Вход

Православен календар

„Скандално” писмо на висш представител на съдебната система раздели обществото у нас

 

 

 „В Холандия хомосексуалистите са установили доминация в обществото, наркоманията е почти изцяло легализирана, а съществува и официално партия на педофилите, която се домогва до участие в парламента“ – твърди висш представител на съдебната система.

Едно „скандално” писмо от миналия декември разбуни вчера духовете и раздели на две интернет обществото у нас. Негов автор е Пламен Стоилов - бившият вече Председател на Камарата на следователите в България и член на Висшия съдебен съвет.

През декември миналата година друг член на ВСС изпраща до Стоилов покана за участие в работна среща, в която участва експерт от Холандия и именно неговото присъствие е една от причините Пламен Стоилов да отклони поканата. По-долу предаваме отговора му без съкращения, позволявайки си единствено да поставим в курсив някои места в текста:

„Уважаема г-жо Карагьозова,

Получих поканата Ви за участие в работна среща на тема „Механизъм за оценка на работната натовареност в съдебната система на индивидуално и институционално ниво с акцент върху разработени качествени показатели и критерии”.

Темата засяга изграждането на капацитет и подобряване на ефективността на съдебната система. Оценявам високо поканата Ви, като проява на внимание към институцията Следствие, нещо което се среща много рядко в действителността. В същото време прави впечатление, че темата ефективност отново ще бъде обсъждана при отсъствие на понятието справедливост в съдебната система. Очевиден е фактът, че в течение на повече от двадесет години, както законодателите, така и правоприлагащите органи в страната, по един системен и трогателен начин обгрижват правата на обвиняеми и подсъдими лица и в крайна сметка, на извършителите на престъпления. В резултат на това, десетки и стотици автори на тежка и отвратителна престъпност с псевдоними като Хастари, Мастари, Крокодили, Галевци и други подобни, се радват на свободата си и продължават да извършват престъпната си дейност.

Горното причинява страдания на десетки и стотици невинни граждани, които фактически са оставени без защита от държавата и правосъдието. Преди да се случи това обаче, конкретни колеги магистрати, в резултат на вътрешното си убеждение и безкрайната си самостоятелност, са определили, че няма опасност въпросните извършители да се укрият или извършат ново престъпление. По този начин те са предопределили съдбата на бъдещите жертви на престъпления. Този въпрос, освен към справедливостта, има отношение и към ефективността на правораздаването. Всеки опит да бъде поставен въпроса за професионализма и морала на подобни колеги магистрати, до момента или е изцяло игнориран или е срещал яростна съпротива от заинтересованата страна. Това е и основната причина авторитетът на съдебната власт да е изключително нисък.

От друга страна, от писмото Ви разбирам, че в срещата ще участва и експерт от Кралство Нидерландия – „страната идентифицирана с Анализа като държава, успешно наложила модел за измерване на натовареността на магистратите и органите на съдебната власт, с акцент върху качествените показатели”.

Известно е, че това е страна, в която хомосексуалистите са установили доминация в обществото, наркоманията е почти изцяло легализирана, а съществува и официално партия на педофилите, която се домогва до участие в парламента. Мисля, че представители на такава държава не могат да бъдат наши ментори по отношение на проблемите в съдебната власт. Нашият славянски народ не заслужава подобна участ.

Уважаема госпожо Карагьозова, това са причините поради които аз няма да участвам в работната среща, която ще се състои в Националния институт на правосъдието. Зная, че моето отсъствие няма да бъде забелязано от никого, но Ви пиша с надежда, че като член на новия ВСС, ще положите усилия за защита на правата и на пострадалите от престъпления. При това, изразявам становище, което е лично и не ангажира Камарата на следователите в България.

Разчитам на високите Ви човешки и професионални качества, които по стечение на обстоятелствата познавам и ценя. Тъй като смятам, че въпреки всичко ВСС трябва да бъде подкрепен в опитите му за подобряване на ефективността на съдебната система, ще предложа на някой от членовете на Управителния съвет на КСБ да присъства на организираната работна среща.“

Писмото на Пламен Стоилов предизвика изключително негативни реакции в медиите, които единодушно го заклеймиха, че е „шокиращо”, „скандално”, „потресаващо тесногръдо”, „провинциално”, "белег за откровена дебелащина", „сочещо фундаментална липса на толерантност и широта на мисленето” и т.н. Това единодушие е ярко свидетелство за нравствения упадък у онези, които са се заели с мисията да информират българския читател и да оформят неговия мироглед.

За щастие обаче в коментарите под новината и в социалните мрежи е налице силна поляризация на мненията, което показва доколко успешна е и горната мисия. Защото наред с грозните, цинични и арогантни квалификации по адрес на автора и неговото писмо, немалко са и одобрителните коментари, в които Пламен Стоилов е адмириран за своята „доблест”, „смелост”, „откровеност” и „почтеност”. В неговата постъпка някои може и да виждат „липса на професионализъм”, но тя говори за човек, запазил съзнанието за правда и способността да различава добро и зло. Човек, който има достойнството да не приеме да бъде поучаван от гражданин на страна, дотолкова деградирала в морално отношение, че легализирала всевъзможни извращения като брак между хомосексуалисти, педофилия, кръвосмешение, употребата на наркотици и други подобни „достижения” на „демократичния” "цивилизован" свят.

Реакциите у нас обаче са тревожен показател за това, че обществото ни губи способността да различава добро от зло, което е сигурен начин една нация да остане само спомен в историята и да изчезне от картата на света. Св. Иоан Санфранциски и Шанхайски пише по подобен повод следното: „Хората винаги са грешни, но е важно, но е спасително, когато има съзнание за това кое е добро и кое е зло, когато има стремеж към правда, защото само тогава може да има изправяне.” Тоест, дори когато паднеш, да запазваш съзнанието, че си сгрешил, защото само тогава може да дойде и желание да се изправиш. Но когато беззаконието стане норма, тогава нищо вече не може да те извади от тинята на греха.

По-нататък светецът продължава, давайки пример с отечеството си, който доскоро е бил валиден и за нас: „Грешната Москва, столица на грешната Русия, е стигала до дъното на падението в своя исторически живот, но се е изправяла, само защото е било живо съзнанието за правда.”

Днес обаче ето това „съзнание за правда” сме на път да загубим ние, българите, и безвъзратно да се лишим от способността да се изправим, след като стигнем дъното, към което стремглаво летим. Колко дълбоко е нашето падение, след като сме оставили греха победоносно и безнаказано да шества по улиците ни, да влиза в дома ни, да определя възгледите ни, без почти никакво съпротивление от наша страна! Налице е един неистов стремеж той да бъде гримиран като добродетел и оправдан в нашите очи.

Затова винаги е радостно да научиш, че сред нас все още има хора, които знаят какво е това морал, какво е това справедливост, и не са изменили на призванието да останат човеци в един свят, който целенасочено се стреми да разчовечи човека, лишавайки го от човешкия му лик.

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template1.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти