1. По темата за календара

В предаването си от 25 януари т. г. водещият на „Вяра и общество” Горан Благоев беше поканил в студиото си Проватски епископ Игнатий. Темата беше исканата от госта оставка на патриарха. В хода на разговора обаче водещият изведнъж рязко смени темата и неочаквано се прехвърли на въпроса за стария календар, намесвайки моето име и поддържания от мене сайт „Бъди верен”.

Г. Благоев заяви, че след като в нашата поместна църква е приет новият календар, това прави служенето по него абсолютно задължително, изхождайки от груба административна логика и легализъм, пренебрегвайки духовната същност на този толкова важен за Православната църква въпрос. Многократно е писано, че новият григориански календар е католическо нововъведение в Православната църква, чийто богослужебен живот от самото й създаване до днес - в продължение на повече от две хилядолетия - е организиран по стария юлиански календар. Истината обаче за календарната реформа продължава да бъде грубо неглижирана в нашето църковно общество. Неглижира я и Горан Благоев, който иначе претендира да е радетел за спазването на каноните в Православната църква и яростен противник на всички, които според него ги нарушават.

Последната тема в същото предаване пък беше посветена на цар Борис III, когото водещият квалифицира като „православен католик”. В нея се разглеждаше отношението на последния български владетел към Православието и католицизма, спорни моменти от неговото кръщение и венчание, и изобщо цялостната му вътрешна духовна настройка. Известно е, че първоначално цар Борис ІІІ е бил кръстен в католическата църква, но за да се спази чл. 38 от Търновската конституция монархът да бъде от „пpaвocлaвнo-xpиcтиянcкaта вяра от изтoчнo изпoвeдaниe”, впоследствие е приет в Православие чрез миропомазване.

Водещият и гостите в тази част на предаването логично заключиха, че на практика цар Борис е останал католик по душа и православен по вероизповедание, тоест, макар формално да е принадлежал към Православната църква, всякога е възприемал себе си като чедо на католическата, сключвайки дори брак с католическа принцеса.

Ясно е, че подобна непрекъсната духовна колизия в живота на царя е предполагала у него едно нестабилно и противоречиво вътрешно духовно състояние, при което той е бил затруднен да се самоопредели католик ли е всъщност или православен. Подобна духовна настройка за монарх е неприемлива дори от гледна точка на елементарната човешка логика.

Като правило Горан Благоев е и се държи като светски човек, който рядко подхожда към духовните въпроси с нужното внимание и с разсъждение и почти винаги пренебрегва или не вижда в тях пластовете, скрити под повърхността. В случая обаче дори той по силата на тази хоризонтална логика е съумял да забележи нестабилното състояние у царя, като резултат от неговото духовно раздвояване. Защо тогава тази елементарна логика бива заглушавана от водещия на „Вяра и общество” при аналогични случаи? Защо ту я ползва, ту не я ползва? За всеки, що-годе запознат с календарния въпрос, е видно, че новият календар е църковното изражение именно на духовната шизофрения, от която е страдал цар Борис ІІІ: Православна пасхалия плюс католически календар за неподвижните празници! Дори за неспециалисти като Горан Благоев би трябвало да е ясно, че на Православната църква е насилствено натрапен от чужди на Православието сили един нескопосан опит за съчетаване на православен с католически календар. В Църквата такава амалгама е абсолютно неприемлива и неприложима, защото както Православно вероизповедание означава изповядване без никакви чужди примеси на вярата, която Христос е предал на апостолите, така и Православният календар, като част от църковното предание, когато бъде смесен с католически, просто престава да бъде православен.

След това от позицията на някакъв църковен (?!) авторитет Горан Благоев отсъди, че желаещите да служат по православния календар трябва да се присъединят към патриаршия, служеща по стар календар (в случая беше посочена Йерусалимската). Но ако държеше да бъде последователен и ако следваше елементарната логика, която се вижда, че му е по силите, не беше ли редно тези, които желаят да служат по католическия календар, да прати в католическата? Тук ще припомним на водещия на „Вяра и общество” примера на един истински ревнител за чистотата на вярата, за когото разказва Свещеното Писание: „Тогава Илия пристъпи към целия народ и каза: още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него; ако ли Ваал - вървете след него. А народът му не отговори ни дума” (3 Цар. 18:21).

Акомодиран към календарната реформа, този текст звучи така: „Ако Православната Църква е Църква, вървете след нея и служете по нейното Предание, в това число и по исконния й календар - юлианския. Ако ли католическата „църква” е Църква, тогава пък вървете в нея и служете по католическия календар.” Защото от продължаващата вече доста време календарна дискусия стана пределно ясно, че по този въпрос [новостилният] народ също не може да „отговори ни дума”, въпреки хитросплетенията на някакви новокалендарни апологети.

2. В употребата на доказателства

Не без основание Горан Благоев постави пред гостуващия еп. Игнатий въпроса за това, че трябва да има доказателства, когато се твърди нещо относно действията на даден архиерей. Такива са безусловно необходими при нормално действащ църковен съд, който дори в известен смисъл е по-строг от светския, защото освен по отношение на самите доказателства, той предявява и съответни изисквания към лицата, които могат да представят такива. Според каноничното право те задължително трябва да са от числото на верните.

Когато обаче малко по-късно в разговора еп. Игнатий спомена, че не са налице никакви реални доказателства за агентурното минало на митр. Йоаникий, не само от страна на верните, но дори от страна на [невярната по естество] Държавна Сигурност, веднага пролича двойният стандарт в подхода на водещия към доказателствата. Тогава той ехидно попита: „Това (че няма запазени уличаващи документи - ск. м.) омаловажава ли греха му?” Тук виждаме как двойственият подход на Г. Благоев го довежда до едно наистина изумително заявление, че липсата на доказателство за вина би могло в най-добрия случай да означава омаловажаване на вината, но в никакъв случай не и нейната липса. Иначе казано водещият реагира съвсем в духа на форумните клюки с примитивното: „Абе, нали си ги знаем какви са ни владиците, за какво са ни доказателства”.

Значи в първия случай (твърдението на еп. Игнатий за предполагаема вина на патриарха) са необходими доказателства за вина, а във втория (твърдението на Г. Благоев, че митр. Йоаникий е агент на ДС) не са необходими, даже напротив, изискват се доказателства за невинност! Дори в съда всеки обвиняем по презумция е невинен до доказване на противното! Колко повече това се отнася до духовно лице, към което се отправят обвинения от миряни, не подкрепени при това по никакъв начин с доказателства. Да смениш за толкова кратко време в аналогични казуси презумпцията за невинност с презумпция за виновност си е наистина забележително жонгльорство, каквото водещият на „Вяра и общество” не веднъж е демонстрирал.

Тук ще отворим една скоба, за да предложим на режисьора на предаването всеки път, когато водещият показва такива виртуозни извъртания, кадърът също да се завърта на 180 градуса и водещият да ни бъде представян с главата надолу, за да могат зрителите да получат една образна представа какво всъщност се случва. Впрочем най-достоверно ще бъде представена действителността в това предаване, ако Горан Благоев си стои с главата надолу през цялото време. Така поне обърнатата икона от заставката на предаването най-после ще застане в полагащото й се изправено положение и нещата ще си дойдат на мястото.

3. Относно благословенията

Водещият прояви също така жив интерес дали свещеник Божидар Главев има благословение от своя митрополит да поддържа сайта „Бъди верен”, в който се прокламирал старият календар. Тематиката на сайта е доста по-широка и какво точно популяризира той, дори незапознатите в детайли със съдържанието му виждат още на началната страница, така че поставен по този начин въпросът вече е подвеждащ и некоректен. Още повече, че коректността изисква, както правилно забеляза и еп. Игнатий, той да бъде отправен или към благославящия или към получилия благословението.

Аз от своя страна бих могъл да дам отговор на всеки, който се интересува добронамерено по този въпрос. Мисля обаче, че Горан Благоев съвсем не влиза в числото на добронамерените. Защото когато такъв въпрос се зададе по този начин, имам основания да смятам, че това се прави с нечистоплътната цел: дискредитация на позицията на сайта, ако се окаже, че благословение няма, или дискредитация на митрополита, ако се разбере, че благословение има.

Ще припомня на водещия на „Вяра и общество”, че всеки духовник е получил заповед от Самия Христос да учи народа и да свещенодейства (Мат. 28:19). Обязаност необходима ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам – потвърждава и св. апостол Павел (1 Кор. 9:16). Никъде обаче това не е вменено като основно задължение на миряните. Напротив, за миряните Христос е казал: Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец (Мат. 5:16). Или иначе казано, те са длъжни да благовестят Евангелието преди всичко с живота си. Нещо повече, към тях е отправено и страшното предупреждение: недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим (Иак. 3:1).

Затова на свой ред бих искал аз да попитам Горан Благоев дали той има благословение да прави това предаване. И ако има, да ни осведоми от кого, защото е добре всички да научат името на духовника, благословил да се излива помия върху събратята му, Православието и цялата Църква. Също така в качеството си на какъв водещият се е разположил на съдийската катедра, от където съди, правораздава и надзирава всички, в това число и по-висшестоящите от него?

И като е тръгнал да разпитва Горан Благоев кой духовник какво благословение има, защо нито веднъж не зададе този въпрос на лицето Калин Янакиев при организирания от последния бунт в Руската църква? Защо не попита за същото псевдоинтелектуалния кръжец, вдигащ врява по въпроса с архонтите? Защо този въпрос не беше зададен и на разколниците, които постоянно сипят хули срещу висшия клир или отделни негови представители? И защо когато в студиото му с кощунствено обърнатата с главата надолу икона гостуват хора, наричащи себе си християни, но водещи ожесточена война срещу законната църковна власт, Горан Благоев пак мълчи като риба? Отговорът на тези въпроси се налага от само себе си: за водещия на „Вяра и общество” всяко дело, насочено срещу свещената законна църковна йерархия и Православната вяра, е дело само по себе си благословено.

Последователността на Горан Благоев

До момента видяхме, че действията на Горан Благоев издават една определена непоследователност и двоен стандарт. Ала налице са две неща, в които той е определено последователен, и които неизменно присъстват в предаванията му и това са неговият антиклерикализъм и неговият антитрадиционализъм. Сборът от които винаги е равен на антиправославие.

Горан Благоев е абсолютно последователен антиклерикалист, защото винаги, без изключение, когато е налице удобен случай да се хвърли петно върху клира (особено висшия) и да катализира антиклерикални настроения в Църквата, той е на разположение. Тутакси около неговата полукръгла маса се нареждат веднага и правилните участници – хора, обладаващи същият като него кози дух и които също като него не си знаят мястото в Църквата.

Горан Благоев е и последователен антитрадиционалист и като такъв винаги е негативно настроен, когато види, че някъде е налице стремеж да се опази Православната традиция и непокътната да се предава на останалите. Оттам и негативното отношение към стария, който всъщност е православният и от хилядолетия, традиционен календар. Тъй като такава позиция е нечестива в самия си корен, всички действия, изхождащи от нея са по йезуитски допустими, стига да се следват двете основни направления: да се работи срещу законната църковна йерархия и срещу неизменната традиция.

Друга особеност на „Вяра и общество” е неговата надконфесионална същност. В това предаване често си дават среща всякакви религии и християнски деноминации. Ако очаквате от това студио да научите коя е единствената душеспасителна и истинска вяра – ще си умрете от чакане. Православието там е поставено наравно с всички останали религии, но затова пък като компенсация Православната Църква винаги се ползва с предимството да бъде безспорен фаворит, когато трябва да се раздухват в нея някакви скандали. В студиото на Горан Благоев те обикновено придобиват космически размери и неспирно се обсъждат в продължение на години.

За свободата на словото

И накрая, не е ли време нашият клир да смени модела си на поведение по отношение на това предаване и неговия водещ, пък защо не и по отношение на масмедиите изобщо? Абсолютно неестествено и ненормално е и клир и миряни да гледат как патриарх, митрополити, епископи и прочее духовници един след друг отиват в студиото на Горан Благоев, където отговарят прилежно като на изпит на всичките му често откровено провокативни въпроси, дори когато тези въпроси нямат нищо общо с добрия тон. Човек остава с усещането, че духовниците са в ролята на провинили се ученици, изправени да дават обяснения пред строг възпитател. Същата жалка гледка са и когато, изненадани на улицата някъде между Синодалната палата и храм „Св. Александър Невски”, биват принуждавани да отговарят, въпреки явното си нежелание, на въпросите на водещия, граничещи с наглост и безочие. Не че Горан Благоев не умее понякога да се държи и раболепно, но това е само докато изкопчи каквото желае да чуе. След това отново надява черната съдийска тога и почва да удря с чукчето по масата.

Някои смятат, че вездесъщият днес принцип на свободата на словото дава право на журналистите винаги да питат и задължава питаните винаги да отговарят. Но валидно е точно обратното. Най-системните нарушители на този принцип са журналистите. Защото всъщност свободата на словото се състои от две свободи – свободата да говориш и свободата да мълчиш. Знаем, че дори в една държава, в която свободата на словото е на особена почит полицаите надлежно осведомяват залавяния престъпник за втората свобода. И за това, че ако не мълчи, „всичко, което каже, може да бъде използвано срещу него”.

В днешно време обаче свободата да мълчиш напълно се пренебрегва от журналистите и те никога не осведомяват жертвите си за нейното наличие, както и за това какви могат да бъдат последствията, ако човек е достатъчно неразумен и пропусне да се възползва от нея. Защото когато от тази свобода не се възползва жертвата, от нейната наивност и непредпазливост ще се възползват недоброжелателите й.

Не бива да забравяме, че пример за втората свобода ни е дал Самият Христос на неправедния съд срещу Него, когато ни показа, че пред светските институции имаме право да замълчим, когато позицията, която са заели, е откровено богоборческа и богохулна. Някои злополучни медийни изяви на наши духовници ме накараха да започна да се чудя колко пъти трябва човек да се опари от собствения си език, за да се сети най-после, че има вариант езикът да остане и в покой. И твърде често този вариант е по-добрият.

А Горан Благоев очевидно е пропуснал да прочете едно подходящо за него поучение на Спасителя в Светото Евангелие, затова ще му го припомним: „Кога те покани някой на сватба, не сядай на предно място, да не би някой между поканените от него да бъде по-почетен от тебе, и да не би тоя, който е поканил тебе и него, дойде и ти каже: отстъпи на тогова място; и тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място”­ (Лука 14:8,9).

Водещият на "Вяра и общество" се насади на предно място, без дори да е поканен на сватбата. И щом като дори на поканен на сватбата, заел незаслужено по-предно място, му се посочва заслуженото по-задно, би трябвало неканеният на сватбата направо да бъде изгонен вън. Затова тук примерът на митрополит Николай в предаването от същата дата да не удостоява с внимание човек, който не знае своето място, се оказва най-достоен за подражание.