Или откъде започва борбата със схоластиката

В края на деветнадесети и началото на двадесети век възниква едно, така да се каже, богословско декадентство. Негови ярки представители били о. Павел Флоренски и прот. Сергий Булгаков с неговия легален марксизъм. Това „богословие” имало много общи черти с пседвопророческия дух на Владимир Соловьов, със софиологията, и по тази линия навлезли много ереси. Тези хора повече от всичко се бояли от традиционното Православие и именно те започнали борба с катехизиса на митр. Филарет Дроздов, с Догматическото богословие на митр. Макарий, като в замяна предложили някакви новомодни ереси от рода на софиологията, теорията за всеобщото спасение, възродили идеите на Ориген и други ересиарси, отделяйки се от класическите основи на Православното светоотеческо богословие.

Затова тези „богослови” започнали да обвиняват митр. Макарий в схоластизъм и дори в латинство. Но кой е казал, че схоластиката е антихристиянство? Най-древният наш схоластик е св. Иоан Дамаскин. Вземете пълното издание на „Точно изложение на Православната вяра” и то именно пълното издание, където в първата част се говори за знанието – това е един чисто схоластически труд^*.

Ако католическата църква по много въпроси на вярата учи както Православната Църква, в това няма нищо чудно. Та нали до 1054 г. ние сме били една Църква. Признаваме едни и същи древни събори, признаваме едни и същи древни отци. Латиняните отпаднали от това единство, за съжаление, но това, че изповядват част от тези древни общи положения на вярата, които изповядва и Православната Църква, не означава, че в наше време има някаква симбиоза между католическото и православното богословие. Това е „възможно” само по икуменическите сборища.

Реалното положение на нещата е, че ние държим вярата на древната неразделена Църква, и когато вземем Догматическото богословие на митр. Макарий Булгаков и изучаваме този труд, виждаме колко внимателно и старателно изследва той именно позицията на светите отци по един или друг въпрос. За него главното не е авторитетът на римския първосвещеник, а това, което ние наричаме Consensus patrum - „съгласие на отците”, тоест съборното разбиране за Църквата.

Нашите либерали пък, които ругаят св. Филарет и митр. Макарий, са чужди точно на това „съгласие на отците”. Тези хора са се нагълтали с всевъзможни теологумени и вместо да се заемат с критиката им, се опитват да ги въздигнат до степен на истинни вселенски догмати!

Интервю на прот. Олег Стеняев за информационното агентство “Православный взгляд”

Превод: свещ. Божидар Главев

* Става въпрос за труда на св. Иоан Дамаскин „Извор на знанието”, който е разделен на три части: първа – „Философски глави или диалектика”; някои патролози смятат, че е съставена по подобие на „Въведение в категориите на Аристотел” от Порфирий и на самите „Категории” (Логика и Онтология) на Аристотел; втора част – „За ересите” и трета част – „Точно изложение на Православната вяра”. Именно въпросната първа част „Философски глави” има предвид прот. Олег Стеняев - бел. прев.