Продължение на интервюто с психиатъра Марк Цукерман за хомосексуализма като нравствено уродство

- Филмът „Планината Броукбек“ получи „Оскар“, в аптеките се продават специални средства, предназначени за хомосексуален секс, в магазините има купища литература на тази тема… Изобилието от свързани с хомосексуалната култура предмети и материали в ежедневието ни вече не шокира, те са станали част от нашата култура и не предизвикват реакция на отхвърляне…

- Всичко това става възможно благодарение на промиването на мозъците ни чрез СМИ. Посредством присадената толерантност в хомосексуалната вяра се обръщат стотици юноши. И ако срещу проказата и холерата има конкретни методи за борба, то тук лекарства няма. Говоря за материалните средства за лечение. Все пак има духовни лекарства – например нравствено възпитание по Божиите заповеди.

Виждал съм хора, които успяха да се избавят от своята хомосексуална зависимост. Но трябва да се отбележи, че това не бяха закоравели хомосексуалисти, а хора, намиращи се в гранично състояние, бисексуални, например (както се казва „и ваши, и наши“). В последствие те излизаха от „светло сините“ групировки, Лечението ставаше чрез покаяние, чрез вътрешна работа над душата. Ще се повторя, но хомосексуализмът е страст, а страстта е болест на душата и именно нея трябва да лекуваме най-напред.

- А как се отнасяте към известните хора с нетрадиционна ориентация: Елтън Джон, Елвис Пресли, Фреди Меркюри, Борис Моисеев?

- Знаете, че в миналото в Русия към хомосексуалистите се отнасяха по точно определен начин. В затвора гейовете бяха най-неуважаваните хора. Наричаха ги „пробити“, „петли“, не ги смятаха за хора. С тях никой не се здрависваше, ядяха на отделна маса… мястото им беше до тоалетната. Отношението към тях в обществото като цяло беше пренебрежително, гнусливо, имаше характер на „пфу, боклук!“. Сега хомосексуалистите все по-често се опитват да се представят за бохеми и старателно преувеличават своите заслуги в областта на културата. Те непременно ще споменат Чайковски, което е много странно. Сякаш талантът на Чайковски е обусловен от неговата сексуална ориентация.

Така че талантът си е талант, а ориентацията - ориентация, още повече, че Чайковски, за разлика от днешните гейове, никъде не е афиширал своята хомосексуалност. Да се дава за пример е съвършено безсмислено, защото хетеросексуалните композитори са далеч повече. Не нужно да се въздигат на пиедестал отделни деятели на културата, само защото са били хомосексуалисти.

И още. Шизофреници, алкохолици и хулигани сред известните хора също е имало много. Но това не означава, че трябва да се сравняваме с тях в това отношение! Също така трябва да кажем, че освен хомосексуалните си наклонности, Чайковски е имал още и педофилски. Да отменим ли тогава възраженията си срещу педофилията?

- Според Вас, как днес нашето общество се отнася към хората с нетрадиционна ориентация?

- Обществото не възприема хомосексуализма като социален проблем. Хомосексуалистите вече са много и успяха да излязат на светло, обществото свикна с тяхното съществуване като неприятно, но не най-лошото явление в наши дни. Парадоксално е, че хомосексуалистите не се размножават, но стават все повече и повече… А това е защото са им създадени най-благоприятните условия. Защото целта на възпитанието в толерантно (т.е. равнодушно) отношение, целта на всички тези гей паради е една – да се приучи обществото към това явление, да започне да го възприема като обичайно и често срещано, за да привлече то нови членове в своите „стройни” редици. Когато хомосексуалистът е сам, той се страхува, защото може да му напляскат въртеливия задник. А когато са много и в случай на опасност всеки може да се скрие в групата на единомишленици, готови да го защитят - да се бориш с него става много по-сложно. Гейовете винаги се опитват да живеят в стадо. И когато станат достатъчно много, може да бъде извършена революция, в резултат на която хомосексуализмът ще стане норма, а хетеросексуалната ориентация – отклонение.

Ако пак се обърнем към миналото, когато бащата разберял, че неговият син е сменил ориентацията си, въпросът се решавал еднозначно и без никаква толерантност. Родителите на хомосексуалиста смятали, че детето им е повредено и болно, и не заслужава грижите, които са положили за него. И тъй като са живели като цяло в общност и в общността всички се познавали, то членовете на семейството на хомосексуалиста се срамували от него, отказвали се от него и го изгонвали.

Общността се нуждаела от момчето като от бъдещ мъж, като баща, продължител на рода, защитник, а то детето се е повредило, и не е ясно момче ли ще излезе или момиче и това не устройвало никого. Съдът се провеждал от бащата и въпросът се решавал радикално. Както е казано в Евангелието, ако дървото не дава плод, режат го и го хвърлят в огъня. Така са постъпвали и с такива повредени хора. Семейството, общността, селото нямали нужда от такъв позор. В ония времена е трябвало да се работи, да се създават семейства, да се предава опит на децата. А у хомосексуалистите имало различни мисли по тези въпроси и друга гледна точка към бъдещето. Затова с тях не са се церемонили особено и не се съобразявали с техните пристрастия.

- Има ли, според Вас, реална опасност хомосексуалистите да започнат да играят водеща роля в нашето общество или някакви предпоставки за това? На мен ми се струва, че сексуалното малцинство не може да стане мнозинство при никакви условия, защото иначе обществото просто ще се разруши.

- Ако ние имахме по три ръце, това също щеше да стане норма. Но тъй като има много малко такива хора, това се счита за отклонение. Но ако в бъдеще повече от половината хора започнат да имат по шест пръста на ръцете или краката, това също ще стане норма.

Сега толерантността по въпроса за признаване на хомосексуализма за норма е доста голяма. Вече говорихме за изключването на хомосексуализма от числото на психичните заболявания, можем даже да си спомним за отмяната на закона за мъжеложството. Защото по време на съществуването на този закон задържаха гейовете. Не зная точно как милиционерите са извършвали задържането: дали са подслушвали пред вратата, дали са надничали през прозореца или нещо друго. Но във всеки случай имаше закон, според който мъжеложството се смяташе за престъпление и много хора се въздържаха заради това от този грях или поне им се налагаше да внимават. Потенциалните (латентните) хомосексуалисти живееха в семейства, с жени, независимо от това, че ги теглеше към мъжете. И тогава много хора контролираха своите желания и уж вродени отклонения, които не могат да контролират сега.

А после се появи свободата на избор на ориентация. Мисля, че Горбачов не случайно позволи да се махне закона за содомията. Имало е умисъл: да привлече на своя страна 6% от електората и да осигури подкрепа за своята политика от тази посока. Една крачка – и изведнъж толкова хора бяха готови да гласуват за перестройката. Болшевиките също практически веднага след революцията със своето идване на власт приеха подобни мерки.

- Но защо, според Вас, именно сега хомосексуализмът е такова често явление? Може би до това доведе модата на либералните идеи, дошли при нас, както е прието да се смята, от Запада?

- Изобщо не се съмнявам в това, то е очевидно. „Светлосините“ малцинства успешно се крият под спасителната сянка на либерализма. Жонглирайки с „принципите на демокрацията и толерантността“ и тресейки въздуха с гръмогласни лозунги за своите права, те мечтаят за свят с неограничени права за разпътство. Както правилно забеляза един анализатор: „Те се носят към този свят на шията на толерантните овни“. А цялата тази показна и продажна „толерантност“ вече отдавна е довела света до нов тип субкултура, която, без да се скрива, а обратно – като се афишира, се занимава с устройването на своите „злачни места“ и разпространението на своите идеи чрез специалните СМИ.

Спекулацията с либерализма започва още през 1973 г. след най-мащабната политическа кампания за признаване на хомосексуализма за алтернативен начин на живот. „Ти си това, което чувстваш и ако не дадеш воля на своите чувства, ще предадеш себе си и ще се разболееш!“ – така звучеше основната идея на тези светлосини борци за свобода на разюздаността. С такива темпове скоро в основите на обществото няма да остане нищо аморално, всички извращения и пороци ще бъдат признати за норма в името на телесните удоволствия. Ето ви и тенденцията за разпространението на нравствената епидемия.

- Нашето общество и правителството предприемат ли някакви мерки за борбата с тази болест?

- Даже и да се предприемат някакви мерки, аз не ги виждам. Содомията откровено се рекламира и първо става все повече и повече социално приемлива, а после и все по-желана за много наши съграждани. Ако например бихте казали, че е полезно да се пуши и че най-добре е това да се прави през аналното отвърстие, всички в един глас биха заявили, че такова действие е абсурдно и противоестествено. Но по някаква причина относно хомосексуализма такава критика няма. Ами че това също е противоестествено явление! Но то така или иначе съществува и се обсъжда в новините, в различни информационни източници, във филмите.

То се разпространява като наркотиците, на принципа „всичко може да се пробва“, но в същото време никой не иска „да пробва“ чума, сифилис или хепатит. И хомосексуализмът в началото го „пробват“, а после се заплитат и привикват, точно както се привиква към различните видове наркотици.

Представителите на незащитените слоеве от населението, подрастващите и юношите, се съгласяват на този противоестествен акт. След това се развива привикване, те получават известно удоволствие от процеса и стават роби на тази страст. Голямата част от съвременните хомосексуалисти днес са направени такива!  Хората не се раждат хомосексуалисти, както между другото не се раждат наркомани, комарджии и алкохолици. Такива те стават заради собствената си разпуснатост и нежелание да се борят с пагубните си навици. Човек пропада, ако позволява на своята страст да се развива. Колкото повече възможност даваш на страстта да се развива, толкова по-лошо става. А всички съвременни принципи на хуманността са насочени към това да не се осъжда човека за неговите зависимости, да има толерантност, да се дава възможност на всеки за колкото се може по-голям избор. Ясно е, че тази свобода и принципът „всичко е позволено“ само стимулират страстта. Толерантното отношение по-скоро вреди на тези хора. Същото може да се каже и за другите зависимости: трогателното разбиране и доброто отношение не са способни да излекуват тези хора.

Не разбирам защо днес в училищата също имат благодушно отношение по този въпрос, скромно мълчат и не обясняват, че хомосексуалното поведение е ненормално, че това е страст, която променя хората до такава степен, че те не могат да функционират нормално. Да не говорим, че при тези хора възниква конфликт с Бога и религията. Предполагам, че значителната част от журналистите, които пишат с ненавист за Православието, са преди всичко хомосексуалисти и правят това, точно защото Църквата осъжда този грях.

Защо в училищата не разказват как човек може да предпази себе си и приятелите си от тази зараза? Уверен съм, че ако утре съобщят за начало на някоя епидемия (проказа, чума, шарка), всички ще наострят уши и ще започнат неотложно да разработват начини за борба с болестта. А защо така лекомислено се игнорира това заболяване? Нали може да се лишите от внуци и всякакви положителни перспективи за своето семейство?! Може да се върнете някой ден в къщи и на дивана да намерите две момичета или две момчета заети със странно занимание и едно от тези момичета или момчета да е вашето дете! В края на краищата може да останете изобщо без деца. Хомосексуалистите се самоубиват седем пъти по-често от нормалните хора и това е още един показател колко този порок противоречи на самата природа на човека, който му се е поддал. Защо никой не се плаши от това? Защо е настъпила такава масова летаргия? Какво става?

Толерантността е безусловно зло. Липсата на имунитет погубва болния. Ако имунитетът беше толерантен към антигените, както нашето общество е толерантно към хомосексуалистите, то организмът вече щеше да е умрял.

- А защо, според Вас, все пак се провеждат гей парадите? Каква е тяхната цел? Да покажат че „нас ни има“, т.е. да привлекат вниманието? Или да получат някакви нови права и възможности?

- Основният смисъл на тези паради е да се приучи обществото към хомосексуализма. Това е взаимствано от социалната психология. Даже парадът да не се получи, все пак ефект от опита да бъде организиран ще има: обществото постепенно ще започне да приема това явление за нещо обичайно. А тъй като сега в СМИ постоянно се тиражира темата, че има такова ограбено, нещастно и притеснявано малцинство и че на всички други разрешават да правят паради, а на тях, бедните, не им дават, то идеята за провеждане на такъв парад остава в ход и има шанса в бъдеще да победи.

Но все пак аз си задавам въпроса: защо няма паради на механизатори, трактористи, защо никой не е видял парад на миньори? На болните от подагра, туберкулоза, хемороиди или паротит също не им трябват паради. А на тези нещастници им трябва парад! И не просто парад на извънградското сметище, те искат парад на централния градски площад. Освен това бих искал да подчертая, че хомосексуалистите, по мое мнение, принципно не наричат своето появяване „шествие“, „митинг“ или „стачка”. Това винаги е именно „парад“! А парадът, както се казва във всеки речник, подразбира тържествено шествие на победители! Ни повече, ни по-малко: на тези уроди им е нужен именно парад! Този парад е като турне на музей за странни предмети.

- «Уроди» - не е ли малко грубо?

- Моята позиция е такава: аз никога не се промъквам в спалнята на други хора, за да погледам какви са те и с какво се занимават. Това си е тяхна работа. Каквото искате правете в своя дом при спуснати щори. Правете каквото искате, но в своя дом и на мен няма и на ум да ми дойде да използвам на глас по ваш адрес каквито и да било подобни епитети. Когато това се изкарва на показ, когато се демонстрира във вид на вещерски сборища, които лъжливо се наричат „гей паради“, макар че на практика представляват политически демонстрации и акции с отиващи много надалеч искания и перспективи, то аз смятам, че мога да използвам тази дума.

Хомосексуалната пропаганда е въпрос на политика в съвременния свят. И затова борбата с публичната пропаганда на хомосексуализма не е някаква „хомофобия“ и нетърпимост към другите хора, а борба против това задушаващо политическо настъпление, което идва върху нас като върху хора, които имат пол, националност, политически възгледи, религия.

По същество такива хомосексуалисти, които използват своята ориентация за участие в политическата борба, чрез организирането на различни акции, може да бъдат наричани „уроди“. Нормата е мнозинството. В нормата човек има определени социални роли. Мъжът в нормата е длъжен да бъде фертилен и репродуктивен. Това е, така да се каже, неговото биологично задължение. Разбира се, има мъжки болести, има хора, които излизат от света и се отказват от семейството, стават монаси, но там идеята е друга. А хомосексуалистите са не просто нефертилни мъже – това е мъртва клонка в продължението на рода.

Но най-противното е, че те се хвалят със своето уродство и го изкарват на показ. Как се чувстват мъжът и жената, които не могат да заченат дете? Те всячески се опитват да си решат проблема: тичат по лекари, правят изследвания, минават през някакво лечение. За нормалния мъж да се лиши от възможността за продължение на рода е тежък удар по самолюбието, най-тежка психологическа травма, това е драма. А хората с «цветна ориентация» това ги устройва, те не искат нищо да променят. Въпреки че така се погубват. Хората без деца ги наричат ялови, но по-удачно би било това определение да се приложи към „светлосините”. Те са като халосни патрони. Патрони, които се изстрелват в нищото, които са напълно безполезни. Ползата от тях е само шум и нищо друго.

- Нима мирно шествие, при което неговите участници не искат и нямат намерение да нарушават действащото законодателство, представлява реална заплаха за нашето общество?

- Всички акции, пропагандиращи хомосексуализма, нанасят вреда на обществото. Например, нивото на нравственост сред населението винаги е по-ниско там, където има повече «светлосини». Тям не е нужно високо ниво на нравствеността, защото то им пречи да получат удоволствие, а значи ги «ограничива» и им «отнема» скъпоценната «свобода» за нетрадиционен секс. Тази зависимост може да се наблюдава не само рамките на една страна, но и в ретроспективен план. На какво ниво е била нравствеността, когато е загинал Рим? С древна Гърция става същото каквото и с Рим. По своята същност пропагандата и ръстът на хомосексуализма се явяват разрушителен фактор за всяка държава. Такъв ръст може да се сравни с ръста на раковите клетки: ако тези клетки станат много, организмът загива.

Погледнете какво се случва сега в Америка с определението за нравственост. В последното издание на "Справочника по диагностика и статистика", издаван от гореспоменатата АПА (Американска психиатрична асоциация) вече са внесени изменения в определението за педофилия! Съгласно тези изменения, човек вече не се счита за педофил, ако просто има привличане към деца или фантазира как извършва интимни действия с тях. Педофилът може да се счита за нуждаещ се от лечение, само ако осъзнава своето поведение като недопустимо и изпитва тревога от него. Или при втори вариант: ако неговата педофилия препятства нормалния му живот. С други думи човек, развращаващ или насилващ деца, не може да бъде признат за педофил, ако не изпитва от това угризение на съвестта!

Същото става в Америка и с определенията на всички останали парафилии (полови извращения). От 1994 година съвършено са променени всички техни определения и сега, ако извращенецът не изпитва угризения на съвестта по повод извращенията си, а е напълно доволен от тях, не бива да бъде квалифициран като страдащ от парафилия… Нима това не е абсурд?! Не е трудно да се досетим кой именно насърчава тези изменения в АПА.

Съществува реална заплаха за унищожаване на моралните устои на обществото, ако хомосексуализмът бъде оставен безпрепятствено да се развива. Именно за да бъде силна една държава, тя трябва да се защити от него. Спомнете си, че първите, които пострадаха по време на сталинизма, бяха гейовете. Те и до днес не могат да забравят това. Затова съм уверен, че за да може обществото да оцелее и да продължи да съществува, необходимо е да се бори с тази болест, с нейните симптоми и проявления. И тези ракови клетки не бива да бъдат оставяни да се разпространяват.

Засега хомосексуалистите говорят за толерантност. Но ще дойде време, когато те активно ще започнат да притесняват и дискриминират хетеросексуалните. Това вече е видно. Наистина всичко още протича на местно ниво и рядко му се дава гласност. Но има организации, които се управляват от хомосексуалисти. За хора с традиционна ориентация е крайно трудно и дори невъзможно да бъдат приети в тях – просто гейовете поддържат себеподобните си. Макар не всички да са такива, но повечето от тях формират свои кланове и допускат в тях такива като тях или превръщат хетеросексуалните в хомосексуални.

Ние добродушно казваме: «Е, и те имат право на съществуване». Но само след няколко години светлосините ще кажат на вашето дете, че няма право да бъде хетеросексуално. И вие няма да имате нито пълноценно дете, нито внуци.

Нашата телевизия води активна пропаганда в това отношение. Аз не съм прочел в последно време нито една нормална статия, която да изобличава и осъжда хомосексуализма. А дори да се появи такава, тя ще бъде последвана от силно възмущение от страна на «обвиняемите». И как иначе, та нали там ги обиждат, засягат техните чувства…

Уверен съм, че някои читатели на това интервю ще се озлобят срещу мен, ще пишат нервни коментари. Техните чувства са разбираеми. Но те ще ругаят и пишат злобните си отговори, ръководени не от здравия разум, а от своите извратени, девиантни чувства.

Realisti.ru

Превод: Даниела Димитрова