Схиигумен Сава (Остапенко) (1898-1980) е известен на голям брой православни християни. В продължение на много десетилетия този велик старец бил образец на любов, чистота, доброта и духовна мъдрост. Той бил верен пастир на Църквата Божия, смирен молитвеник пред Бога за хорските горести и нужди, неуморен проповедник на словото Божие и забележителен духовник, в беседата с когото хората просто се възраждали за нов живот. Той обладавал удивително прост и ясен език, разясняващ Евангелието и светоотеческите писания. При него отивали хора от цяла Русия, и дори днес стават известни нови и нови възпоменания за благодатния му живот, силна молитва, проповеди и поучения. Починал през 1980 година, той и днес продължава да помага на християните чрез своите трудове. Със своите книги схиигумен Сава разпалва охладнелите сърца, укрепява страдащите, вселява истинския дух на Православната вяра.

Някои бъркат гнева с духовния плам. Гневът, раздразнението, злобата са едно. А духовният плам е друго. Това е, когато горещо се служи на Господа, горещо се работи заради Него и за спасението на ближния.

Понякога се налага да вразумиш човека с най-строги слова. Не сърдити, а именно строги. В това и се проявява духовният плам, тоест ревността за спасението на ближния.

И на мен, като на ваш пастир, понякога ми се налага да постъпвам с вас строго. Но по-добре човек да се обиди, отколкото да се загуби благодатта на свещенството.

Мнозина поради незнание или небрежност се обръщат към духовния отец без официалности, като към приятел или просто познат човек. А трябва да се помолите, преди да пристъпите към духовния отец, за да ви открие Господ чрез него Своята воля. Трябва да се обръщате към свещеника с благоговение и с твърдата вяра, че Господ чрез него ще ви укаже единствено верния и правилен път.

Някои, нямайки разсъждение, често изпадат в униние. Роптаят, когато духовникът им направи забележка за нещо. Избави ни, Господи, от ропота! Нашата съвест е замърсена и душата ни е замърсена. Затова трябва благодушно да се приемат всякакъв род забележки, направени от духовника: да не се огорчавате, да не се отчайвате, а обратно — да се радвате и да благодарите Богу.

В Пастирското богословие е казано, че духовният отец се дава не за дружба, а за спасение.

Свети Иоан Златоуст, светител Николай Чудотворец и даже винаги ласкавият преподобни Серафим Саровски също били строги и проявявали духовен плам. Те не можели да търпят неправдата.

Подражавайки на тези велики светилници, и аз горещо се старая да насаждам добродетели във вашите сърца. Собствено, това го правя не аз, а Църквата така препоръчва и Господ така повелява да се постъпва: увещавай, строго изобличавай, строго наказвай, но спасявай (срв. 2 Тим. 4:2)! За това и се дава свещения сан.

Случва се понякога да проявим духовен плам и към своите духовни чеда, защото трябва всички да съберем, всички свои овци, за да не погине нито една. А духовните чеда са длъжни да помагат на своя духовен отец, длъжни са да оправдаят своето назначение, за да може той, явявайки се пред Престола на Съдията в последния ден, дръзновено да каже: «Ето ме мене и моите овци!»

Схиигумен Савва (Остапенко), „Зажги свечу в своей душе”.

Превод: Десислава Главева