Вход

Православен календар

За клеветата – един пример от Църковната история

 

 

По повод ширещите се клеветнически кампании в БПЦ

Последните дни отново се сипят хули и клевети - този път срещу Пловдивския митрополит Николай, а именно отправят се обвинения къде явни, къде с недомлъвки, че владиката едва ли не е убил покойния Варненски митрополит Кирил и че тровел Старозагорския митрополит Галактион. Действително твърде скандални обвинения, при това без каквито и да било доказателства. Тези скандали хвърлиха в смут много хора, включително и мои приятели във Фейсбук.

Всъщност такива скандали не са нещо ново в църковната история. От началото ѝ та и досега срещу най-дейните ѝ членове дяволът винаги повдига такива, както се казва днес, "клеветнически кампании", което е, разбира се, основната му задача, имайки предвид, че думата "дявол" значи клеветник, а Господ казва за него, че е "лъжец и баща на лъжата".

В тази връзка ми се ще да разкажа един подобен случай от житието на свети Атанасий Александрийски - великият светец, който се празнува на 18/31 януари и чието име носят толкова много българи и българки.

В неговия случай трябва да признаем, че клеветниците са много по-добри в делото си от сегашните. Тогава група ариани, начело с епископ Евсевий, не просто се задоволили да подхвърлят с недомлъвки обвинения, а написали официално обвинение срещу светеца, което изпратили не на кого да е, а на тогавашния император св. Константин Велики.

Обвинението, наред с други, съдържало и следните две точки: Първо, че св. Атанасий изнасилил жена, и второ, че убил един свой църковен четец на име Арсений, след което му отрязал ръката и с нея правил магии. Клеветниците се постарали да предоставят и съответните доказателства - свидетелските показания на изнасилената жена и отсечената мъртва ръка на Арсений.

Скандално? И още как! Сегашните клеветници има още много да се учат, докато стигнат тези "висоти" на клеветническото "изкуство". Но, както се казва, има време, може и да ги достигнат.

Как се развило делото? Императорът естествено свикал съд в град Тир, на който призовал Св. Атанасий и неговите обвинители. Първо се явила "изнасилената" жена, която, плачейки, подробно разказала как, желаейки да му окаже гостоприемство, тя допуснала свети Атанасий в дома си, при което той я бил изнасилил през нощта. Звучи ли достоверно? Скандално ли е? О, да! Всъщност това била една блудна жена, която срещу пари се съгласила да наклевети светеца, а всъщност никога не била и виждала св. Атанасий. Не търпейки тези клевети и знаейки, че клеветницата дори не познавала владиката, един от свитата му - презвитерът Тимотей - изскочил пред съда и казал: "Кой, аз ли те изнасилих, жено, аз ли?", а тя, мислейки го за св. Атанасий, завикала към съдиите: "Този е човекът, който ме изнасили. Това е моят развратител. Именно той беше у дома ми и за благодеянието ми отвърна с насилие…" Така тя сама се изобличила и предизвикала смях в съдиите.

Въпреки този гръмък провал на първото обвинение, клеветниците не се отказали от второто, а именно, че свети Атанасий убил четеца Арсений и му отрязал ръката, с която правел магии. Като изложили обвинението, те внесли в съда страшна на вид отрязана човешка ръка, която уж била на Арсений. (Арсений бил добре известен четец в град Александрия, но като извършил сериозно престъпление, избягал и се укрил на неизвестно място. Разчитайки на това, обвинителите избрали него за мнима жертва на св. Атанасий.)

Изслушвайки обвиненията, свети Атанасий попитал присъстващите: "Има ли от вас някой, който познава добре Арсений и би ли могъл той да каже достоверно тази ръка негова ли е?" Мнозина станали и потвърдили, че познават Арсений и че това е неговата ръка. Тогава свети Атанасий, за всеобщо изумление, представил в съда жив и здрав и с две ръце своя четец Арсений, същия, за когото се твърдяло, че бил убил. (Научавайки за абсурдната клевета, Арсений сам се явил малко преди съда при св. Атанасий, за да я опровергае). Така и това обвинение шумно се провалило и свети Атанасий бил оправдан. Което не попречило неговите обвинители да продължат да разпространяват тези и други клевети и след това.

Така че дяволът не е измислил нищо ново в своите заговори, в които въвлича зли и/или лекомислени човеци и не трябва да се учудваме или смущаваме от тези скандали, знаейки кой стои зад тях. Трябва да се молим Бог да даде сили на наклеветените да издържат до край.

Подобни на този разказ има безброй много в житията на светиите. Всеки може да прочете например за св. Виталий Александрийски (памет – 5/22 април), който бил обвинен, че блудства с блудници, докато всъщност ги отвръщал от този грях; за преп. Теодора Александрийска (памет - 11/24 септември), която се подвизавала като мъж, а една жена я обвинила, че е баща на детето й; за св. Григорий Неокесарийски чудотворец (памет – 17/30 ноември), обвинен, че имал връзка с блудница, или за съвременния нам св. Иоан Шанхайски и Санфранциски (памет – 19 юни/2 юли), който бил изправен пред светски съд от свои събратя по обвинение за злоупотреба с пари, предназначени за строежа на Санфранциския съборен храм. Впоследствие съдът отхвърлил напълно всички обвинения, но случилото се разклатило сериозно здравето на светеца и довело до преждевременната му кончина.

module-template17.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти