„Причасти се и забрави!”

Това, че модернистите отричат пресъществяването на Светите Дарове, им позволява такова отношение. Защо те се причащават потребителски и самовластно? Защото се причащават с Господа, като че приемат земно лекарство, без трепет и без да размислят, че това не е лекарство, а е Самият Лекар! При това Разпнат!

Уставът предписва щателна подготовка и усърдно припомняне на Страстите Господни. Без това никой не бива да дръзва да пристъпва. За това се присъства на богослужението още предната вечер, а след това и на самия ден. Добрият причастник шества заедно с Господа от Кайафа до преторията, а оттам на Голгота. Припомня си всички думи произнесени от Христос на Кръста. И по тази причина, приемайки в себе си Разпнатия и Възкръснал Господ, той задълго не може да се опомни, дълго не може да дойде на себе си.

Той пребивава с Господа и Господ пребивава в него. През целия този ден той се поучава в Закона Господен, после дълго, много дни благодари на Господа, спомняйки си деня и часа на Причастието. Затова той не може бързо-бързо отново да пристъпи към Причастие, все едно че изобщо не се е причащавал. Не. Нужно му е време за осъзнаване на получения дар и за все по-задълбочаваща се потребност от благодарение. За тази цел той изразходва време и сили. Съсредоточава се, благодари. Умът му е зает с Господа и той не може дълго време да се опомни.

След това той слиза от височината, а после наново започва своето възхождане – нова подготовка, в която има огромно старание и благодарност за последното Причастие. И тази подготовка също е подвиг и коства време и сили.

Който се причащава небрежно и лекомислено, без да разсъждава за Неговите Тяло и Кръв, за Неговите Страсти, смърт и Възкресение, който не налага върху своята душа всички догмати на вярата, такъв човек е потребител и модернист, зъл и неблагодарен причастник. Той на вечерта вече не помни, че сутринта се е причастил. Той не притихва в този ден, не се отделя от всички, не търси пребиваване и уединение с Приетия Господ. Такива хора съзнателно се отлъчват от благоговението, от страха и трепета пред Съществуващия в Светите Тайни, под вид на вино и хляб, със Своето Собствено Тяло и Своята Собствена Кръв. Те не вярват в това. За тях Светите Тайни са само благословени Хляб и Чаша. Затова те си позволяват просто да приемат това „лекарство” за укрепване на душевния мир, за душевен подем, за телесно и душевно здраве. И това е всичко. Колкото по-честичко, толкова по-добре, като че това е някакво „целебно биле”, „еликсир на живота”, „витамин”. Това е ужасно! Но, уви, е точно така!

Затова въпросът, разбира се, не е в честотата на Причастието, а във вярата.

Ако човек заключва своя ум и сърце в думите на молитвата преди Причастие: „Вярвам, Господи, и изповядвам, че Ти си наистина Христос… Вярвам още, че това е самото Пречисто Твое Тяло…”, то въпросът за честотата на Причастието за него не е актуален. Актуално за него е да не даде на Спасителя юдино целование.

Най-страшното е, че тези хора, причащавайки се, съзнателно се отвръщат от Господа. Така учи Осипов. Господ е в тях „органически”, мислят си те, и това е добре. Той се е присадил към мен. Аз съм в безопасност, приел съм силно действащо средство и мога вече за нищо да не мисля, да отдъхвам, да работя… Така учел и Шмеман: Христос е сред нас, не защото Неговото Тяло е на Престола, а защото ние сме Неговото Тяло. Затова нека живеем и се радваме на земния живот, тъй като Той, бидейки в нас, е иманентен на този земен живот. И за да отидеш при Него не е необходимо да напускаш пределите на земния град…

Причасти се и забрави…

Това е всичко.

Но Словото Божие е ненарушимо: „Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста.  Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени. (1 Кор 11:29-31).

Антимодернизм.ру

Превод: свещ. Божидар Главев