, постните периоди, постите и прочее полезна информация.

Тъй като през 2025 г. е планирано икуменическо честване на 1700-годишнината от Първия вселенски събор (325 г.) от православни и от еретици, на което ще се разгледат и перспективите за съвместно празнуване на Пасха, в календара е направен подробен преглед на апостолските и светоотечески установления за Празника на празниците, като също така се отговаря ясно и аргументирано на въпроса защо такова празнува­не е абсолютно забранено от каноните и се счита за тежък грях.

Лк. 13:10–17

Еф. 6:10–17

Веднъж в синагогата Господ Иисус Христос изцелил една прегърбена жена. Може би другите са виждали просто един болен човек, но Господ видял и „немощния дух” в нея. Случва се понякога злият дух да всява ужас у всички наоколо, но се случва и той да вреди само на обзетия от него. Във всеки случай неговата природа е враждебна на Бога и Неговото творение. И истинският последовател на Христовото дело води „борба не против кръв и плът”, а за самия човек, за неговата душа и тяло „против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата”.

Братя! На този ден преди повече от две хиляди години била въведена в храма Майката на Господа, Царицата Небесна.

„Тъй бива с тогова, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога” (Лк. 12:21).

Евангелието чрез притча ни представя един богат и користолюбив човек, който като получил изобилен урожай от жито, не помислил нито за благодарение към Бога, нито за човеколюбие към ближния нуждаещ се от препитание, но взел да си прави планове къде да събере многото жито и как да го запази за много години, предвиждайки за себе си от користолюбив човек да стане лентяй потънал в разкош.