Това са показанията на г-н Аруп Чатерджи, изпратени до Комитета, отговарящ за  беатификацията/канонизацията на м. Тереза, февруари, 1998 година

Бидейки лаик и незапознат с църковните процедури, не съм много подходящ, за да мога да предоставя показания от по-официално или техническо естество пред Комитета. Въпреки това през последните години започнах силно да се интересувам от м. Тереза и бих казал, че може би съм успял да изследвам нейната дейност в по-голяма дълбочина от когото и да е друг. Но също така считам, че бидейки човек, който е роден, отгледан и получил образованието си в Калкута, съм достатъчно подходящ да дам показания пред Комитета. Последният може да ме повика по всяко време, за да ги представя лично.

През годините често ме е поразявало голямото несъответствие между думите на м. Тереза и нейните дела и тук смятам да приведа само няколко примера.

М. Тереза хиляди пъти е заявявала, че „прибира хора”, живеещи на улицата, с линейки от нейния приют. Подобно изявление, изпълнено с най-различни подробности, беше чуто и по време на церемонията по нейното награждаване с Нобелова награда за мир. Всъщност обаче нейният орден не е прибирал (и все още не прибира) никакви бедни люде от улиците на Калкута по този начин. Нейният орден никога не е предоставял подобна услуга за бедняците в града. Ако човек позвъни на телефоните на нейния приют за умиращи в Калигат, отговаря му се накратко, че трябва да се обади на телефон 102 (телефонът на фирмата, отговаряща за линейките в Калкута), за да бъде изпратено превозно средство на въпросната фирма, което да закара бедните до Калигат.

Смятам, че м. Тереза съзнателно е подвеждала света по този въпрос, за да закрепи както собствения си имидж, така и този на вярата си. Фактът, че тя никога не е предоставяла никакви линейки за прибиране на бедните, (въпреки непрестанните й заявления, че го прави) е още по-значителен, защото е имало хора, които са дарявали много подобни превозни средства на нейния приют. Всъщност тези линейки биват използвани в повечето случаи за превозването на монахини от приюта до най-различни дестинации, най-често до църкви и обратно. Смятам, че това е явна злоупотреба с доверието, което хората са гласували на м. Тереза.

„Майка” Тереза е цитирана в множество публикации (написани от нейни приятели и последователи), в които заявява, че нейният орден в Калкута изхранвал между 4000 и 9000 души всеки ден. Нямам представа какво е имала предвид м. Тереза, цитирайки тези цифри, но според фактите нейните кухни за бедни в Калкута (които са две или три на брой) не са изхранвали, а не биха могли да изхранват повече от 300 човека на ден (като дори тази цифра е прекалено щедра). Комитетът също трябва да вземе под внимание и купоните, които бедните трябва да притежават, за да могат да получат храна в някоя от кухните. За разлика от християните (католици), живеещи в бедните квартали на Калкута, повечето от които притежават въпросните купони, изключително трудно е за бедните,  принадлежащи към други религии, да си ги набавят. Това нагледно показва лъжовната същност на твърденията на м. Тереза, че се отнася към всички бедни по един и същи начин, без значение от религията, която изповядват. Относно този проблем бих искал да допълня, че в приютите на м. Тереза единственото позволено богослужение е католическото, докато извършването на което и да е друго е напълно забранено. За тази практика трябва да бъде съдено в контекста на това, че католиците, приютени в домовете на м. Тереза, са изключително малко на брой. Бих искал да напомня на Комитета за следното изявление на м. Тереза, което тя е правила неведнъж: „Аз помагам на индуиста да стане по-добър индуист, на мюсюлманина да стане по-добър мюсюлманин...” и т.н. Знаейки всичко това, практиката да не се дава право на приютените от м. Тереза бедняци да следват избраните от тях религии, може да бъда окачествена като груба и унизителна.

М. Тереза веднъж беше заявила, че „ако имаше бедни хора на луната, бихме отишли и там”. Също така много пъти е казвала, че не би отказала помощта си на нуждаещ се независимо какъв е той. Истината обаче е съвършено друга: орденът на м. Тереза следва много стриктна процедура, според която се определя на кого да се помага и на кого - не. Орденът на м. Тереза никога не помага на хора, независимо колко бедни или безпомощни са те, ако имат някакви роднини - за подобни хора орденът й дори има и специален термин – „семейни случаи”.

Един от най-известните лозунги на м. Тереза беше: „Доведете ми това нежелано дете”. В нейната реч по повод приемането на Нобеловата награда за мир тя каза следното: „Нека да си върнем детето. ... Какво сме направили за децата? … Наистина ли сме направили достатъчно, за да  бъдат децата ни желани?” Ако разгледаме какво е направила тя за бездомните деца в Калкута, ще видим, че нейната дейност е доста далече от този идеал. Въпреки изказванията й вратите на приюта на м. Тереза никога не са били отворени за всички бедни, нито дори за бедни деца. За да бъде допуснато дете в приюта, дори и да е бедно или тежко болно, родителите му трябва да подпишат формуляр, чрез който се отказват от него и прехвърлят родителските си права на организацията на м. Тереза. Притежавам видео материали за един такъв случай, заснети пред вратите на приюта.

Би било добре Комитетът да вземе показания от бездомните деца, живеещи около приюта, срещу които м. Тереза многократно е подавала оплаквания в полицията, задето, според нея, дразнели чужденците, дошли да посетят „живата светица”. Мога да предоставя видео интервюта с някои от тези деца.

В известното й писмо до индийския министър-председател Морарджи Десаи през 1978 година майка Тереза не само протестира срещу неговия опит да ограничи католическото мисионерство в страната, но и посочва, че поддържа „102 центъра” за семейно планиране в Калкута. Такива центрове обаче никога не е имало! В речта си на церемонията по връчването на Нобеловата награда за мир тя заяви, че в Калкута са се родили „61,237 деца по-малко”, благодарение на дейността на нейния орден, свързана със семейно планиране. При положение, че няма как да има каквито и да е доказателства, които биха могли да подкрепят подобна статистика, изявлението на м. Тереза трябва да бъде окачествено като лъжливо.

В броя на американското списание „Ladies Home Journal” от април 1996 г., м. Тереза казва, че искала да умре като бедните в нейния дом за умиращи в Калигат. Това изказване е изключително скандално, не само защото тя неведнъж се е ползвала от услугите на едни от най-скъпите клиники в света, но и защото е била тяхна пациентка много преди да даде въпросното интервю. Сред болниците, в които е получавала лечение, са клиниката „Scripps” в Ла Хола, Калифорния, и болницата „Gemelli” в Рим. Тя също се е лекувала многократно в болниците „Woodlands” и „Belle Vue” в Калкута, лечението в които е финансово недостъпно за 99% от населението в Индия. Също така многократно е получавала изключително скъпи лечения в института за сърдечни заболявания „Birla” в Калкута.

Когато страдащата от сърдечно заболяване м. Тереза беше на смъртния си одър, в стаята й имаше, специално докарана за нея, възможно най-сложната и скъпа медицинска апаратура. Подобна привилегия в повечето случаи се полага само на царе, президенти и диктатори. В този контекст бих искал да посоча още един пример за голяма разлика между думите на м. Тереза и делата й. През 1984 г. тя публично отказа да й бъде направена операция в медицинския център „Св. Франциск” в Питсбърг, съобщавайки пред медиите, че не може да приеме да й направят операция, струваща 5000 лири. Въпреки това още същата година си направи същата операция в Ню Йорк и то на по-висока цена.

Смятам, че м. Тереза, както и всеки друг човек, заслужава най-добрата медицинска грижа, но самата м. Тереза се е провалила не само в предоставянето на елементарно лечение, от което са се нуждаели приютените от нея, въпреки големите й финансови възможности, но и в това, че е налице пълна липса на достойно отношение към тях. На хората в приюта не са предоставени легла, а хамаци, от които им е забранено да стават, дори и за да се поразтъпчат. Има пълна забрана на каквито и да е срещи с външни хора. За хората е достъпна само една обща тоалетна. Въпреки че всички хора в приюта са смъртно болни, единствените медикаменти, които получават, са обикновени обезболяващи. Независимо от това, че много от смъртно болните страдат от заразни болести, в приюта на м. Тереза многократно биват използвани едни и същи ръкавици и игли. Тук трябва да подчертая, че в дома за умиращи в Калкута орденът се грижи за по-малко от 100 човека. Възниква следният въпрос: след като хората, нуждаещи се от помощ там са толкова малко на брой, не е ли основателно изискването, да получават поне някаква, съответстваща на общите стандарти, грижа?!

С  изключение на простата храна, която се дава на приютените, режимът в приюта е изключително строг, някои дори биха го нарекли варварски. Освен вече споменатите проблеми, бих искал Комитетът да разгледа и практиката за задължителното бръснене на главите на всички пациенти, включително и на тези от женски пол; в контекста на индийската култура, дългата коса се счита за изключително важен атрибут на всички жени, дори и за бедните и тежко болните.

Дори да решим да не обръщаме внимание на стандартите на лечение и грижа в центъра в Калигат (разбира се, смятам, че Комитетът би трябвало да обърне внимание на печалното състояние на този център в контекста на огромните финансови възможности на м. Тереза), нейният провал се състои най-вече в това, че тя не е проявила дори най-елементарна „любов и уважение” към приютените от нея, въпреки многобройните й изказвания, че го прави. Девизът на м. Тереза беше: „Вие Ми причинихте това”, намеквайки за страданията на Христос, и много пъти е разказвала колко „красота” имало в страданията и болката. И пак стандартът за нея е един, а за хората в приюта й - съвършено друг. Самата тя никога не се е лишавала от обезболяващи и упойващи средства.

М. Тереза, въпреки имиджа си на жена, живееща живот в пълно смирение и преизпълнен със страдания, често пътуваше около света в самолети първа класа, което е недостъпно за повечето хора, с изключение на най-богатите. Да, наистина, самата тя не си е плащала билетите (това правеха авиолиниите), но все пак смятам, че и това е прахосничество, защото повечето от тези пътувания бяха с чисто религиозна цел, а не благотворителност. Целта на повечето от нейните пътувания (включително и последното през май 1997 г.) беше да присъства за даването на обети на нейните монахини. Също така често пътуваше до Ватикана, за да се среща с папата; по време на пътуванията й до други дестинации многократно се отбиваше и до Ватикана, като по този начин се отклоняваше от пътя, и понякога правеше това по два пъти - на отиване и на връщане. Може ли Комитетът да оправдае тези така чести и скъпи пътувания, които в повечето случаи са били само с религиозна цел, на жената, която винаги твърдеше, че най-важното нещо за нея е грижата за бедните? Пътувайки първа класа, м. Тереза често убеждаваше другите пътници да й дават храна за бедните. Това правеше добро впечатление на хората около нея и по този начин тя си създаваше имиджа, че където и да се намира и каквото и да прави, никога не забравя за „каузата” да се грижи за бедните. Така м. Тереза успяваше да скрие истинската цел на луксозните си пътувания.

Въпреки честите й заявления, че не се интересува от политика, м. Тереза гласуваше по време на изборите в Индия; това потвърждава и авторката Айлийн Иган в една от официалните биографии на м. Тереза. Нейните монахини също гласуваха и тя правеше всичко възможно, за да ги накара да дават гласа си в подкрепа на определени политици. Тук отново виждаме въпиюща разлика между думи и дела.

Говорейки за политика, няма съмнение, че най-скандалните действия на м. Тереза са свързани с нейната подкрепа за извънредното положение в Индия (1975-1977). По това време демократичните права там бяха нарушени и хиляди протестиращи и активисти (социални и политически), биваха арестувани и пращани в затворите без съд и присъда. Правителство по това време извършваше и много по-сериозни престъпления. Добре е Комитетът да знае, че по това време се провеждаше политика на насилствена стерилизация на социално слаби мъже. И въпреки всичко това м. Тереза официално одобри извънредното положение (това също е потвърдено в биографията й), за да помогне на приятелката си - тогавашната министър-председателка на Индия Индира Ганди. Комитетът трябва да реши дали това действие подобава на една „светица”. Важно е да сравним тези действия на м. Тереза с нейната намеса в политиката, когато през 1978 г. индийският парламент обсъждаше закона за свобода на религията, който тя не се притесни да критикува. В първия случай, когато бяха застрашени човешките права, тя подкрепи тези, които ги нарушаваха; във втория случай, когато католицизмът в Индия беше заплашен, тя не се поколеба да протестира срещу властите. Не бих я критикувал, ако беше замълчала и в двата случая.

Комитетът също трябва да проучи начинът, по който тя ухажваше медиите, при това го правеше доста селективно. Съзнавам, че е важно за една международна организация, каквато е и „Мисионерките на Милосърдието”, да бъде подпомагана от медиите и не смятам, че действията на м. Тереза са били неправилни в това отношение, но споменавам този проблем, защото м. Тереза винаги е казвала, че ненавижда всякакъв тип реклама.

Думата „светец” в най-общ смисъл предполага човек, който е необикновено добър и добродетелен; човек, който е над дребнавостта и който не прави реклама на добродетелите си или поне не ги преувеличава. Да, м. Тереза имаше добродетели и беше добър човек, но дали тези качества бяха изключителни или не - оставям на Комитета да реши. Настоявам обаче Комитетът да не се води само от нещата, които м. Тереза е казвала, но да погледне отвъд тях. Като католичка м. Тереза наистина беше изключителна - по-голямата част от средствата на нейната организация се харчеха за религиозни дейности, като например обучението на монахини, послушници, монаси и свещеници, както и за разноските по издръжката на католически манастири и други подобни учреждения. В разговорите си с журналисти (които бяха често явление), говорейки за многото учреждения, за които била отговорна, винаги пропускаше да спомене, че по-голямата част от тях не са приюти за бедни, а по-скоро манастири и жилища за служители на католическата църква.

В този контекст бих искал да спомена и даренията, които тя получаваше от хора със съмнителна репутация. Например през 1991 г. получи много пари от Чарлз Кийтинг, който беше откраднал повечето от тях от американски инвеститори, много от които съвсем не са били богати. След ареста на Кийтинг, м. Тереза отказа да върне каквито и да било пари на властите, въпреки молбите им. Нима м. Тереза си е мислела, че е над земните закони? Ако тя се беше съгласила да върне поне част от парите, някои от инвеститорите, измамени от Кийтинг, щяха да получат парите си обратно. Логиката на м. Тереза е, че е използвала парите на богатите, за  да помага на бедните. Този начин на мислене е безобразен, не само защото съзнателно е използвала крадени пари, но и защото по-голямата част от тези пари са били похарчени за дейността и разходите на нейната църква, а не за подпомагане на бедните.

Ако Комитетът вземе решението да провъзгласи м. Тереза за светица заради това, че е била изключителна католичка, то в такъв случай тази „чест” би била заслужена. От друга страна, ако светостта е нещо, което Комитетът може да присъди на човек, който е изключително честен, смирен, посветен на грижа за бедните, свободен от всякаква лъжа и най-вече, човек, който е необикновено почтен, то, според мен, м. Тереза не е особено добър пример за святост.

Накрая бих искал да попитам Комитета дали точно наименованието „св. Тереза Калкутска” е подходящо за м. Тереза, която уж се е борела срещу абортите, докато в същото време именно Калкута е един от градовете с най-висок процент на извършени аборти в света, в който има стотици клиники, някои от които на броени метри от нейния приют, където се извършват аборти без никакви ограничения?

Deeshaa.org

Превод: Филип Бакърджиев