Архим. Павел (Груздев) – една от последните снимки на стареца

- Деца, сега ще ви разкажа как ядох веднъж обяд – ама какъв обяд беше само...

- Архиерейски? - подсказват събралите се при мен енориаши.

- Не, не архиерейски. Познайте какъв!

- Какъв?

- Комплексен*! – отговарям аз. - Това се случи в Питер, тогавашния Ленинград, където по това време служеше владика Никодим.

Веднъж той ми казва: "Отец Павел, излизам по важна работа. Ето ти 25 рубли, иди в някоя столова и обядвай".

Взех аз 25-те рубли. Отивам и виждам надпис: "Столова". Влизам. А там с валенки не пускат, трябва с обувки. Пък аз нямах.

Отидох в друга столова. „Не, - казват ми и там, - трябва с вратовръзка!” Ай да му се не види!

Ходих тук, ходих там, не става, пък съм гладен като вълк. Влизам най-сетне в една столова – не искат нито вратовръзка, нито обувки. "Сядай, дядка" – викат.

Пък аз бях с куфарче. В куфарчето си носех подрасника, скуфийката**, броеничката и книжките. Сядам и оставям куфара под масата.

На касата ми казват: „Имаме само комплексен обяд.” - "Какво пък, давай един!" И платих.

Дадоха ми яхния, едно-друго, ама няма лъжици.

"Знаеш ли какво, дядо, иди до бюфета. Там ще ти дадат прибори."

Е, какво, тръгнах натам. А куфарът оставих под масата. Господи!

Отивам до бюфета, откъдето си вземам прибори. Връщам се после обратно, а на моята маса седнал някакъв селяк и яде.

Викам си: "Ай да му се не види! Аз съм един стар глупак! Що ми трябваше да вземам такъв специален обяд, трябваше да взема нещо по-просто!"

Селянинът в това време сърба здраво. Беше още на супата, затова аз взех второто, заделих си половината, другата половина дадох на него. А той само яде и ме гледа.

Почнах и аз да ям. Гледам - на масата купа с компот. Сипах му на него половината, другата половина оставих за себе си. А той все яде, мълчи и само ме гледа...

Мисля си: „Гледай ти чудак!”

Изяде той супата, без да сваля поглед от мен, обаче не обелва и дума.

И така.

После си тръгна, пък аз доядох останалото и се прекръстих. Сетне поглеждам настрани и какво да видя – свободна маса, а на нея – моят обяд цял целеничък и под масата – куфарът! Сбъркал съм значи масата!...

Тогава полекичка тихомълком си прибрах куфарчето и да ме няма...

Та такъв беше тогава този мой „комплексен обяд”!

Родные мои. Рассказы Архимандрита Павла (Груздева). 

Превод: Десислава Главева

* Комплексен обяд или обяд по зададено меню – еднакъв набор блюда на една цена.

** Скуфия – малка свещеническа шапка.